Открито писмо

Инокентий, Архиепископ Пекински

До всички верни чеда на Хрис­товата Църква, пазещи Право­славния календар и предание­то на Светата Съборна Църква

Ние получихме скръбни известия за това, колко жестоки гонения претърпяват твърдо придържащите се в преданията на Светата Православна Църква от лъжебратята, които дръзват под защитата на гражданската власт, да потъпкват Божествените закони и да се надсмиват над тях.

Изтъквайки се за мъдреци и просветители, тези вълци в овчи кожи са дръзнали, като потъпкват страха Божий, да се наемат да поправят законите на Църквата Христова, ослепени от димната надменност на този свят, като се почитат повече от апостолите и светите отци на Църквата, чрез устата на които е проповядвал Самият Господ.

Но оглупи Бог цялата им мъдрост. Те даже не знаят какво говорят и не разбират това, което искат да поправят. И са се заели да реформират календара, без да знаят какво вършат!

Те твърдят, че нашият Православен календар много е отстъпил от астрономическата истина, та затова отдавна било време да се премине към григорианския календар, признат от учените за правилен и приет от целия богоотстъпнически свят.

Трудно е да се каже дали те лъжат, като се стараят да въведат в заблуда всички малки във вярата, или пък в неведение повтарят чуждата лъжа. Но за разбиращия е ясно, че в нито едно от техните твърдения няма и следа от истина.

Те казват, че православният календар е изостанал с 13 дни от истинския календар, понеже равноденствието се пада на 8 март, докато светите отци на Първия Вселенски Събор били постановили завинаги да го смятаме на 21 март, което уж било вече изправено чрез григорианския календар.

Обаче, това те не могат да докажат! Оригиналът с постановленията на I Вселенски събор не се е запазил и в нашата Книга с правилата няма никакво постановление на I Вселенски събор за равноденствието; не са се запазили също и другите документи, на които така обичат да се позовават новостилците. А повечето доказателства за това, че Светият I Вселенски събор е решил да се смята за ден на равноденствието 21 март, са били измислени и подправени от католиците не по-рано от XVI в., за да сложат канонически фундамент под ненужната и вредна реформа на календара през 1582 г. Така че, твърденията на новостилците, че нашият православен календар нарушава решенията на I Вселенски събор, не се основават на нищо!

Не по-основателно е и твърдението им, че григорианският календар е правилен. Астрономите отдавна са доказали, че е невъзможно въобще да се състави съвършено правилен календар. А при това григорианският календар е и така неудобен, че учените от цял свят вече повдигат въпроса за смяната му. Много от тях признаха нашия право­славен календар за толкова прост и удобен, че се изказаха за връщане към него: Нюкомб¹, Болотов²и др. Не са основателни и твърденията на новостилците, че въвеждането на григорианския календар е било предизви­кано от необходимостта да се поправи юлиянския календар. Целта на въвеждането му е била само от желанието на иезуитите, придобили в края на XVI в. огромно влияние в католическата църква, окончателно да скъсат с Православния Изток, така че даже празниците да се празнуват в различно време.

Подобно на тези главните и другите второстепенни до­води, привеждани от новостилците в защита на григорианския календар, също са неоснователни и бездоказателствени. Но не в това е тяхната основна грешка, а в това, че те смятат нашия Православен календар и Пасхалия за слънчеви, а не за лунни.

Те или не знаят или умишлено скриват, че в основата на нашия Православен календар е положен лунният. Ние, православните, празнуваме Пасхата съвсем не по указанията на григорианския и юлиянския календар, а по библейския календар, по който празнува Пасха старозаветният Израил, следвайки Божиите заповеди, дадени чрез Мойсей.

Новозаветната Църква - Православната, помнейки думите на Спасителя: Докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всич­ко се не сбъдне, (Мат. 5:18) — свято пази древния обичай да празнува Пасха по лунния календар.

Как е живял на земята нашият Спасител Иисус Хрис­тос? Той е живял също по лунния древно-библейски календар. Заедно със старозаветния Израил, Той отишъл в пълнолунието на месец нисан, първия месец на еврейската година, в Иерусалим на празник Пасха. Тогава е бил и предаден, съден, разпънат и възкръснал.

През годината на кръстната смърт на Спасителя иудейската пасха се падала в петък и събота. В петък, 14 нисан, в който, както и сега по църковните изчисления, пасха е започ­вала вечерта в четвъртък, Господ е бил разпънат; в събота - 15 нисан, Той прекарал в покоя на гробната пещера, а рано сутринта в първия ден на седмицата неделя - 16 нисан - възкръснал. По такъв начин събитията смърт и възкресение на Спасителя неразкъсваемо са свързани с иудейската пасха и са длъжни да вървят след нея. Именно затова още от пър­вия век на християнството е станало обичай да се празнуват светата кръстна Пасха, тоест великите четвъртък, петък и събота след иудейската пасха. А след изминаване на кръстната пасха се празнувала светлата Пасха, както то­ва и досега пази Светата Църква.

За да увековечат този порядък и завинаги да запазят тази връзка, светите Апостоли постановили да празнуват Светата Пасха след иудейската пасха, след пролетното равноденствие. Тъй като равноденствие има през септември и март и от най-древни времена новата година е започвала или от септември или от март, то Пасха, празнувана след равноденствие, никога не е можела да попадне в края на годината, а винаги в началото. От това правило св. Църква не е отстъпвала никога. Ако е имало спорове, те са били само за това, може ли кръстната пасха да се празнува едновременно с иудейската пасха. Вследствие на тези спорове било обявено решението на Антиохийския събор, Първо правило, за времето на празнуване на Пасха и с това постановление е била потвърдена неизменността на Апостолските правила. Затова, през четвърти век е била съставена Православната Пасхалия. Съставила я е най-учената Църква на древността — Алек­сандрийската, пред която католическите реформатори от XVI в. са били не повече от дръзки невежи, изопачили ней­ния най-съвършен труд.

Целта на съставянето на Пасхалия е била в това, Пасхата да се празнува навсякъде по едно и също време и при това винаги строго да се спазва Апостолското правило: да не се празнува Пасха по-рано от иудейската пасха или едновременно с нея.

Прекрасно е било известно на най-учените съставители на Пасхалията, че юлиянският календар, когото те съгласували с лунния еврейски, не е точен, но също са знаели, че не е точен и лунният календар и, че грешката на юлиянския календар толкова точно поправя грешката на лунния календар, че, според свидетелството на астронома Е. А. Предтеченский³, грешката на нашата Пасхалия — таблица на лунното течение — не превишава три часа за 1900 години.

С това се обяснява и този поразителен факт, че нашата Пасхалия, съставена в четвърти век и от тогава нито веднъж не изправяна, и досега безгрешно показва фазите на Луната и времето за празнуване на иудейската пасха. Затова всеки опит да се "поправи" или да се замени нашата Пасхалия трябва да се разглежда като опит за изземане от Църковната съкровищница една от най-великите ценности, с която тя справедливо може да се похвали даже пред учените от нашето време.

Но и без Пасхалия и без специални изчисления всеки православен лесно може да определи деня за празнуване на Пасхата: нека следи направлението на сенките при изгрева на слънцето и ще забележи, че през този ден, сенките започват да падат право на запад. Този ден ще бъде денят на равноденствието. След това той ще трябва да обърне внимание на луната и ще забележи през този ден, когато луната изскочи на изток едновременно със залеза на слънцето, че ще залезе едновременно с изгрева му. В този ден, когато пълната луна ще свети цяла нощ ще е денят на пълнолунието, денят на иудейската пасха. В следващия ден след пълнолунието, четвъртък, започва кръстната християнска пасха, и в неделя ще бъде светлата Пасха. При това е нужно да се помни само едно, че пълнолунието се смята за пасхално само тогава, когато то се случва не по-рано от десет дни след равноденствието, тоест не по-рано от 18 март. Най-ранната пасха ще бъде тогава, когато пълнолунието се пада на 18 март в сряда, 19 март ще бъде велики четвъртък, а 22 — светлата Пасха. Ако пък пълнолунието се пада с дни по-рано от 18 март, то Пасха се пренася за месец април. Тогава за пасхално пълнолуние ще се смята пълнолунието на 18 април и този ще е денят на иудейската пасха. Ако този ден се пада в неделя, то кръстната пасха започва в четвъртък, 22 април, а светлата Пасха ще бъда на 25 април, най-късната Пасха. Така всеки без календар и без Пасхалия винаги може точно да определи деня за празнуването на нашата Православна Пасха.

И така, ние със спокойна съвест можем да държим Православния календар и Пасхалия. Следвайки ги, ние никога няма да празнуваме Пасха по-рано от иудеите или заедно с тях и няма да сме виновни за нарушаване на светите канони.

Твърдо да помним, какво ни заставя да държим Православния календар — именно същите причини, които са подбудили светите Апостоли и отците на Антиохийския събор да издадат постановление за празнуването на Пасха, защото ако ние следваме григорианския календар, то често ще се случва да празнуваме нашата Пасха до иудейската пасха, понякога и в един ден с иудеите и с техните потомци масоните, от което да ни пази Господ.

Не само това. С преминаването към новия стил, целият ред на църковния живот ще бъде нарушен. Така например през тази 1929 г. съвсем би изчезнал Петровият пост. По нов стил 29 юни се пада в събота преди неделя на Всички светии. По същия начин и други Петрови пости през годините ще се съкратят.

Твърде приятно е това за лъжебратята, така че защо те заедно с католическия календар да не въведат и католичес­ките пости, и през св. Четиридесетница да не се угощават със сирене и яйца⁴?

Ние не пречим на новостилците да въвеждат за себе си новия стил. Нека те правят каквото искат: нека да отменят пости, да празнуват Пасхата с иудеите, нека нарушават Божествените канони. Бог да ги съди!

Но защо те се стараят и нас да направят съучастници на тяхното беззаконие и с жестоки гонения ни принуждават да се отречем от предадените ни от отците обичаи, които не противоречат на Свещеното Писание, нито на Преданието? Цялата Църква е живяла до злополучната 1582 г. по юлиянския календар и на никого това не е пречело, но защо изведнъж сега започна да пречи? Нещо повече, в основата на нашия Православен календар лежи съвсем не юлиянския и даже не лунния календар, а седмичното броене на времето, което ясно се вижда от нашите богослужения, където броенето е по недели. От самото Сътворение на света ние свършваме своите дела в шестия ден, а седмият е посветен на Бога. Сега и много цивилизовани страни вече са оставили месечното броене на времето и всички сметки правят седмично.

Нямайки никакви доводи в полза на реформата, новостил­ците с насилие искат да ни заставят да повярваме на техните празномъдри доводи в защита на новия стил. Те ни притесня­ват затова, че юлиянският календар не е така научно точен⁵, както бил, според тях, григорианският. Но трябва да им е известено, че имен­но на Православните подобава да се ръководят в църков­ния живот от благодатта, а не от науката.

Ние виждаме до какво доведе западните хора увлечението по науката, как в нейна угода те извратиха Пасхалията, което често ги води към нарушаване на този църковен закон, за­ради чието спазване е била съставена тя.

Новостилците ни притесняват затова, че Православния календар, към който се придържаме, след хиляда години ще се окаже, по тяхно мнение, негоден. Но нека да си спомнят тези възгордели се неуки, че древноегипетският календар е бил още по-неправилен, обаче това не е пречело на най-културната нация на древния свят хилядолетия да се придържа към него и даже със специални закони да го предпазва от всякакви реформи. Да, а и какво ни интересува, какво ще бъде след хиляда години, когато Спасителят е заповядал да не се грижим за утрешния ден? Съмнително е даже, че и земята ще просъществува толкова време. За какво ще бъдат нужни техните реформирани календари, когато според обещанието на Спасителя, повече дори време няма да има?!

Ала напразно се стараем да убедим упорстващите новостилци! Ако ние бихме им привели още по-солидни възражения против техните реформи, те все така не биха обърнали внимание на думите на Истината. Така и трябва да бъде, защото те са сложили на себе си маската на любовта и ревността за благото на Църквата. В действителност обаче се ръководят от съвсем други, далеч не религиозни цели, като изпълняват заповедите на тези, които вече от много векове подкопават устоите на Христовата Църква. За тях не е важно да въведат григорианския календар, а да отменят нашия Православен календар и да внесат раздор и смут сред вярващите, да създадат разкол и да угасят братската любов! Те стъпкаха всички наши църковни обичаи, предадени ни от Отците, осветени от старо време, защото добре знаят слу­гите на княза на този свят, че именно с обичаите е здрава нашата Православна Църква. Отлично знаят те, че свети и премъдри са Божествените канони и че с необорима стена ограждат Светата ни Църква от тленния дух на този свят, от тези, които са приели печата на антихриста, и затова полагат всички усилия да отменят каноните, защото след това Светата Църква ще остане без кормило и ще се превърне в играчка за ветровете в този свят. Непрестанно и упорито Христовите врагове подкопават устоите на Светата Негова Църква, за да поставят на нейно място друга църква, светилище на самообожествилото се човечество, масонски храм, капище на сатаната.

Затова да не помисли някой, че ние спорим заради времето, месеците и дните и търпим лишения и гонения за­ради пълнолуния и равноденствия. Ние сме зад Светата Църква, нея защитаваме от силите на ада, въставащи срещу нея. Христовите врагове знаят какво огромно значение имат за живота на нациите и църковните празници и постите в определеното задължително за всички време, те знаят, че това е най-силното свързващо начало за нациите, държа­вите, а още повече за Църквата. Целият житейски строй на старозаветния Израил се е изграждал въз основа на праз­ничните дни: с тях са се съединявали не само религиозните церемонии, но и социалните реформи и цялото устройство на бита. В седмата година земята почивала и целият добив от необработените полета и овощни градини се оставял на бедните и зверовете. В навечерието на 50-годишния юбилей пускали на свобода робите и възвръщали на коренните притежатели всички обработени техни земни участъци. По този начин се оправяли всички социални неуредици. Ето защо иудеите повече от всичко се бояли, че Христос е дошъл да отмени техните празници, което е било свързано със загуба на националността им (архидякон Стефан). Ето защо светите Апостоли така строго са решили да заменят еврейските празници с християнски, ето защо така яростно се стараят сега болшевиките да унищожат празниците. Още св. пророк Давид чрез Дух Свети е предсказал как ще пристъ­пят враговете на Бога в борба със Светата Църква (виж Псалом 73).

Да не ни измами някой със заблуда, като че ли се сражаваме, биейки въздуха! Не! Господ ни е удостоил да воюваме за Светата Църква и да страдаме за Неговото Име. Чест и хвала на приелите гонения и лишения, вечна слава на удос­тоените от Господа с венеца на мъченическата кончина!

В Христовата Църква няма нищо малоценно, няма нищо неважно⁶, защото във всеки обичай се е въплътил Божият Дух, с Когото Църквата живее и диша. Всеки дръзващ да въстане срещу църковните обичаи и закони, основани на Свещеното Предание и Писание, въстава срещу Божия Дух и с това пречи на всички, които имат очи да видят, от какъв дух е той. Достойно и праведно Светата Църква изрича срещу такива анатема.

Моля Господа, Той да укрепи отслабналите, да обърне заблудилите се и да умири Своите верни със Своя мир, не този, който го дава този свят, но мирът свише!

Ученiе Православной Церкви ο Свещеномъ Преданiи и отношенiе ея къ новому стилю. Составлено Афонскими ревнителями Православнаго благочестiя. Джорданвилль, 1989, с. 47-53

Архипескоп Инокентий Пекински – в мире Иоан Аполонович Фигуровский (1863–1931). От 1 март 1897 г. започва мисио­нерска дейност в Пекин и с цялото си сърце обиква китайския народ. Всеки ден служел Божествена литургия в мисията, открил печатница, подвързвачница, дом за стари хора и училище, построил няколко храма. В 1900 г. по време на боксерския погром били замъчени 222 китайци и албазинци (паметта им е на 11/24 юни) и всичко издигнато от мисията било унищожено.

От следващата година о. Инокентий започнал да възстановява мисията и за 15 години обърнал във вярата 6000 китайци, построил десетина храма и прочие.

В 1902 г. бил ръкоположен за епископ на празника Петдесетница и оттогава той е смятал за рожден ден на Китайската Църква денят на Свети Дух.

Владика Инокентий се прославил със своята огнена ревност за Божията слава и за спазване Свещените Правила на Църквата, не позволявал никакви компромиси и смятал всеки техен на­рушител за богопротивник.

Той бил голям познавач на китайския език и съставил "Китайско-руски речник" в два тома. Превел е много богослужебни книги на китайски език, използвани и от Японската Църква.

Статията се препечатва по книгата на Иван Марчевски „Пасхални таблици за датата на Възкресение Христово (Великденъ) от 326 до 2124 г.; Изд. Монархическо-Консервативен Съюзъ, 1998 г.

1. Американски математик и астроном-наблюдател, определител на астрономическите константи (1835-1909 г.) (обратно в текста)

2. Василий Василиевич Болотов — руски църковен историк, лингвист и математик (1854-1900 г.) (обратно в текста)

3. Руски астроном (обратно в текста)

4. Всъщност това вече е въведено още от духовните семинарии с лъжеучението им за "бялото благо" – бел. ред. (обратно в текста)

5. Впрочем астрономическата наука отдавна използва единствено юлиянския календар поради неговата точност - бел. ред. (обратно в текста)

6. Затова е неуместно изказването, което мнозина днес лекомислено си позволяват да правят, а именно, че календарът не бил догматически въпрос или че бил от второстепенно значение. Календарът е догматически въпрос, защото е пряко свързан с догмата за единството на Църквата. Освен това никой няма право да определя, кое е важно и кое - неважно в Православната Църква – бел. свещ. Б. Гл. (обратно в текста)