Преди време в рамките на обсъжданията на федералния закон за донорството на органи бе дадена гласност на молбата към всички граждани на Русия да „изразят доброволното си съгласие за следсмъртно изземване на органи за трансплантация”. Нежеланието да се откликне положително на тази молба преднамерено се криминализира като безразличие към „нечий живот”, „поставен в зависимост” от решението на консервативен и изостанал индивид – едноличен собственик на своето тяло.

Човек неволно започва да се чувства като потенциален престъпник и нарушител на морала, ако не завещае своите органи в името на „нечий” анонимен „живот” под изключително мощния натиск на обществената пропаганда.

С други думи, всеки от нас е длъжен да чувства вина за това, че ние си присвояваме собственото си тяло в ущърб на онези, които биха се ползвали от него след нас. Ние трябва да чувстваме своята отговорност за поверените нам наши и на нашите деца тела, но не пред Бога, Който ги е дал заедно с душите завинаги, а пред онзи човек, на когото то ще бъде връчено от тоталитарната машина на новото глобално общество.

Аз в никакъв случай не бива да навредя на този човек и на неговите интереси (какъвто и да бил той: хомосексуалист, сатанист, развратник) и тези интереси оттук нататък са приоритетни за мен. От днес нататък моето тяло за мен, подписалия съгласие за посмъртна трансплантация, не е осветен и тайнствен Божий храм, а грижливо съхраняван къс драгоценно месо, което подлежи на използване от следващата след мен душа чрез съединяването си с нея. И тази дишаща във врата ми личност има безусловен приоритет що се отнася до правата върху моето тяло. И аз още отсега съм длъжен да мисля за него и неговия живот, живота на бъдещия реципиент на моето сърце, а той по отношение на мен - анонимния и безлик донор - съвсем няма подобни задължения.

Това, разбира се, е атеизъм.

Същността на този идеологически призив е в провъзгласяването на новите норми на политкоректността и морала на територията на новото световно постхристиянско пространство. А именно, новата колективистка идеология не смята за справедливо човекът да бъде едноличен стопанин и собственик на своето тяло. Новата идеология властно предлага на едноличните собственици да се откажат от собствеността, като подпишат договор за временно ползване и влязат в колхоза – в колективната форма на собственост над телесното движимо имущество на човека (неговите органи и тъкани) – под угрозата в противен случай да бъдат обявени за отцепници, дребни буржоа и врагове на новия колхозен строй.

Новият колхоз представлява колективна собственост над телесната субстанция на единствената и неповторима личност, сътворена по единствения и неповторим „проект” на своя Творец – по Негов собствен образ и подобие.

Душата на дадения „индивид” отсега нататък се обявява за нищо повече от временна и относителна стопанка на тялото. Тя вече е длъжна да връчи своето взето под аренда за временно ползване тленно тяло не на Твореца и Бога, а на социума, длъжна е да върне тленния храм на своята душа на обществото с цел утилизация; да предаде Божия храм за обществена употреба.

По същество това е комунизъм.

Жалко, че нито Оруел, нито Евгений Замятин^[1] не дораснаха до измислянето на такъв глобален сюрреализъм в своите сатири и гротески.

Антимодернизм.ру

Превод: прот. Божидар Главев
 

[1] Евгений Замятин (1884-1937) – руски писател-фантаст, чийто най-известен роман - антиутопията „Ние”, оказва огромно влияние върху цялото последвало развитие на антиутопията и особено на класиците в този жанр - Олдъс Хъксли, Джордж Оруел и Рей Бредбъри – бел. прев.