«Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща» (Лк. 10:41) – и в наше време звучат тези слова на Христа Спасителя.

Кой от нас не прилича на Марта, суетяща се и грижеща се само за земното?

Даже посещавайки свети места, наслаждавайки се на чудните църковни песнопения и чтения, ние не спираме да държим в ума си светското, временното, житейското. Често не трогват окаменелите ни сърца словата, които чуваме в църква: «Нека отложим сега всяка житейска грижа», и си излизаме от храма неизцелени.

Възлюбени! Влизайки в храма, да оставим на прага всички свои грижи и тревоги за земното, да възнесем ума си нагоре, за да докосне Божията благодат нашите сърца и да си излезем от храма обновени.

Да оставим Мартината суетливост и да изберем добрата Мариина част, тоест да се стараем да слушаме словото Божие и да го изпълняваме и пазим.

Схиигумен Савва (Остапенко), Основа спасения.

Превод: Десислава Главева