Щом този въпрос се задава на свеще­ниците, явно е, че има хора в църковните среди, които разпространяват такова „по­верие” (не бих могъл да го нарека „преда­ние”). Логиката на това мнение явно се опи­ра на празничността на църковно-богослужебния живот след Пасха.

Наистина всле­дствие на тази празничност – на подчерта­ването на радостта от Христовото Възкре­сение, до Томина неделя (включително) не се правят панихиди, не се служат заупокойни Литургии - изобщо е забранено заупокойно „гласно” поменаване в църква на ка­квато и да било служба. Починалите могат да се споменават тихо от свещеника само на Проскомидията (преди Св. Литургия).

По­мени могат да се правят едва от понедел­ника след Томина неделя, вследствие на ко­ето и в Руската църква се е установило та­кова заупокойно честване (подобно на За­душница) под името „Радоница”. Заради ра­достта от Възкресението в периода от Ве­ликден до Петдесетница се забранява от църковните канони (20-то правило на Първи Вселенски събор) да се коленичи за молитва както в църква, така и у дома, а също и да се правят земни поклони. (Поне­же тези поклони и колениченето са израз на дълбоко покаяние, а изправеният сто­еж напомня за това, че Господ със Своята кръстна смърт и Възкресение е издигнал от падението човешкия род, изправил е гре­ховната повреда).

При все това не съществуват нито в свещените канони, нито в църковния ус­тав (Типикона) забрани относно паленето на свещи за починалите в периода от Вели­кден до Спасовден. Трябва да се направи ясно разграничение на забраните, отнася­щи се до църковната молитва (богослуже­нията) и частната (лична) молитва на пра­вославните християни.

И така, дори в перио­дите, когато заупокойните молитви и помените са забра­нени, Църквата не забранява на никого в частна молитва да се моли (независимо в храма или извън него) за починалите. Същото се отнася и за некръстените и за иноверците, които не могат да бъдат спо­менавани на Литургия и изобщо в църков­ните молитви, докато не се кръстят и ста­нат православни. Обаче в личната си моли­тва можем да се молим за тях.

Така че паленето на свещи за по­чиналите, съпътстващо частните ни мо­литви, не се забранява от Църквата в никой период на годината. А ако някой твърди противното, би следвало да го до­каже на основание каноните на Църквата, богослужебните книги или творенията на Светите Отци. Извън тези осветени от Бо­га източници на Църковно Предание съще­ствуват всевъзможни поверия, които за съ­жаление са много жизнеспособни и трудноизтребими като плевелите, израстващи сред културните растения.

Неотдавна се случи да чуя и друго по­добно на разглежданото суеверие, а имен­но, че до Спасовден не трябвало да се це­луват иконите в църквата. Това даже няма да го коментирам. Слава Богу, че вече дос­та хора не приемат безкритично подобни псевдоцърковни „канони” и все по-често се интересуват и питат, когато някой енорий­ски „богослов” ги смути с подобна нелепа заб­рана.

Вестник „Православен християнин”, бр. 6, 2008 г.