Вход

Православен календар

Светите отци за Божия гняв

 

1906181543

Не тетивата напряга Божия лък, но наказващата сила, която понякога е усилена, а понякога отслабена. Затова словото[1] заплашва грешника с това, че е готово очакващото го наказание, ако пребъдва в греха, защото в колчана са приготвени смъртоносни стрели, а смъртоносните стрели са сили, изтребващи Божиите врагове... Както огънят е създаден за горимо вещество, не за елмаз, който не се разтапя в огъня, а за можещи да горят дърва, така Божиите стрели са направени за годни за горене души, в които е събрано много нещо веществено и годно за изтребление. Затова онези, които имат в себе си предварително разпалени стрели на дявола, те приемат върху себе си и стрелите Божии (св. Василий Велики)[2].

Вразуменият след извършването на греха и сподобилият се да получи прощение, ако отново съгрешава, приготвя за себе си по-тежък от преди съд на гнева: „Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо” (Иоан 5:14) (св. Василий Велики)[3].

Когато някои попадат под съда на Божия гняв, тогава другите, като се побоят, трябва да се вразумят (св. Василий Велики)[4].

От какво се умилостивява Бог, когато желае да изтреби грешниците? Той се примирява от избраната кадилна жертва на любов и смирение, ако сме Го прогневили (преп. Ефрем Сирин)[5].

Когато ние грешим, Бог понякога се гневи, а понякога дълготърпи, очаквайки нашето покаяние. И Своят гняв и праведен съд Той явява с цел да ни вразуми и изправи, за да не оставаме в греха (св. Иоан Златоуст)[6].

Когато четем за Божията ярост или гняв, трябва да ги разбираме не човекообразно, тоест не по подобие на човешкото възмущение, но достойно за Бога, Който е чужд на всяко възмущение. Именно под това трябва да разбираме, че Той е Съдия и въздаятел за всичко неправедно, което се върши в този свят и боейки се от посочваното с тези думи страшно въздаяние за нашите дела, трябва да се боим да не сторим нищо против Неговата воля (преп. Иоан Касиан)[7].

Усилването на греха... като че принуждава дори Божественото безстрастно естество да преминава от естествената си благост към противоестествен гняв, не благоугоден за Божественото естество, при все това обаче за нас полезен (преп. Исидор Пелусиот)[8].

Гневът Божий поражда болезнено чувство у обучаемите. Това чувство се причинява от изпращането на неволни неприятности в живота, чрез които Бог често привежда към скромност и смирение ума, който се превъзнася със знанието и добродетелността си, давайки му чрез тях да познае самия себе си и да осъзнае своята немощ, та като я почувства, да отхвърли суетната надменност на сърцето.

Господният гняв е намаляване или пресекване подаването на божествените дарове, което (пресекване) бива за полза на всеки ум, мислещ много и високо за себе си и хвалещ се с дадените му от Бога блага, като че са били плод на неговите собствени добродетели (преп. Максим Изповедник)[9].

Може ли някой да издържи Божия гняв? Страшно е, братя, да паднеш в ръцете на Живия Бог, защото ако ние се боим от ръцете на враговете, когато Господ е казал: „не бойте се от ония, които убиват тялото” (Мат. 10:28), то кой нелишен от ум няма да се побои от Божиите ръце, надигащи се с гняв против неверниците? Защото Божият гняв ще се открие против всяка душа на човек, който в разпътство и насилничество прекарва своя живот, незнаейки обръщане и който с неправда потъпква истината (срв.: Рим. 1:18) (св. Григорий Палама)[10].

Превод: прот. Божидар Главев

 


[1] „Ако някой не се обръща, Той изостря меча Си, изопва лъка Си и го насочва, приготвя за него смъртоносни оръдия, прави стрелите Си палещи” (Пс. 7:13-14).

[2] Творения иже во святых отца нашего Василия Великого, Архиепископа Кесарии Каппадокийския. 4-е изд. Сергиев Посад. 1900. Ч. 2, стр. 181, 182.

[3] Нравственные правила, Святитель Василий Великий, архиепископ Кесарии Каппадокийской.

[4] Нравственные правила, Святитель Василий Великий, архиепископ Кесарии Каппадокийской.

[5] Творения иже во святых отца нашего Ефрема Сирина, Москва, 1914. Ч. 8., стр. 314-315.

[6] Творения иже во святых отца нашего Иоанна Златоуста, Архиепископа Константинопольского. 2-е изд., СПб., 1906, т. 12, стр. 804.

[7] Писания преподобного отца нашего Иоанна Кассиана Римлянина, 2-е изд, М., 1892, стр. 102-103.

[8] Творения святого Исидора Пелусиота, Москва, 1859, ч. 1, стр. 217.

[9] Добротолюбие. 2-е изд. Т. 3. М., 1900, стр. 272.

[10] Св. Григорий Палама, Гомилии, Монреаль, 1965, стр. 246.

module-template7.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти