Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

Слово на Велики Четвъртък. За страха Божий

 

0504181513

Колко често слушаме, възлюбени в Христа чеда мои, възгласа на свещенослужителя, който държейки светата чаша в ръце, казва: „Със страх Божий и вяра пристъпете”. Що за нещо е този страх Божий, без който ние не трябва да пристъпваме към свето Причастие?

Това е преди всичко онзи страх, за който в Свещеното Писание е казано: „Начало на мъдростта е страхът Господен (Прит. 1:7, 9:10; Пс. 110:10). Тук се има предвид страхът от временните и вечните наказания заради които ние трябва да се въздържаме от всяко зло особено във времето, когато се готвим да приемем най-великата светиня – Тялото и Кръвта на Спасителя Христа.

Този страх изисква от нас св. ап. Павел, когато казва: „Който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня… Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста.” (1Кор. 11:27, 29–30).

Но има още и възвишен страх Божий, който не е робски, а синовен; който произтича не от мисълта за наказанията, а от любовта към Бога, или притеснението да не би някак със своя недостоен живот да Го оскърбим. Този възвишен страх имал предвид пророк Исаия, когато пророчествайки за Христа, казал: „И ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие; ще се изпълни със страх Господен” (Ис. 11:2–3).

Преп. Иоан Касиан отбелязва, че в тези пророчески слова страхът Божий е споменат накрая, защото той се явява най-висш дар на Светия Дух, тъй като изхожда от любовта към Бога и по същество е самата тази любов. Такъв синовен страх според същия свети отец имал св. ап. Петър. Той всяка нощ при пропяването на петела се събуждал и спомняйки си своето отречение, обливал се в горчиви сълзи. Грехът на отречението отдавна му бил простен от Господа. Следователно ап. Петър бил подбуждан към тези покайни сълзи не от страха от наказание, а от страха на съвършената любов, от спомена за измяната на своя любим Господ.

Така светата Църква, призовавайки ни към страх Божий, тук разбира не само новоначалния робски страх, но и възвишения страх – синовния.

Да се постараем преди всичко, възлюбени, да имаме страх Божий в неговото начално проявление. Той не ще допусне ние да се отклоним от православната вяра и от истинския християнски живот. Движени от него, ние достойно ще вкусваме Тялото и Кръвта на Спасителя Христос и ще избегнем страшното Божие наказание и тук, и в бъдещия живот.

Но нека освен това се погрижим и да придобием възвишения страх с неговата любов към Христа. Този синовен страх все повече и повече ще изпълва нашето сърце с любов към Бога и ще го изпълва до такава степен, че ние не само никога няма да отпаднем от Христа по силата на апостолското слово „любовта никога не отпада” (1 Кор. 13:8), но навеки ще пребъдем в блажено единение с Него.

Приветствам ви, мои възлюбени в Христа чеда, с приемането на Тялото и Кръвта Христови и молитвено желая в нашите сърца да възсияе страхът Божий и като основа на християнския живот, и като негов венец. Тогава великото тайнство на светата Евхаристия ще бъде за нас извор на изцеление за душата и тялото. Тогава ще бъдем истински Божии чеда и светото Причастие ще ни просвети със своята божествена светлина, ще ни запази от всяко зло и ще ни съедини навеки с Христа за вечна радост в Неговото нескончаемо блажено Царство. Амин.

Произнесено в Руския храм „Св. Николай” в София на 12 април, 1940 г.

Архиепископ Серафим (Соболев), Проповеди, София, 1944.

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template4.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти