Откритото писмо на митрополит Антоний (Мелников) до свещеник Александър Мен било написано в края на седемдесетте години на миналия век, а за пръв път отпечатано едва в 1998 г. във вестник „Православное книжное обозрение". Според нас това писмо най-дълбоко и пълно разкрива истинската същност на дейността на този известен свещеник.

"Отец Александър, аз от доста време наблюдавам Вашата дейност. Вие не ме познавате, а и аз не Ви познавах до скоро, макар че вече доста години слушам за Вас. Знаех, че сте кръстен евреин и служите като православен свещеник. Това съчетание ни най-малко не ме смущава, нито и всеки друг православен човек, защото антисемитизмът отсъства в самата природа на Православието. Но, запознавайки се отначало случайно, а после и по-специално с Вашите статии, крупни трудове и действия, открих в думите и делата Ви, нещо което е съвсем несъвместимо както с Вашето положение в Православната Църква, така и с истинската любов към еврейския народ. Към Вас се отнасям с искрена отеческа грижа и не бих се захващал да пиша това писмо и да съдействам за разпространението му, ако в края на краищата Вашата дейност не ме бе принудила.

Защо иудаизмът мами еврейския народ? Защото за дявола е особено важно именно еврейският, в древност действително богоизбраният народ да бъде направен богопротивен, като чрез него по възможност всички останали народи да бъдат отвърнати от Истинския Бог. Ще рече, на святото място да се постави мерзостта на запустението. Затова съвременният иудаизъм и възникналият на тази основа ционизъм са най-злите врагове на еврейския народ в частност, а след това и на всички народи по света.

За ционизма интересите на еврейския народ, които той претендира да изразява и защитава, са само демагогски параван за прикриване на неговите истински цели: да доведе Израел и другите народи до пълна духовна и физическа погибел. В светлината на тези цели най-важна задача за ционизма, а така също и за различните организации от рода на масонството и другите тайни и явни общества, се явява привеждането на еврейския народ и по възможност на цялото човечество под властта на антихриста, който ще се възцари в Израел като месия. За този лъже-месия и признаците и знаменията преди неговото идване се знае много. Достатъчно е да си спомним само думите на Спасителя: Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете,Иоан. 5:43. Този идващ в свое име като земен властелин на Израел и целия свят е ”месията”, който очакват ционистите и чието пришествие сега усърдно подготвят. Това ще бъде антихристът.

За подготовката на неговото пришествие и за това, човечеството да му се поклони, както подобава на политически вожд и ръководител, ционистите използуват различни средства. Първо, това са опитите да бъдат съсредоточени в ръцете на ционизма основното количество злато в света и главните лостове за управление на икономиката и политиката. Второ, това е преднамереното създаване в света на всевъзможна неустойчивост, политическа, икономическа, нравствена и т. н. Трето, подриването у всички народи на доверието към тяхната държавна и национална власт, за да може обърканите от безкрайни проблеми хора с радост да приемат израелския „месия”, който ще дава вид, че е способен да устрои всичко и всички.

И накрая, най-важната задача на ционизма се явява борбата с християнството и преди всичко с Православието като най-верен пазител на Евангелската истина. Борбата с Православието се оказва безусловно необходима за ционизма, защото в последно време все повече търсещи и интелигентни хора, в това число и евреи по националност, започнаха да откриват пълнотата на духовната истина и правда именно в Православието, като приемат кръщение и стават истински синове и дъщери на Православната Църква, защото антисемитизмът е чужд на Православната вяра. Нашата Църква знае, че има истински израилтяни, в които няма лукавство (лъжа), срв. Иоан 1:47, но има и такива, които казват за себе си, че са иудеи, а не са, но са сатанинско сборище, Откр. 2:9. Православната Църква приема хората без ограничения по линия на тяхната националност и хората намират тук пълнотата на неповреденото вероучение и единствено верният образ на живот в Бога според вярата.

Затова ционизмът е особено заинтересован да има в Православната Църква своите „постови”, които да посрещат хората, искрено вървящи към Истината и да ги отвеждат далеч от нея, стараейки се в същото време да ги уверят, че ги водят в правилна посока, а именно към Православието. Задачата на тези „постови” е под вид на истина да проповядват лъжа и под православна обвивка да внедряват в душите на хората угодни за ционизма възгледи и настроения. Такъв „постови” на ционизма в Православието се явявате Вие, отец Александър! Това е Вашето място в многосложната и многообразна система на ционизма. Това е Вашата отдавна осмислена и доброволно поета мисия. И на мен е известно, че Вие самият много добре знаете това!

Преди да обърна внимание на Вашата духовна същност и способи на действие, няколко думи за особените, чисто религиозни средства, които ционизмът ползува в интригите си против Православието. Първото средство можем да наречем негативно - това е всепосочното разложение на Православието. Тук не на последно място стоят опитите да бъде доказана необходимостта от обединение на Православието с католицизма, което се възприема не като добри отношения между църквите, а като проникване на католическия дух и начин на мислене и живот в недрата на Православието.

През последните години между ционизма и властите в католическата църква възникна много тесен съюз. Това, в значителна степен, се обяснява не само с двойната игра, която играят една спрямо друга, но и с известна духовна близост. Католическата църковна политика, например, се ориентира към придобиване на световно господство. Това пряко произтича от някои съществени черти на католическия мироглед – стремеж към външна деятелност в света, към влияние на хода на чисто светските дела, към световно могъщество. Да бъдат заразени православните с католически настроения означава да се възбуди в тях външна активност, жажда за политически борби и участие в чисто светски суетни дейности.

Позитивните религиозни средства, от които се ползува ционизмът, се свеждат до следното: усилено да се внушава на хората, че днешният еврейски народ, който заради измама на религиозната върхушка досега отхвърля истинския Христос, все пак си остава богоизбран, а значи и призван свише към световно господство. Само че, след Христовото разпятие богоизбраността вече не принадлежи на еврейския народ като нация – богоизбраността остава в Христа за онези, които са наистина в Него и с Него, без значение на националната принадлежност, тоест в Църквата Христова. Богоизбран народ сега вече е Църквата Христова. Следователно Палестина като местожителство на съвременния Израил отдавна вече не е обетованата земя, а само неин древен предобраз. Обетованата земя в действителност е Небесното Царство Божие. И град Иерусалим с планината Сион, не като място, свързано със събитията от Свещената история, а като столица на съвременния иудаизъм и ционизъм, отдавна вече не е възлюбения от Бога град. Градът Божий вече е Небесният Иерусалим, на нова земя под ново небе като вечно царство на праведниците, възвестено от Бога в Откровението, 21 глава. А съвременният Иерусалим като център на Христоненавистния иудаизъм, Бог е назовал духовно Содом и Египет, дето и Господ наш биде разпнат, Откр. 11:8.

Всичко това, а и още много друго е добре известно на Православието, така че е необходима особена изкусност в лъжата, за да се води и тук разложителна дейност. Независимо от това Вие сте се заел с тази дейност. Прикривайки се зад превратно тълкуване на думите на апостол Павел, Вие признавате, че не преставате да считате, че Израел като народ запазва своето избранничество и остава син-първенец. Ето това желание да останеш все пак първенец Ви издава, отец Александър! Вие заявявате това в интервю за ционисткото самиздатско списание „Евреите в СССР”.

Вас Ви питат: „В какво виждате особеното, религиозно призвание на еврейския народ?” А Вие отговаряте: „По силата на това, че чрез тях, евреите, било дадено Богооткровението и се извършило Боговъплъщението, този народ завинаги е посветен Богу.”

Нататък следва извадка от Свещеното Писание на Стария Завет за Древния Израил: И вие ще Ми бъдете царство от свещеници и народ свет, Изход. 19:6. Вие пояснявате, че „свят” означава посветен Богу и казвате: „Когато евреинът изменя на своето посвещение, той предава себе си и лесно попада под властта на тъмните сили”.

Само че, работата е в това, кои сили Вие считате за тъмни и кои - за светли. На кой бог се покланяте Вие, отец Александър, и на кой бог е завинаги посветен, според Вас, еврейският народ?

Питат Ви: „Назряла ли е възможността за създаване на обособена независима Еврейска християнска църква, (опити за което вече са правени и се правят в Израел, където възникват християнски общини с богослужение близко до синагогалното, на иврит, подобни на общината на св. Иаков)?” Вие отговаряте: „Строго погледнато, иудаизмът никога не е бил монолитен и в него е имало немалко на брой различни течения. Иудаистите биха могли да гледат на общината на св. Иаков като на една от тях.” За Вас, отец Александър, тези думи не са дипломатически ход. Тук Вие издавате, кое е най-важното за Вас. Оказва се, че християнството се явява едно от теченията на иудаизма, за което на друго място говорите така: „Християнството е разширило границите на тази иудейска църква, включвайки в нея (тоест в иудаизма – митр. Антоний) останалите народи.”

Съвършено очевидно е, обаче, че съвременният иудаизъм няма и не може да има нищо общо нито с религията на Авраам, нито с християнството. Иудаизмът в корена си е враждебен към вярата на праотците на еврейския народ по плът и на християнската вяра. Вие не сте новодошъл в църквата, отец Александър, и прекрасно знаете текста на привежданите от Вас места от Евангелието навярно наизуст. Значи, когато в своето тълкувание, обединявате Единия Бог на християните и Древния Израил от една страна с „бога” на съвременния иудаизъм - дявола, от друга, правите това умишлено, преднамерено смесвайки светлината с тъмнината. Но дори да предположим, че при Вас това обединение е неволно и е плод на искрено убеждение, то тогава точно то се явява ярко свидетелство, че Вашият личен Бог се явява не Христос и не Бог на Авраам, Исаак и Иаков.

Така вече е ясно на кой „бог” според Вас е завинаги посветен Израил, и кои сили за Вас се явяват тъмни и кои - светли. Тъма за Вас, отец Александър, е традиционното руско светоотеческо Православие във всички негови зрели форми, достигнати в процеса на историческото му развитие. Да бъдете „просветител” на това Православие, а по-точно разложител и негов разрушител – това е Вашата задача.

Ционистът-кореспондент Ви пита, как се отнасяте към почитанието на православните светии Гавриил и Евстратий и дали това, че те са пострадали от евреи не се явява препятствие за пребиваването на евреи-християни в лоното на Руската Православна Църква.

Преподобни Евстратий е бил инок в Киево-Печерския манастир, където особено се прославил със своето постничество. По време на нападението срещу Киев поляците взели Евстратий в плен заедно с други руснаци, а след това той и няколко други християни бил продадени в робство на един евреин в Херсон Таврически. Този човек се оказал фанатик иудаист. Желаейки да склони своите роби към отречение от Христа, започнал да ги мори с глад. Скоро всички освен Евстратий умрели. Тогава на празника Пасха през 1097 година фанатикът разпънал Евстратий на кръст. Мощите на мъченика били прославени от Бог с чудотворство. Паметта на този светия е два пъти в годината¹, като единият път се полага служба с полиелей².

Свети мъченик Гавриил бил шестгодишно момченце и живеел в село Зверка Гродненска губерния. Арендатор на селото бил също фанатик иудаист и заедно със своите единомишленици похитил момченцето и зверски го убил. Убийците след това били намерени и осъдени според закона, а мощите на св. Гавриил били открити нетленни и също получили от Бога особена благодатна сила. Св. Гавриил пострадал в 1690 година³.

Има ли в обстоятелствата около  гибелта на тези светии нещо антиеврейско? Не. Става дума за жертви на религиозния фанатизъм, наличието на който в иудейска среда не отричате и Вие, отец Александър, защото казвате, че еврейският шовинизъм също Ви отвращава. Защо тогава не сте отговорил в такъв смисъл на циониста, а вместо това неочаквано започвате да говорите за ритуално убийство. Но защо? Та Вас никой не Ви пита за ритуално убийство! А Вие почвате да говорите, че обвиненията за ритуални убийства по отношение на еврейството не били получили юридическо потвърждение в скандалните съдебни процеси от миналото. И това Ви кара да хвърлите сянка на съмнение и да клеветите паметта на светите Гавриил и Евстратий и направо да заявите: „Надявам се, че те ще бъдат деканонизирани”, тоест изключени от лика на светиите на нашата Църква. Защо? За това, че са били верни на Христа и са пострадали за Него? Но тогава, ако продължим логиката на Вашите мисли, трябва да изключим от лика на светиите и първомъченик и архидякон Стефан, христянин от еврейски произход, убит още в първи век от тълпа свои сродници по плът – фанатици-иудеи. Така ще трябва да изключим от лика на светиите и всички, които по една или друга причина са пострадали от еврейския фанатизъм и ще се наложи да „започнем” от Иисус Христос, Който бе предаден от иудеите на разпятие.

Неприятно Ви е и това, което Вашият събеседник-ционист нарича нападки против евреите в християнското богослужение. Вие отлично знаете, че в Православното богослужение, съставено наполовина от Давидовите псалми, образи от историята на Древния Израил, където се прославят израилските праведници и пророци, антиеврейски нападки няма и не може да има. Но изобличение на безумните иудеи, не познали в Иисуса Христа своя Месия и предали Го на кръстна смърт, действително има. Знаейки всичко това, Вие казвате на циониста: „Надявам се, когато дойде времето за преразглеждане на Православните богослужебни текстове, тези нападки също да бъдат премахнати.” Защо? Защото изобличават неверието в Христа!

Вие сте образован и умен човек, отец Александър, а значи съвсем умишлено и в пълно съответствие с тактиката на бащата на лъжата смесвате две различни понятия – за еврейския народ и това за иудаистката религия – в едно. А това вече е подмяна. Тази подмяна ярко свидетелства, че не антисемитизмът, какъвто липсва в Православието, а антиционизмът, тоест верността на Православието към Истинния Христос, Ви е неприятна повече от всичко и повече от всичко Ви притеснява. Да видите Руската Църква като  оръдие и едно от теченията на ционизма – ето какво искате Вие и Вашите господари!

Давайки израз на тези настроения, Вие два пъти повтаряте думата „надявам се”, че видите ли, това щяло да стане. Не се надявайте, това няма да стане. Няма да Ви се удаде също така да осъществите и проекта за „вселенската църква на бъдещето”, за който говорите, призовавайки да се ориентираме към нея, а не към „конфронтация между църквите”, защото конфронтацията пречи да се осъществи синтезът на тази вселенска църква. Употребявате думата „синтез”, когато казвате, че на такава основа били създадени културите на Русия, Европа, Израел и повечето страни.

Какво означава анализ и синтез, според иудаизма, е добре известно. Сега в руското Православие Вие сте се заел с „анализ”, тоест с опити да се разложат неговите корени и живоносните му устои. Вашите съмишленици правят същото с други християнски народи. И ако мечтите Ви се сбъднат, тогава от духовно разложените християнски църкви, подбирайки пригодните за ционизма елементи, ще може да се синтезира нещо цяло. Само че, това вече няма да е живото Тяло на Господ Иисус Христос, а мъртва синтетика, говоряща кукла, робот, само външно наподобяващ нещо живо, така както механичната кукла наподобява човек. А на ционизма и неговите съюзници точно църква-кукла е необходима, на вид християнство, а всъщност фалшификат. Такава вселенска „църква” може да бъде управлявана, както е угодно на онези, които желаят тя да признае за истински Христос израелския лъжемесия антихриста, както и да спомогне за установяването в света на неговото духовно и политическо господство.

Затова въпросът не е в конфронтацията между църквите или в шовинизма на руските православни хора, а в това, че не бива да се допуска живата благородна маслина на Православието да бъде умъртвена от разлагащи я, чужди влияния под вид на „братско обединение”, не бива да бъде угасен Светилникът на правдата и истината. В Руската Православна Църква промислително се съхранява в най-чист и неповреден вид Божията истина и като вероучение и като начин на мислене и живот в Бога, затова и Светият и Животворящ Дух, а не „синтезиращият дух”, живее в тази Църква, обилно изливайки Своята благодат.

Затова и не е случайно, че в наше време много хора от различни страни и народи, в това число и много евреи, започнаха да се обръщат към нашата Църква. И не защото тя е руска, а защото самите тези хора са истински израилтяни, в които няма лукавство, но има мъдрост, свойствена за истинския Израил. И когато такива хора истински зажадуват за Истината, те непременно я намират в необходимата пълнота, съхранена в Руското Православие. Такава някога е била вярата на цялата неразделена апостолска Църква и тази вяра е близка и разбираема за душите на хората от която и да била националност.

Тъй че, ако Вие, отец Александър, бяхте наистина православен човек по дух и искрено обичащ народа, от който сте произлязъл по плът, както и човек, нелицемерно стремящ се към християнско единство, нямаше да говорите и правите това, което говорите и правите сега. Щяхте да се стараете да призовавате всички и най-вече своите сродници по плът да се обръщат към нашето светоотеческо Руско Православие, за да станат всички народи по възможност членове на нашата Православна Църква. Защото, ако е възможна истинска вселенска Църква, това може да бъде само Православна Църква, по образа на Руското Православие.

Щяхте да кажете на своя еврейски народ, че трябва да приеме нашето Православие, защото нашата Църква, която е приела плът и кръв от Господа Иисуса Христа и Неговата Пречиста Майка, имаща в себе си всичко най-добро, което е имал древният Израил, не може да не обича Израиля. Тя го обича и сега, макар той да е станал бледа сянка на своите велики прародители и чака неговото обръщане. Нека само истинските израилтяни да сторят плод достоен за покаяние и, както казва св. Иоан Кръстител, не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму;и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън, Мат. 3, 9-10."

със съкращения

Glagol-online.ru 

Превод: Свещ. Божидар Главев

Повече - във филма "Постови на ционизма" - тук.

1. На 28 септември/10 октомври, когато паметта му се чества заедно с други киевопечерски светци – бел. прев. (обратно в текста)

2. На 28 март/10 април – бел. прев. (обратно в текста)

3. Паметта му се чества на 20 април/3 май – бел. прев. (обратно в текста)