При сътворението на света Бог рекъл: „Да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие”. Божият образ в човека се проявява в неговите умствени способности, в неговата власт над природата, в неговите сили и умения, в способността му да твори. Божието подобие в него се заключава в неговите нравствени съвършенства, в духовните стремежи и във възможността да достигне святост.

Образът и подобието Божии, по които са сътворени нашите прародители, изцяло се отразявали в тях до грехопадението. Грехът нарушил и едното и другото, макар човекът да не се лишил напълно от тях. В човека останал и умът и всичко останало, което се явявало Божи образ, но за развитие трябвало да се употребят големи усилия, чрез които само в малка степен се достига това, което в началото прародителите получили в пълнота. В човека останал в някаква степен само стремеж да бъде Божие подобие, макар той понякога да пада до неузнаваемост.

За да бъде върната отново на човека първоначалната близост с Бога, слязъл на земята и се въплътил Синът Божий. Той възприел върху Себе Си цялата човешка природа, ставайки подобен на човека във всичко освен в греха. Той дошъл да възсъздаде наново по образ Божий създадената наша красота. Но ако в началото Бог сътворил по Свой образ и подобие човек, който преди това не съществувал и в своето творение човекът не взел никакво участие, то за възсъздаването на първоначалния образ е нужно участието и на самия човек. Човекът е длъжен да се стреми към съвършенство, за да го достигне с благодатта и Божията помощ. Господ посочил със Своето учение пътя към съвършенство, показал го също и със Своя пример. Това е пътят на нравственото усъвършенстване, самоотречението и готовността да съблечеш от себе си всичко греховно. Грехът много дълбоко е проникнал в човешката природа и като че се е слял с нея. Всеки човек се ражда със зачатък на греха и освобождение от него се явява борбата като че със себе си. Тази борба за това и е мъчителна, но тя е необходима за приближаването към Бога. „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Мат. 16:24) казал Христос.

Кръстът, който трябва да вземем, е борбата със своите слабости, пороци и грехове. Освобождавайки се постепенно от тях, човекът се приближава към Бога, по Чийто образ е бил създаден. У човека няма достатъчно сили за това, но му помага Божията благодат, която бива давана посредством създадената от въплътилия се Син Божий Църква.

Той се въплътил, за да въздигне отново Своя паднал образ. На планината Тавор Христос явил красотата и славата на Своето Божество, за да знаят апостолите, а чрез тях и цялата вселена, чие подобие се явява човекът и към какво се приближава той, възвисявайки се духовно. Според мярата на очистването на човека от греха и приближаването му към Бога все повече и повече се изобразява в него Божията слава. Затова и светиите се наричат преподобни. В тях като в огледало се отразява Божията слава, изпълвайки душите им със сияние. Когато приключи земният подвиг, окончателно се запечатва тази степен на подобие, която към този момент е постигната. При настъпването на вечното царство ще възкръснат всички човеци, душите ще се съединят със своите тела и „тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си”, както Самият Христос е изрекъл със Своите уста (Мат. 13:43).

Святитель Иоанн (Максимович), архиепископ Шанхайский и Сан-Францисский, Слова и проповеди.

Превод: прот. Божидар Главев