Вселенска Задушница

Как да понесем мъката при смърт на близък човек?

– Скръбта от раздялата с починалия може да бъде утолена само от молитвата за него. Християнството не възприема смъртта като край на съществуването. Смъртта е начало на нов живот, а земният живот е само подготовка за него. Човекът е създаден за вечността; в рая той се хранил от „дървото на живота” (Бит. 2:9) и бил безсмъртен. Но след грехопадението пътят към дървото на живота бил преграден и човекът станал смъртен и тленен.

Но със земната смърт животът не приключва, смъртта на тялото не е смърт на душата, защото душата е безсмъртна. Затова душата на починалия трябва да се съпровожда с молитва. „Не предавай сърцето си на тъга, отдалечавай я от себе си, като си спомняш за края. Не забравяй това, защото няма връщане, и нему не ще принесеш полза, а на себе си ще повредиш… С упокояване на мъртвия успокой и паметта му, и утеши се за него след изхода на душата му” (Сир. 38:20–21,23).

Какво да правим, ако след смъртта на близкия човек, съвестта ни измъчва поради лошо отношение към него приживе?

– Изобличаващият и обвиняващ глас на съвестта затихва след искрено сърдечно покаяние и изповед пред Бога и Неговия служител – свещеника, на своята греховност по отношение на починалия. Важно е да се помни, че у Бога всички са живи и заповедта за любовта включва и починалите. Починалите имат огромна нужда от молитвената помощ на живите и подаваната за тях милостиня. Любещият се моли, подава милостиня и записва в църква имената на починалите за упокой, стреми се да живее богоугодно, за да яви Бог Своята милост над онези, за които се моли.

Ако той непрекъснато пребивава в постоянна деятелна грижа за другите и благотвори, тогава в душата се въдворява не само покой, но и дълбоко удовлетворение и радост.

Какво да правим, ако ни се присъни починал човек?

– На сънищата не трябва да се обръща внимание. Но не бива да забравяме, че вечно живата душа на починалия изпитва огромна потребност от постоянна молитва за нея, защото сама вече не може да върши добри дела, с които би могла да умилостиви Бога. Затова молитвата в храма и домашната молитва за починалите близки е дълг на всеки православен християнин.

Храм Новомучеников и исповедников Российских в Строгино. Поминовение усопших, (панихида, сорокоуст).

Превод: прот. Божидар Главев