Св. Иоан Златоуст

Нима съвсем не трябва да се прибягва до наказания? Аз не казвам това. Трябва, само че не непрестанно, не без мярка и не от желание да излееш върху другия собственото си раздразнение,… но само тогава, когато възпитаниците вредят на душата си. Ако поради такива подбуди ти изискваш от провинилия се, тогава всички ще те хвалят и никой няма да те осъди^[1].

Също както когато видиш кон, който се носи към пропастта, ти надяваш юзда на устата му, силно я дръпваш, а понякога го и биеш, което наистина е сурово на наказание, но нали наказанието е майка на спасението, така също постъпвай и с децата си, ако те съгрешават. Свързвай грешника,… за да не бъде той свързан от Божия гняв^[2].

Преп. Исидор Пелусиот

Веднага установи за възпитавания такъв закон: над никого да не се превъзнася, никого да не наскърбява, да не кълне, да не се заяжда. И ако видиш, че този закон се нарушава, наложи наказание, кога със суров поглед, кога с язвително слово, понякога и с упрек, а понякога използвай и похвала или обещавай награда. С ударите не злоупотребявай, за да не привикне той към такъв способ на възпитание, защото ако бъде приучен постоянно така да го възпитават, ще се научи и да пренебрегва този метод, а когато се научи да го презира, тогава всичко е загубено. Но нека той да се бои от телесното наказание, за да не бъде подложен на него. Нека бъде заплашван с пръчката, но тя да не бъде пускана в действие. Нека заплахите да не се осъществяват на дело, но заедно с това на него да не му е ясно, че всичко се изчерпва със заплахите. Защото заплахата тогава е добра, когато вярват, че тя ще бъде осъществена. А ако провинилият се разбере замисъла, ще пренебрегне заплахата. Нека той мисли, че ще бъде наказан, но да не се наказва, за да не угасне страхът. Нека страхът да остава като надигащ се пламък, който изгаря всички тръни, като широка и остра мотика, проникваща надълбоко. Когато видиш, че страхът е донесъл полза, отложи го, защото нашата природа има нужда от упокоение^[3].

Преп. Нил Синайски

Който е твърдо решен да възпита добре своите деца, нека ги възпитава с голяма строгост, възлагайки им трудни занятия, за да могат те, като се отличат и с познания и с добро поведение, с времето да получат и плодовете от своите трудове^[4].

Преп. Симеон Нови Богослов

Ако децата поради дързост или непослушание презират своите родители, не слушат техните наставления и не изпълняват техните разпореждания, то макар и да не бъдат тозчас предадени на временна смърт, както определя Старият Закон, но несъмнено ще бъдат предадени на вечния огън и външната тъмнина^[5].

Св. Тихон Задонски

Християнино, обичай децата си по християнски и ги наказвай, за да бъдат те прилични и добри. Макар сега докато са млади те да изпитват телесна болка при наказанието, затова пък по-късно на теб няма да ти са наложи да изпитваш за тях сърдечна болка... Само че умереността във всичко е похвална^[6].

Преп. Серафим Саровски

Старецът не позволявал на децата да говорят против родителите си, дори когато те имали безспорни недостатъци. Един човек дошъл при стареца с майка си, която била предадена на порока на пиянството. Синът само пожелал да заговори за това и о. Серафим му затулил устата с ръка, като не му дал да произнесе ни дума. След това като се обърнал към майката, казал: „Отвори си устата” – и когато тя отворила уста, той духнал три пъти. После, като я отпускал, о. Серафим казал: „Чуйте моето завещание към вас: Не дръжте вече в дома си не само вино, но и съдове за вино, тъй като отсега нататък няма да можеш да понасяш вино.”^[7]

Преп. Георги, затворник Задонски

Сега с усмивка си спомням за Вашето наказание на непослушния Альоша. Покойната ми майка много ме обичаше, съжаляваше ме и плачеше за мен, но когато видеше в мен непослушание и палавост, тогава след като ми направеше строга забележка, лишаваше ме от ласки за цял ден, че и повече. И на нея самата й беше болно да понася това наказание към мен, но държейки сметка за края на моя живот, тя преодоляваше своята нежност и се ръководеше от премъдрите слова на Иисуса син Сирахов относно възпитанието на децата и от страха Божий пребиваващ в сърцето й^[8].

Св. Филарет, митрополит Московски

Това, че днешното възпитание предразполага към своеволие е истина. Аз често се удивлявам колко важно и самонадеяно се държат малките деца пред родителите си, а те сякаш не смеят да ги докоснат^[9].

Св. Теофан Затворник

Отчуждаването на децата е странно нещо. Но помислете дали Вие не сте виновна за това. Ако Вие сте заета ту с четене, ту с ръкоделие, а малко се занимавате с децата, тъй че с никакви ласки не ги дарявате… то какво чудно има, че те се отчуждават от Вас?

Св. прав. Иоан Кронщадски

Родители и възпитатели! Бъдете особено загрижени децата ви да не капризничат пред вас, иначе те скоро ще забравят цената на вашата любов, ще заразят сърцата си със злоба, рано ще загубят святата, искрена и гореща сърдечна любов, а като станат възрастни горчиво ще съжаляват за това, че когато са били малки твърде много са ги глезили и насърчавали капризите им. Капризът е зародиш на сърдечната развала, гнилост на любовта, семе на злобата и мерзост пред Господа^[10].

Казват, че човекът бил свободен и не трябвало да бъде принуждаван в нищо, нито във вярата, нито в учението. Господи, помилуй! Какво дяволско мнение! Ако хората не бъдат принуждавани, какво ще излезе от тях накрая? И какво ще излезе от теб, глашатай на новоизмислени правила, ако ти не принуждаваш себе си към нищо добро, а живееш така, както те предразполага твоето порочно сърце, твоят горд, късоглед и дори сляп разум, твоята грешна плът? Кажи, какво ще излезе от теб? Нима ти не принуждаваш себе си, хайде да не говорим само за доброто, а поне за длъжното и полезното? Как може човек да мине без самопринуждение? Как е възможно християнинът да не се самопринуждава да изпълнява изискванията на вярата и благочестието? Не е ли казано в Свещеното Писание, че „царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят” (Мат. 11:12)? И как може малките момчета да не бъдат принуждавани към учение и молитва? Какво ще излезе от тях? Нима няма да станат ленивци? Или пък хулигани? Няма ли тогава така да бъдат научени на всякакво зло?^[11]

Преп. Макарий Оптински

Точно в днешно време е трудно да се запази младостта от бурния поток на свободомислието, разливащо се по лицето на земята и потапящо в мътните си води човешкия разум, омрачен от неверие. Но вие с Божия помощ насаждайте в сърцата им семената на православното вероизповедание, напоявайте ги със страх Божий, който привежда към любовта чрез изпълнение на Божиите заповеди. Попадналите върху почвата на младите им сърца семена на благочестието може би ще принесат с времето свят плод на твърдост в православната вяра. Старайте се да не допускате те да четат книги, които са в противоречие с истината. Младият ум е склонен да приема всякакви впечатления. А най-вече молете се на Господа да ги запази от вражите стрели и съблазни и ги предавайте под покрова на Божията Майка^[12].

Преп. Амвросий Оптински

Пишете: „Бих желала ние с мъжа си да избегнем това пагубно разногласие по въпроса с възпитанието на децата, което виждам при почти всички съпрузи”. Да, това е нещо наистина сложно. Но да спорите пред децата, Вие и сама сте забелязала, че не е полезно. Затова при случай на разногласие по-добре или се отклонявайте, или се правете, че някой не е чул другия, но в никакъв случай не спорете и не сблъсквайте различните си възгледи пред децата. Трябва насаме да обсъждате всичко и колкото може по-хладнокръвно, за да има полза. Впрочем ако успеете да насадите в сърцата на Вашите деца страх Божий, тогава човешките странности няма да могат да им влияят тъй зловредно^[13].

Подбор и превод: прот. Божидар Главев

[1] Творения святого отца нашего Иоанна Златоуста, архиепископа Константинопольского. Т. 10. В рус. пер. СПб.: Изд. Санкт-Петербургской Духовной Академии, 1904, стр. 133.

[2] Творения святого отца нашего Иоанна Златоуста, архиепископа Константинопольского. Т. 11. В рус. пер. СПб.: Изд. Санкт-Петербургской Духовной Академии, 1905, стр. 721.

[3] Творения святого Исидора Пелусиота: Письма. Ч. 2. М., 1860, стр. 323.

[4] Творения преподобного отца нашего Нила подвижника Синайского. Ч. 3. М., 1859, стр. 139.

[5] Слова преподобного Симеона Нового Богослова: Вып. 1. 2-е изд. М., 1892, стр. 93.

[6] Святитель Тихон Задонский, Наставление христианское, 55. О должности родителей и детей.

[7] Священномученик Серафим (Чичагов), Летопись Серафимо-Дивеевского монастыря, Глава XIV.

[8] Затворник Георгий Задонский, Письма, Часть 1, 2. 73. Марии Петровне Колычевой.

[9] Свт. Филарет (Дроздов), Мысли и изречения, Мудрые советы святителя Филарета Московского, § 72.

[10] Св. Иоанн Кронштадтский. Моя жизнь во Христе. Том 1, Запись 154.

[11] Св. Иоанн Кронштадтский. Моя жизнь во Христе. Том 2, Запись 1061.

[12] Письма к мирским особам / Макарий Оптинский, преподобный. – М.: Введенский ставропигиальный мужской монастырь Оптина Пустынь; Отчий дом, 2012, с. 484.

[13] Преподобный Амвросий Оптинский (Гренков), Советы супругам и родителям, О детях, Христианское воспитание.