Вчера имах удоволствието да получа Вашето писмо чрез полковник X. Сърдечно Ви благодаря, че сте си спомнили за мен. Бях сигурен, че сте ме забравили и трябваше да дойде Вашето писмо за да ме разубеди и то точно в тези дни, когато за минутка си помислих противното.

Милостивият Господ да благослови Вас и Вашия син. Един друг се утешавайте. Словото Божие да бъде Ваш ръководител. То постоянно напомня на земния странник за неговото вечно отечество. То е Небесна песен, която непрестанно напомня за Небето на изгонения от Небето.

Ако не обръщаме внимание на Словото Божие, то лесно можем да се измамим, приемайки земята за вечно живелище и употребявайки всичките сили на душата и тялото само за земното, а после внезапно и неочаквано, по призива на Всесилния Бог, да се окажем във вечността, докато сме били заети изключително и само с временното, без да сме сторили нищо за вечността, тоест за блажената вечност.

По милостта Божия аз живея доста спокойно, но лечението с вода е много тежко поради застарялостта на болестта ми. Ала за всичко слава Богу. Завършвам това писмо с прекрасната молитва: „Сами себе си и един другиго, и целия си живот на Христа Бога да предадем”.

Ваш покорен слуга Игнатий, епископ Кавказки и Черноморски

8 февруари 1860 г.

Святитель Игнатий Брянчанинов, Письма к мирянам.

Превод: Десислава Главева