Трогателен урок преподава, братя и сестри, днешното литургийно свето Евангелие (Лук. 5:1–11) и на нас – пастирите на Църк­вата, и на вас – пасомите. То ни представя от една страна, с каква неизтощима света ревност и безгранична обич към народа е пропо­вядвал Своето небесно учение нашият Пастиреначалник и Господ Спасителят Иисус Христос и от друга, с какво пламенно усър­дие са Го обкръжавали и се притискали към Него тълпи народ и с каква жажда са слушали те Неговото божествено слово.

Щастливи са били тези хора, които са могли да слушат Този най-велик Проповедник, да слушат словото на истината от устата на Самата Истина, благовестието на спасението – от устата на Самия Спасител! Ние им завиждаме и ги облажаваме!

Наистина сега няма и не може да има в такава степен нео­бикновени проповедници. Обаче въпреки това и ние можем да изпитаме в известна мяра щастието на съвременниците на Христа Спасителя, които са Го слушали, защото Онова, на което Сам Той е учил непосредствено през време на земния Си живот, на което е учил във Ветхия Завет чрез пророците, на което е учил в Новия Завет чрез Своите боговдъхновени апостоли, всичко това, поне в най-главните черти, е дошло до нас и се е запазило в нашата све­щена Книга – Библията.

Но пита се: обръщаме ли се ние към тази свещена Книга? Четем ли я? Удостояваме ли с нашето внимание и изпълняваме ли онова, което е написано в нея? При това, нито една от книгите, каквито и да са били, са и ще бъдат в човешкия род, не могат да се сравняват по стойност, значение и влияние с тая изключителна Книга, дадена на човеците от Бога!

Какво обикновено търсим в книгите? Най-често ние тър­сим мъдрост, знание и изобщо задоволяване на жаждата на нашия ум, който се стреми към истината. Но къде можем да намерим тол­кова истина и мъдрост, ако не в Книгата, която е произведение на Самата Истина и Божията Премъдрост? Тук е открита нам тайната на Божеството, тайната на Троичността на Лицата в Бога, Един по същество, Неговите безкрайни съвършенства и Неговите дивни дела. Тук са открити тайни относно видимия и не­видимия, духовния свят: говори се за техния произход от нищо, за тяхното съществуване и за тяхната съдба. Тук е открита и тай­ната на човешкия живот: на каква висота е бил поставен от Са­мия Творец в началото човекът, в каква бездна е пропаднал той по своя вина и е увлякъл със себе си цялата нему подчинена при­рода, как отново се възстановява в продължение на вековете от безкрайната благост и премъдрост Божия и какво го очаква. С една дума в Библията са разрешени най-важните въпроси, които занимават любознателния човешки ум, и са разрешени достъпно за човешкото разбиране. И тъй, към Библията трябва да се обръщат онези, които жадуват за истината по най-главните предмети. В Божественото Откровение те ще намерят това, което напразно биха търсили в човешките творения.

Други книги ние четем и изучаваме само за някаква полза, като имаме предвид да употребим почерпените от тях сведения за придобиване средства за живот и изобщо за подобряване на на­шия бит. А какво може да се сравни с онази полза, която ни пред­лага светата Библия? Свещеното Писание няма да ни научи на занаят, на изкуства, на земеделие, търговия, медицина и тъй нататък, но то и само то може да ни научи на най-важната наука и най-ценното изкуство: на благочестието, което по думите на свети апостол Павел, е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот (1 Тим. 4:8). То ни дава наставления: как да лекуваме, обновяваме и усъвършенстваме не нашето тяло, а нашата душа, която е по-скъпа не само от тя­лото, но и от целия свят: «Каква полза за човека, казва Спаси­телят, ако придобие цял свят, а повреди на душата си» (Мат. 16:26). То ни открива драгоценната тайна как да придобиваме и умножаваме не земни съкровища, временни и скоропреходни, а небесните съкровища, от които ще се ползваме вечно (Лук. 12:33).

От време на време ние четем други книги и за удоволствие. Онзи, у когото е изработен верен вкус, у когото са пробудени и развити висшите потребности на човешкия дух, който е проник­нат от свята вяра, той всякога ще намери в четенето на Свещеното Писание най-възвишена и неизчерпаема наслада, и от дълбините на сърцето си ще извика заедно с Псалмопевеца към Господа: «Колко са сладки... Твоите думи! По-сладки са от мед» (Пс. 118:103). Дори светски мъдреци, които са чели без предубеждение нашите свещени книги, чистосърдечно са признавали, че Библия­та съдържа възвишени и прекрасни неща.

Та къде другаде може да имаме такива сладостни и възвишени преживявания, ако не в Произведението, написано по вдъхновение на Светия Дух, ако не в Божественото Откровение? Та нали Извор на всичко възви­шено и прекрасно е именно Бог? Може ли да не намерим и да не забележим възвишеното в Библията, когато тя говори за най-възвишени предмети, за такива неща, които издигат душата от зем­ното и временното към небесното и вечното? Може ли да не усе­щаме и да не чувстваме прекрасното във всичките му разно­видности в Библията, когато тя е изпълнена с описания на най-нежната, най-трогателната, безграничната любов на Небесния Отец към нас, изобразява кротостта, смирението и другите боже­ствени, пленяващи сърцето ни качества на нашия пресладък Изкупител Господ Иисус Христос, и почти на всяка страница съдържа най-приятни за нас обещания за вечни блага, които са при­готвени от създание мира за истински вярващите?

Ние прибягваме до четене на книги и във време на скръб и пе­чал, като искаме да намерим в тях утешение. О, ако трябва да прибягваме някога към Светата Библия, то не е ли най-вече имен­но в тези тежки минути, когато търсим за себе си духовна под­крепа и успокоение? Истините на вярата и християнската на­дежда изложени тук ще ни открият как трябва да гледаме на се­гашния живот с неговите бедствия, как да разбираме скърбите и изпитанията, допускани от благия Божий Промисъл, как да ги понасяме по християнски и заедно с това ще влеят в душата ни бодрост и сила, за да можем да ги понасяме.

Припомнете си на­пример книгата на Иова – този най-велик от ветхозаветните стра­далци, как тя изобразява неговите мисли и неговото дивно на­строение сред лютите болки и беди, и неговата крайна съдба! При­помнете си многото псалми на Царя-Пророк, който също е претър­пял в живота си много гонения, несполуки и беди, и вдъхновя­ван от Светия Дух излива в тия псалми пред Бога своята скръбна и същевременно вярваща душа!

Припомнете си трогателните и във висша степен утешителни беседи на Самия Божествен Стра­далец Господ Иисус Христос, когато Той малко преди Кръст­ната Си смърт, чувствайки приближаващата се раздяла с уче­ниците, им откривал, а в тяхно лице и на всички Свои последова­тели, очакващите Ги на земята скърби и бедствия, и в същото вре­ме укрепявал духа им с очакващите ги небесни награди!

Но, братя и сестри, в една кратка беседа може ли да се из­броят и опишат всички свойства и достойнства на нашата Све­щена Книга? Най-добре е сами да вкусите и да видите, да из­питате опитно това и ще се убедите, че тя е и по-висока и по-важна и по-полезна за нас от всички човешки книги. Аз само ще приба­вя: че да се чете Библията е задължение на всеки христия­нин, който умее да чете. Други книги може и да нямаме, тая книга обаче трябва да притежаваме, тя трябва да бъде, как­то се казва, настолна книга във всеки християнски дом, по­неже тя е Книгата на нашата вяра и на нашето вечно спасение.

Как да четем и разбираме Библията? Не иначе, а под ръ­ководството на нашата Майка – Православната църква, която е поставена от Самия Бог да бъде наша учителка и ръководител­ка, бидейки «стълб и крепило на истината» (1 Тим. 3:15). За­това при всички случаи, когато не разбираме някои места от сло­вото Божие, трябва да се обръщаме за съвет към духовните па­стири!

Кога да четем Библията? Колкото се може по-често, и осо­бено сутрин, след сутрешната молитва, за да настроим по християн­ски душата си за целия ден и вечер, след вечерната молитва, за да се настроим достойно за настъпващия сън. Но най-подходящи дни за това са празничните дни, когато, изоставяйки житейските грижи, трябва да освещаваме деня. Ала когато и да четем Библията, всякога трябва да започваме четенето със сърдечен вик към Госпо­да: «Отвори очите ми, и ще видя чудесата на Твоя Закон» (Пс. 118:18).

Братя и сестри, ако нямате възможност да имате у дома си Библия, то набавете си Новия завет или поне Светото Евангелие!

Четете, четете Словото Божие! То е незаменима храна за ду­шата! То е фар, който осветява пътя на човека! То е най-надежд­ният водач из лабиринта на живота! То е по думите на Спаси­теля, казани на самарянката «Живата вода», която става в чо­века «извор с вода, която тече в живот вечен» (Иоан. 4:10, 14)! Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.