Господ наш Иисус Христос неуморно поучавал Своите ученици и слушатели. Затова постоянно Го следвало огромно множество хора, жадно да слуша Неговото свето учение.

Ето и сега Той проповядва при един кладенец, където се спрял уморен от продължителния път и знойния ден. На кладенеца дошла за вода жена самарянка. Господ започва с нея беседа за истинската молитва, за това къде трябва да се моли човек на Бога, преподава й наставления за вечния живот, като при това я изобличава и в тайните й грехове.

Като чула за безпътния си невъздържан живот и незаконния си мъж, самарянката се трогнала от дъното на сърцето и съвестта си и без да се оправдава, преливаща от благодарност, възкликнала: «Господине, виждам, че Ти си пророк» (Иоан 4:19), а после завела целия град на среща с Господа.

Тази забележителна жена след това станала християнка, при кръщението си била наречена Фотиния (т. е. светозарна) и впоследствие напълно оправдала значението на своето име. Тя проповядвала името Христово не само в отечеството си, но и в други страни – в Африка и в Италия. Заедно с по-малкия си син мнозина обърнала към Христа. Големият й син Виктор пък служел във войската на Нерон и бил произведен във военачалник, за да изтребва християнството в Италия, но вместо това като воин Христов бил покровител на християните и подобно на своята майка станал ревностен проповедник на Евангелието.

Когато римският тиран узнал за това, заповядал да доведат при него всички християни. В това време Фотиния с петте си сестри и със синовете си се явила доброволно при него и на въпроса му: «Защо сте дошли при нас?», отговорила: «За да те научим да почиташ Христа».

Тогава мъчителят заповядал да раздробят с чук ръцете на светиите. Това обаче не съкрушило нито вярата, нито телата им. Заповядал да им отсекат ръцете, но и мечът не подействал. Заключили мъчениците в тъмница, но те и в тъмницата продължавали да проповядват Христа и мястото на престъпниците обърнали в храм Божий, за което били подхвърлени на нови мъчения, с които завършили страдалческия си живот.

На св. Фотиния самарянка одрали кожата, а тялото й било хвърлено в кладенец по заповед на тирана. Така тази, която при кладенеца оставила пътя на греха и приела от Жизнодателя нов, благодатен живот, в кладенеца и оставила своя временен живот и преминала в другия – по-добър, блажен и вечен.

Такава била споменатата в Евангелието жена самарянка. Така мъжествено претърпяла страдания за Христовата вяра! Нейният живот представлява един от най-поразителните примери как Божията благодат е способна да възроди даже най-грешната душа и от бездната на нечестието да я възведе на висотата на духовната слава. Грешната, презирана от всички Фотиния отишла на кладенеца, за да си почерпи тайно обикновена вода, а почерпила «вода жива, вода спасителна». Грешницата, докосването до която се считало от ревнителите на закона за осквернение, била милосърдно приета от Господа и Спасителя! Каква крепка похвала, каква несъкрушима опора за всички нас грешните! Господ винаги, ежеминутно дори е готов да приеме всеки, който се обръща към Него с искрено и дълбоко разкаяние.

Затова, другари, колкото и да сме порочни, струва си с пълно покаяние да се обърнем към Господа Иисуса, но нашето обръщане към Господа Спасителя трябва да бъде не с празни слова и не с едноминутни въздишки, а с искрената и твърда решимост да се измъкнем от бездната на порока без повече връщане назад.

Святой праведный Алексий Мечёв, Проповеди.

Превод: Десислава Главева