Спомняйки си за вашето благоразположение и любов, аз укорявам себе си, че тъй скоро ви отпуснах. Но тъй като вие неотстъпно и многократно настоявахте да ви пусна, то аз се опасявах да не би да ви бъде в тежест по-нататъшното ви забавяне тук. Ала след като ние узнахме, че вие заради зимното време твърде дълго сте прекарали на път, то признавам, аз скърбях, че тъй скоро съм ви отпуснал. Защото ако вие не бихте могли да продължите по запланувания път, то по-добре би било да прекарате известно време при мен, отколкото някъде другаде.

При това след вашето заминаване, аз узнах от разказаното от моите възлюбени синове, дяконите, че вие сте казали, че Всемогъщият Господ нашият Спасител Иисус Христос, като слязъл в ада, спасил и освободил от заслужени наказания всички, които там Го изповядали като Бог.

Аз бих желал вие да мислите по този въпрос съвсем иначе, а именно, че Слезлият в ада освободил по Своята благодат само онези, които вярвали, че Той ще дойде и живели по Неговите заповеди. Защото е известно, че и след въплъщението на Господа никой не може да се спаси, дори и да е от тези, които вярват в Него, ако не живее според вярата, както е написано: „Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат” (Тит. 1:16), защото Иоан казва: „Който казва: "познах Го", а заповедите Му не пази, той е лъжец, и истината не е в него” (1 Иоан. 2:4); също и Иаков брата Господен в посланието си пише: „Вярата без дела е мъртва” (Иак. 2:26).

И тъй, ако днес вярващите не се спасяват без добри дела, а невярващите и осъдените са спасени без добри дела от Господа, Който слязъл в ада, то участта на тези, които не видяха въплътилия се Господ е доста по-добра от тази на онези, които са родени след тайната на въплъщението. Колко глупаво е да се мисли и говори така свидетелства сам Господ, когато казва на учениците Си: „много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха” (Лук. 10:24).

За да не ви занимавам надълго и нашироко с мои разсъждения, съветвам ви да прочетете какво е написал за тази ерес Филастрий^[1] в книгата си за ересите. Ето думите му: „Има еретици, които казват, че Господ слязъл в ада, проповядвал там за Себе Си на всички след тяхната смърт, за да могат тези, които са там да Го изповядат и да се спасят, при положение, че това е противно на казаното от пророка Давид: «в ада кой ще Те изповяда?» (Пс. 6:6 - слав.), и на думите на апостола: «които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат» (Рим. 2:12). С неговите думи е съгласен и блажени Августин в своята книга за ересите.

И тъй, като разсъдите за всичко това, не следвайте нищо друго освен онова, на което учи истинната вяра на Съборната Църква, а именно, че Господ слязъл в ада, но освободил от веригите адови само онези, които по време на живота си в плът са съблюдавали добродетелите по Божията благодат с вяра. Що се касае до това, че Той в Евангелието казва: „Кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си” (Иоан 12:32), то под всички тук трябва да се разбират всички избрани, тъй като след смъртта не може да бъде привлечен към Бога онзи, който поради порочния си живот се е отделил от Бога.

Всемогъщият Бог да ви запази под Своя покров, за да може вие винаги, където и да сте, да усещате в душата и тялото си Неговата благодатна помощ.

Святаго Григория Двоеслова, Письмо 179-е, Григорию пресвитеру и Феодору диакону Константинопольскому о том, кого Господь извел с Собою из ада, когда сходил в оный.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Филастрий († 392 г.), епископ на Бреша, ярък изобличител на арианите. Написал е „Книга за ересите” (Migne Patrol. lat. T. 12).