Днес имахме разговор с нашите близки за ума. Те казаха, че в човека няма нищо по-висше и по-скъпо от него, а аз отговорих, че преди и аз съм мислила така, защото с ума познаваме всичко, което е хубаво и прекрасно на този свят.

Ала днес аз съм съгласна да се лиша дори от ума си, само да не се лиша от вярата. Умът и чувствата са оръдия на този век, те се усъвършенстват или отслабват в зависимост от възрастта и начина на живот.

А вярата е окото на душата – тя води душата към безсмъртие, към духовна сила. Но самата вяра като човешко чувство също е нищо, а Господ, към Когото тя води душата, е сила и източник на вечен живот. В Него и чрез Него всичко е безсмъртно, свято, неизменяемо.

И какво е след всичко това човешкият ум? Без Бога, без Господа, той е безумие, той е нищо.

3 юни, Себрово

Преподобная Арсения Уст-Медведицка (Себрякова), Письма.

Превод: Десислава Главева