„Да се радва небето и да се весели земята, защото нашият Бог се ражда от Дева.”

Синът Божий слязъл на земята. Дошъл Творецът при Своето създание и се вселил в скромна пещера.

Не търсел богатство и слава, но легнал в ясла посред две животни. Донесе на земята не веществени богатства, а дар – небесни вечни съкровища.

Роди се не в голям град, пълен с житейска суета, а там, където повече хора разглеждали Божията Премъдрост, проявена в Неговите творения, и които по-силно долавяли Божия глас в своето сърце и съвест.

Станал човек Синът Божий, за да спаси от гибел падналия в грях човек и да го съедини с Бога.

Всички приема днес Родилият се Младенец, богати и бедни, мъдреци и такива без разум, убоги пастири и знатни влъхви-царе.

Но не много дошли при Него, а още по-малко останали с Него след Рождеството Му.

Мнозинството не искало да се откаже от обичайните си дела и начин на живот, а други, като Ирод, искали даже да убият Младенеца, боейки се да не се лишат от земните блага, които притежавали.

Какво ли би било, ако днес отново дойде на земята Синът Божий; ако дойде не като Съдия на света, както ще дойде втория път, а пак като смирен Младенец?

Дали биха Му се поклонили днешните владетели на света?

Дали мнозина биха отишли да видят Лежащия в ясли?

Дали вкусващите житейски блага биха били готови да ги оставят заради възвестяваната от Него истина?

Звездите, сияещи във Витлеемската нощ и днес светят над нас.

Дали ще бъдем с тези, за които най-ценни са благополучието и земното веселие?

Да последваме влъхвите, да побързаме с пастирите за да се поклоним на Младенеца Христос, като Му принесем в дар стремежа си да живеем по Неговата Божествена воля, и с ангелите да възпеем: «Слава във висините Богу». Заради нас се роди Младенец – Предвечният Бог!

Христос се роди!

Рождество Христово 1956 г.

Слова иже во святых отца нашего Иоанна Архиепископа Шанхайского и Сан-Францисского.

Превод: Десислава Главева