Истината за безсмъртието не противоречи на нито една истина. Който отхвърля безсмъртието, той отхвърля Бога.

Словото Божие ни открива, че истината за безсмъртието се е затъмнила у нас случайно, заради падението на човека... До падението безсмъртието е било предмет не на вярата, а на чувствата – човекът го е изпитвал така, както ще го изпитва след възкресението.

Бог е истинен – Той не би вложил в нашата душа жаждата за вечен живот, ако не е било безсмъртието.

Ако няма безсмъртие, то нашата смърт е нещо естествено. Тогава защо толкова се отвращаваме от нея? От естествените неща не се отвращаваме, както е например с храната, съня, дишането, различните дейности. Отвращаваме се само от неестественото – от глада, от болестите, от жестокостта, пиянството и прочее.

Значи и смъртта, от която се отвращаваме, принадлежи към неестествените неща. Тя не би трябвало да е присъща на нашата природа.

Чувството за безсмъртие, както и всички наши чувства, може да се засилва или отслабва. Ако чувството за смъртност вземе връх, то чувството за безсмъртие отслабва, и обратно.

Всичко зависи от това как живее човек и какви са делата му. Ако той живее със съзнанието, че е безсмъртен – тоест духовно, следвайки съвестта си и спазвайки закона, тогава чувството му за безсмъртие се засилва. А ако живее така, сякаш е смъртен – следвайки плътта и кръвта, тогава се засилва чувството му, че е смъртен.

От начина му на живот зависят чувствата, които го обземат. Ето защо в тези, които обичат този свят, чувството за това, че са смъртни е силно развито и те се боят от смъртта.

Увереността в безсмъртието произтича от природата ни, от вътрешните ни чувства, от съвестта.

Ние не можем да си представим душата като нещо материално – не можем да си представим как тя може да се разруши, да изтлее.

Мисълта е нетленна, а душата е мисъл; желанието е нетленно, а душата е желание; волята е нетленна, а душата е воля; въобще съзнанието ни е нетленно, а душата е съзнание.

Цялата ни телесност ли ще изчезне? Няма ли у нас нещо неразрушимо? Това, че е невидимо, не е доказателство, че го няма. Малко ли неща има около нас, които обикновено са невидими, но под микроскоп се виждат?

Душата е безсмъртна. Грехът не може да я убие, или по-точно казано, да я унищожи – той може само да й отнеме тялото и блаженството. Със Своите кръстни страдания Иисус Христос възвръща на душата тялото, изгубено със смъртта, и връща онова блаженство, което е било изгубено поради непослушанието на нашите прародители Адам и Ева. Без Христа човек, слизайки в гроба, повече никога не би излязъл от него.

Смъртта на тялото остава, но като бедствие, което е временно и преходно, при това такова, каквото вследствие на особеното Божие разпореждане се обръща за човека в благо, служейки за очистване на неговото същество от всичко зловредно, което му е причинил грехът.

Схиигумен Савва (Остапенко), Основа спасения.

Превод: Десислава Главева