На 11 октомври на свое заседание Синодът на Цариградската патриаршия в Истанбул сне анатемата от лидера на самопровъзгласилата се „Украинска Православна Църква – Киевска патриаршия” Филарет (Денисенко), признавайки за канонична неговата организация, както и другата разколническа структура в Украйна „Украинската Автономна Православна Църква” (УАПЦ), възглавявана от архиепископ Макарий (Малетич). Освен това обяви, че възстановява правата си върху Киевската митрополия и анулира томоса отпреди повече от 300 години, с който предшествениците на Цариградския патриарх са предали тази митрополия под управлението на Москва.

Вече се появиха и първите коментари по този повод. Украинският свещеник архимандрит Алипий (Светлични), който доби известност с това, че през 2014 г. застана с други духовници между протестиращите на ул. „Грушевски” и бойците на „Беркут” с цел недопускане на кръвопролитие, заяви, че патр. Вартоломей се е проявил като престъпник.

„Престъплението на Константинополския патриарх се състои преди всичко в това, че той не повярва на своите събратя, не повярва на свещениците и Божия народ. Той повярва на политиците, еретиците, разколниците и атеистите. Те за него се оказаха по-близки по убеждения. Ние, християните, вече не представляваме за него интерес при достигане на неговите цели. Други са тези, с които той върви в крак”, написа о. Алипий на страницата си във Фейсбук в четвъртък и добави: „Аз му нямам доверие и не мога да приема решенията му. Нека първо да стане православен епископ”.

По повод скандалното решение на Цариградската патриаршия управляващият делата на УПЦ – МП Борисполският и Броварски митрополит Антоний заяви: „Това, което се случи в Синода на Константинополската патриаршия на 11 октомври шокира целия православен свят. Очевидно Константинополската патриаршия съзнателно пое по пътя на разцеплението на световното Православие. Патриарх Вартоломей игнорира призивите на поместните църкви за свикване на съвещание на Предстоятелите за изработването на общо и съборно решение по украинския църковен въпрос и взе едностранно много сериозни, но погрешни решения. Надяваме се, че световното Православие ще даде обективна оценка на неговото дело.

Заключителният документ на Константинополския Синод роди повече въпроси отколкото отговори, оставяйки неясен статута на „Украинската Православна Църква – Киевска Патриаршия” и „Украинската Автономна Православна Църква”, както и по каква процедура е станало разглеждането на апелацията на Филарет (Денисенко).”

Наистина при тази пълна неяснота, обгръщаща решението на Цариград за украинска автокефалия, се създава усещането, че участниците в този синодален фарс се събират не за да обсъждат и решават, а за да потвърдят вече взето решение без тяхно участие. Това силно напомня на други два прецедента, оформящи, тъй да се каже, съборния почерк на Цариградската патриаршия през последните два века – Цариградския събор от 1872 г., обявил Българската църква за схизматична и отсъпленческия събор в Крит през 2016 година.

Колкото до последствията от решението на Цариград митр. Антоний заявява: „Всъщност за нашата Църква нищо не се е променило. Ние сме и оставаме единствената канонична църква в Украйна. Ние не признаваме ставропигиите, чието създаване провъзгласиха от Фенер. Приемането в общение на разколниците от страна на патриарх Вартоломей не ги прави канонични, а самият той се оказва на пътя към разкола. Разколниците си остават разколници. Никаква автокефалия и никакъв томос те не са получили. По-скоро загубиха и тази независимост, макар и некаконична, която имаха и на която винаги акцентираха. Бихме искали да обърнем внимание на нашите духовници и миряни, че разколниците както бяха безблагодатни, така и си останаха такива. И съответно съслужението и молитвата с тях са забранени. Настъпи време, когато всички ние трябва да усилим молитвите си, помнейки, че Божията правда е непобедима.”

А според директора на Украинския институт за политически анализ и мениджмънт Руслан Бортник, Цариградската патриаршия не е дала независимост на украинската църква, а само е провъзгласила своето право на собственост върху манастирите и храмовете на всички православни конфесии в Украйна. Това според него е урок по византийска политика, чиито традиции понякога предизвикват искрено „възхищение”.

„Замислете се, предупреждава политологът, как под гръмките аплодисменти на възбудената тълпа не беше даден томос, а само бе провъзгласена „ставропигия” над Киев, тоест право на собственост върху манастирите и храмовете на всички православни конфесии. Един вид това, което беше на Филарет, Макарий и Онуфрий, сега вече е мое, заявява Фенер. Киевската патриаршия и УАПЦ тръгнаха за томос, а попаднаха в плен. Това прилича на създаване на екзархат. Подхвърлиха на автокефалистите залъгалката „снемане на анатемите”, а в същото време двамата „патриарси” на практика се лишават от сан, техните църкви – от самостоятелност, като при това те биват подтиквани към борба за престола, която ще продължи неизвестен период от време. В същото време Фенер снема от себе си отговорността за всякакви възможни последствия, включително и сблъсъци.

Просто шедьовър! Учете се, политици и политолози! Само помнете, че благодарение на подобна политика Византийската империя не съществува вече от близо 600 години”.

В този дух са и версиите относно мотивите на Фенер за това негово решение. Според религиоведа Николай Митрохин в Истанбул няма да дадат томос на украинските автокефалисти, а ще създадат украинско подворие на патриарх Вартоломей. Не е тайна, че Цариградският патриарх отдавна търпи притеснения от това, че пребивава на територията на Турция, където е нежелан от местните власти. Президентът Ердоган дори го заплашваше, че ще разследва връзките му с Вашингтон и Гюлен и ще предаде съответната информация на средствата за масова информация.

Именно това накара някои анализатори да предположат, че Вартоломей може да се пренесе и в Киев, за което обаче трябва да получи покана. Но тъй като няма кой да го покани – нито УПЦ – МП ще направи това, нито разколниците, които с право се опасяват от конкуренция, то решението на въпроса е той сам да открие свое киевско подворие и да предостави томос на самия себе си, като остави неприветливия мохамедански Истанбул заради майката на руските градове Киев. Това, че може да последва жесток църковен разкол, е последното, което интересува Вартоломей.

Тази версия, разбира се, засега изглежда твърде екстравагантна, още повече че изгледите Киев да се окаже по-спокойно място от Истанбул не са особено големи. Същевременно не бива да се подценява суицидният потенциал на Цариградската патриаршия, която през последните години систематично разпилява натрупаното с толкова труд през вековете духовно наследство в опазването на Православната Църква и вяра. Което значи, че са възможни такива нейни действия, които да доведат до тежки беди както за Православието, така и за цялата вселенска Църква. Което пък на свой ред указва, извън рамките на шегата и фикцията, че най-драматичното тепърва предстои.

По материали на Интерфакс-религия, Официалния сайт на УПЦ – МП, Гордонуа, Версия.ру

Превод: прот. Божидар Главев