Денят на човешката смърт обикновено бива ден на дълбока скръб и тъга. Скърби умиращият, разделяйки се с живота и с всичко скъпо в този живот. Скърбят и тъгуват близките, спомняйки си и за своята неизбежна участ, това, че някога и те ще умрат. А днес – какво виждаме? Днес денят на смъртта или успението на Пресвета Дева Богородица служи като предмет на най-велико и радостно тържество.

Тържествува Тя, преблагословената между жените: с деня на успението за Нея приключил периодът на тежки земни страдания, когато самата Нейна душа била пронизана от меч (Лук. 2:35), приключило времето на разлъка с Нейния възлюбен Син и Господ; от днес тя влязла в небесата в слава с каквато от века не бил удостояван никой от сътворените – славата на Божия Майка; отсега нататък Тя отново ще вижда своя Божествен Син лице в лице, ще Го вижда вече не в крайно унижение, не на кръста, а в цялото величие на Божеството, на горния престол отдясно на Бога Отца.

Тържествува и целият свят, и земният, и небесният. Небесният посреща Тази, на която досега отдалеч се удивлявал, на Тази, която станала по-чтима от херувимите и по-славна от серафимите, а от днес става Царица на небето и земята. Земният Я изпраща с радостно упование, че в своето успение Тя няма да остави земния свят, а напротив, възнасяйки се на небето, ще получи още по-голяма възможност да вижда нашите нужди, да чува нашите молитви и ще придобие още по-голямо дръзновение и сила да ходатайства пред Своя Син и Бог за всички земнородни.

И кой от нас, братя и сестри, не би пожелал и денят на нашата смърт да прилича на деня на успението на Божията Майка, да бъде не ден на скръб, а ден на радост и ден тържествен! Но за да се уподобим на Божията Майка в смъртта, трябва преди това да се уподобим на Нея в живота и да Й подражаваме както подобава...

Още преди началото на монашеството в християнския свят Пресветата Дева Богородица осветила този вид живот със своя собствен пример и ни показала на всички нас път на най-високо и строго подвижничество.

Но не само монасите и пустинниците са длъжни да подражават на Пресвета Богородица. На Нея могат и са длъжни да подражават и всички православни християни! Дори вие да не сте давали доброволен обет за отказване от света и поселване в уединение, но все пак сте длъжни като християни, макар и живеейки в света, да „не обичате света, нито което е в света” (1 Иоан. 2:15), да не привързвате душата си към него, да не тичате след неговите суетни блага и удоволствия. Дори да не сте давали обет да пазите своето девство и да оставате завинаги в безбрачно състояние, но върху вас лежи дългът да пазите себе си в целомъдрие и чистота, както преди брака, така и по време на самия брак и след брака (1 Кор. 6:18; 7:4; 1 Сол. 4:3–5), да се пазите дори от сладострастни мисли, пожелания и погледи (Мат. 5:28). Вие не сте свързани и с обета на съвършеното отричане от собствена воля, за безусловно покорство и смирение, но към всички вас се отнасят думите на Спасителя: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си” (Мат. 16:24; Марк. 8:34; Лук. 9:23); „всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат” (Лук. 18:14); „блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно” (Мат. 5:3).

Вие не сте произнасяли и обета за пълна нестяжателност и нищета, но вие знаете, че „корен на всички злини е сребролюбието” (1 Тим. 6:10) и от него трябва да се пазят всички християни, знаете и че „користолюбието е идолослужение” (Кол. 3:5) и то решително е забранено в християнството, знаете и че на всички вас е казано: „кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него” (Пс. 61:11). С една дума, всички вие сте длъжни да спазвате евангелския закон, да живеете по християнски, а живеейки по евангелския закон, вие ще подражавате на Пресветата Дева Богородица, която изпълнила този закон в цялата му сила още преди той да бъде преподаден на света от Нейния Божествен Син.

Ако по такъв начин всеки от нас живее както подобава, ако монасите спазват обетите на своето монашество, а всички християни – обетите на своето кръщение и всички християнски задължения, то бъдете уверени, че и за нас денят на смъртта би се превърнал в ден на радост и тържество. Тогава с радост бихме оставили света пълен с грехове и бедствия и бихме преминали в другия свят, към който постоянно сме се стремили. С радост биха ни изпроводили нашите близки, които са били свидетели на нашия благочестив живот и нашата свята кончина. С радост и любов биха ни посрещнали на небесата праведниците, ангелите, самата Царица Небесна и самият Господ Бог. Дано сподоби Той всички нас с такова блажено успение по молитвите на Пресвета Богородица. Амин!

Митрополит Макарий (Булгаков), Слова и речи.

Превод: прот. Божидар Главев