В първите дни на есента, които се запомниха с вероломните действия на Константинополската патриаршия по украинския въпрос, у нас започна истинска „църковна есен”. Хора, които досега не говореха или си затваряха очите, започнаха гръмко да възвестяват неща, които трябваше да бъдат казани преди десетилетия: че „патриархът на невидимата империя” Вартоломей отдавна е паднал в ерес, в краен модернизъм и си позволява открито нарушаване и пренаписване на каноните. Тоест, престанал е да бъде православен.

Той може колкото си иска да обявява всевъзможни автокефалии, но в отговор на това трябва да се каже: не ходете в тези обновленчески храмове. Там са изменили вярата, там Го няма Христос, там няма спасение. Това би било по-честно, а значи и по-разбираемо, в сравнение с всички тези разсъждения за автокефалии, екзархии, синаксиси и томоси. Още повече че зад такива разсъждения хората правилно виждат не спор за истината, а борба за материални интереси.

Впрочем постправославните либерали, спотаили се за известно време, започват тихичко да упражняват натиск, опирайки се именно на тези интереси. В интернет, а според мен също и зад кулисите те се опитват да разменят „църковната есен” за простата мисъл: трябва да се договорим с Константинопол и киевския истаблишмънт за компромис в замяна на известно количество храмове. Един вид, вие не се съпротивлявате срещу „автокефалията”, а ние ви отстъпваме част от енорийските църкви, някъде около 10-20 процента. Вие се връщате в „междуправославния процес” решително модериран от Константинопол в интерес на западните елити, а ние няма да превземем Почаевската лавра.

Патриарх Кирил се оказва пред сложен избор. Ясно е, че той при всяко положение губи няколко хиляди енории в Украйна. Но същевременно го заплашват с клеймото „разрушител на православното единство”, а в замяна на запазването на тази съмнителна общност обещават чисто материални придобивки.

Той не трябва да се поддава на това изкушение и ето защо:

Първо, всички ще излъжат – и в Киев, и в „патриаршията-фантом”. Ще обещаят, че „няма да отнемат” това, което тъй и тъй на този етап не могат да отнемат, тоест Почаевската лавра, а храмовете в Одеска област и Слободска Украйна[1] хората ще бранят с всички средства, пък на Киев сега не е нужен кървав конфликт. Но когато с помощта на новата „автокефалия” бъдат задушени гласовете на консервативната част от вярващите, тогава ще отнемат и храмовете и Почаевската лавра. Поствизантийските йерарси умеят да правят крачка напред и половин крачка назад, за да направят после две крачки напред.

Второ, ако след скорошните решителни заявления московският патриарх тръгне към сделка с Фенер или властите в Киев, той окончателно ще разочарова консервативната част от руските и останалите православни християни в света, които след осъждането на фенерските нововъведения частично възобновиха симпатиите си към него. Зад тези хора, а не зад представителите на „гламурното православие”, стои мнозинството от активния и дълбоко вярващ църковен народ. Именно това е гласът на Църквата, а не плахите църковни говорители, които се ориентират според светската „реалност”, тоест според настроенията на политическите, икономическите и културните елити.

Трето, да се продава истината срещу храмове е истинско безумие от християнска гледна точка. Да се примиряваш със съвместните православно-католически служби, с отказа от каноничния принцип за еднобрачието на духовенството, с отказа да смяташ хомосексуализма за грях (това заяви наскоро единият от назначените в Украйна фенерски „екзарси”), означава да отстъпиш от пълнотата и строгостта на истинското християнство. А това е доста по-лошо отколкото да изгубиш всички храмове и да влезеш в катакомбите.

Затова отговорът на изкушението с хлябове и земно могъщество трябва да бъде прост, еднозначен и евангелски, както е заповядал Христос: „Думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия”. А след това „патриархът на невидимата империя” трябва да бъде предаден на всеправославен съд за ересите и беззаконията му. После трябва да се реорганизира цялата система на поместните църкви измислена като че специално за да бъде предадена властта в православния свят на гръцката групировка прозападни модернисти.

Тези, които предлагат вместо това хляб и земно могъщество, по същество повтарят аргументите чути от Христос в пустинята. Нима трябва да им се вярва?

Благодатный огонь

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Слободска Украйна включва почти цялата Харковска област, части от Луганска и Сумска област и малки части от Донецка и Полтавска област – бел. прев.