„Стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее.”
Мат. 8:8

В прочетеното днес Евангелие ви беше предложена, братя мои, свещената повест за чудесното изцеление от Иисуса Христа на слугата на римския стотник в град Капернаум. Слугата бил изцелен само с една дума от Спасителя по великата вяра и смирената молба на стотника-езичник, дошъл лично при Божествения Изцелител.

„Господи, казал му стотникът, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда”. А Иисус му отговорил: „Ще дойда и ще го излекувам”. Тогава стотникът рекъл: „Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее”. „Защото, продължил той, и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави”. „Като чу това, казва се по-нататък в Евангелието, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра”. И малко по-нататък: „Иди си и, както си повярвал, нека ти бъде”. И слугата му оздравял в същия час (Мат. 8:5–13).

Щастлив бил този слуга, че имал такъв добър и вярващ господар! Достоен за всяка похвала господар, бащински обичащ своя слуга и в простотата на вярата взиращ се в Иисуса Христа и Неговите дела. Той и сега и на Страшния съд при Второто пришествие на Господа ще се яви като изобличител на неверието и лукавството на мнозина – на мнозина от днешните християни, невярващи в Господа и дръзко отхвърлящи Неговите чудеса и Второто Му пришествие, говорейки: „Де е обещанието за Неговото пришествие” (2 Пет. 3:4) – „свършека на света” (Мат. 24:3)? Или, което е същото – че изобщо няма да има Второ пришествие.

Но да оставим тези глупави и горди неверници, а ние с вас по-добре да побеседваме за наше назидание и спасение за вярата и за това, колко вредно е неверието, как отблъсква то от нас спасяващата ни Божия десница.

Какво именно да кажем сега за вярата? Това, че вярата в Господа, в Неговото слово, живата и несъмнена вяра е ключ към неизчерпаемата съкровищница на всички Божии дарове, животворяща сила, дарувана от Бога на простите, на тези, които не мъдруват лукаво, и на душевно смирените; тя е сила, привличаща върху тях богатството на Божиите милости. Ще докажем това с примери. Примерът на римския стотник е пред очите ни: неговата проста и твърда вяра във всемогъщия Иисус Христос удивила Самия Господ и незабавно привлякла върху стотника и неговия болен слуга Божията милост: „Иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час (Мат. 8:13).

Двама слепци викали към Иисус Христос да изцели очите им: „Помилуй ни, Сине Давидов!” Господ заповядал да ги доведат при Него и ги попитал: „Вярвате ли, че мога стори това?” И когато те отвърнали: „Да, Господи!” – Той ги изцелил, казвайки: „Нека ви бъде по вашата вяра; и очите им се отвориха” (срв. Мат. 9:27–30).

Веднъж донесли при Иисус Христос един разслабен и Господ, виждайки вярата на носещите го, по тяхната вяра казал на разслабения: „Дерзай, чедо, прощават ти се греховете; стани, вземи си постелката и върви у дома си. И той стана, взе си постелката и отиде у дома си” (Мат. 9:2, 6-7).

Кръвоточивата жена дванадесет години страдала от своя недъг, а Господ я изцелил по вярата й чрез едно докосване до Неговата одежда, казвайки: „Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси” (Мат. 9:22).

Но ето че веднъж с учениците на Спасителя се случило следното: един баща имал бесноват син и го довел при тях за изцеление, но те не могли да го изцелят. Защо? Заради неверието на бащата на болния и на Христовите ученици. „О, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя?” – казал Господ на бащата и на присъстващите. „Доведете Ми го тука.” И запретил Иисус на беса, и той излязъл из момчето; и то от оня час оздравяло. „Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним?” А Иисус им рекъл: „Поради вашето неверие, и добавил, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост” (Мат. 17:14–21).

Впрочем апостолите падали понякога в изкушението на неверието, но само до слизането на Светия Дух върху тях в деня Петдесетница, а след слизането на Светия Дух те никога вече не паднали в неверие, но винаги имали непоколебима вяра и чрез нея вършели безбройни чудеса: изцелявали всякакви болести, с дума изгонвали духове, възкресявали мъртви.

Светите Божии угодници от древни и нови времена с вяра са вършели много чудеса, както самите вие сте слушали и чели. Колко много са тези, които и в наши дни по своята вяра са получили многобройни изцеления, чудно избавление от беди и напасти, от мъченията на демоните! Много са и онези, които чудесно са били изцелявани чрез причащаването с животворящите Тайни на Тялото и Кръвта Христови! Колко изцеления са ставали и стават от мощите на светите Божии угодници, или от чудотворните свети икони, или просто в резултат на искрена покайна молитва с вяра към Господа и Неговата Пречиста Майка или към светите Божии угодници!

Един благочестив пастир, мой познат, ми разказа чистосърдечно, че той с простосърдечна молитва с вяра изпросил от Господа и Пречистата Богородица множество чудесни Божии благодеяния за простите люде потърсили неговата молитвена помощ и като доказателство бил готов да ми представи лично всички онези, които са се удостоили с милостиво Божие посещение и с живия си глас можели да засвидетелстват за истинността на неговите слова. „Аз, казваше той за себе си, обикновеният смъртен и многогрешен човек не се отличавам от другите с никакви подвизи. Нито с пост, нито с всенощно стоене на молитва, позволявам си да ям и пия разрешеното – и в къщи и у хората, но имам само вяра в Господа, жива и с постоянно покаяние, за всичко благодаря на Господа, каквото и да получавам по Неговата милост, и не бивам посрамян. Аз всеки ден получавам спасение от живоначалната Божия десница, всеки ден Господ ме обгражда с радостни избавления. Ако някой попроси да се помоля за него, аз не отказвам, стига само да съзра в просещия искрена вяра и искрено желание за спасение – и вярата и упованието не посрамят”.

Ето виждате, братя, че и в нашето време на оскъдняла вяра вярващите могат да изпросват от Господа всичко необходимо за спасението. Вярвайте всички несъмнено в Господа, Който с нас пребъдва и ще пребъде във всички дни до края на века, живейте благочестиво, кайте се искрено, изправяйте своя живот, просете от Господа с несъмнена вяра доброто и полезното – и ще получите. Амин.

Святой и праведный Иоанн Кронштадтский, Проповеди.

Превод: прот. Божидар Главев