Вход

Православен календар

Лествицата на преп. Иоан и нейното предназначение

 

2103180051

Открай време в обновленческите среди гледат на Лествицата на преп. Иоан Лествичник като на инструкция за спасение само на монаси, считайки я за абсолютно неприложима за спасението на миряните. Архим. Сава (Мажуко), чиято статия „Лествицата” и нашият комплекс за непълноценност” Православие.бг публикува за Четвърта неделя на Великия пост, стига дотам да заяви, че тя била неприложима дори за монаси и всъщност била предназначена само за духовни наставници и „педагози-монаси”.

Щатният карикатурист на Двери.бг пък свещ. Ангел Величков в битността си на „Благо Мегалов” също изложи своето виждане за Лествицата на преп. Иоан. То обаче останало изглежда неразбрано от читателите на сайта, та се наложило злополучният майстор на четката (по-точно на флумастера) да пише постфактум обяснение какво всъщност искал да каже. Карикатурата му представлява празна стълба, в подножието на която се въргалят изпаднали от нея епископи и монаси и тук там по някой мирянин. И отец Ангел като руския си събрат развива идеята, че Лествицата на преп. Иоан е неприложима за нас, а нейното предназначение било не ние да се изкачваме с нейна помощ на небето, а Христос да слиза по нея, за да ни „възкреси” и „извиси”.

Не е трудно всеки сам да се увери дали горният "богословски" прочит на Лествицата отговаря на истината. Ние ще се ограничим само да припомним накратко какво е било отношението към този класически за православната аскетика труд през вековете, ценéн от Църквата дотолкова, че на неговия автор да бъде посветена отделна неделя на Великия пост.

Наистина Лествицата е писана от монах подвижник, но самото начало на нейното предисловие гласи: „На всички, които желаят да запишат имената си в небесната книга на живота, настоящата книга показва най-превъзходен път”.

Според историка Антонио Риго във Византия и славянския свят Лествицата представлявала интерес за жителите на киновиите, за отшелниците, монасите и миряните[1], тоест за всички християни.

В Русия още с първите си преводи Лествицата придобива огромен авторитет. С нея бил запознат киевският княз Владимир Мономах (1113-1125)[2]. Влашкият войвода Нягое Басараб в началото на ХVІ век няколко пъти се позовава на нея в своите поучения към сина си Теодосий.

Според свидетелството на д-р А. Т. Тарасенков Н. В. Гогол не се разделял с Лествицата[3], и дори собственоръчно преписвал откъси от нея. Преп. Амвросий Оптински подарил копие на Лествицата на Ф. М. Достоевски[4]. А в свои писма до миряни преп. Амвросий и преп. Анатолий (Зерцалов) използват цитати от Лествицата повече от която и да било друга книга.

Живелият през втората половина на ХІХ в. игумен Герман (Осецки) е автор на книгата: „Лествица до небесните врата. Как миряните да четат Лествицата”.

В словото си за Четвъртата неделя на Великия Пост митр. Макарий (Булгаков) пише: „Да обясняваме ли, братя, колко поучителни за нас в днешните дни са животът и творението на преподобни Иоан Лествичник? Ето, пред нас е не самият въчовечил се Син Божий с Неговите необичайни кръстни страдания, а един напълно подобострастен нам човек! И този човек прекарал десетки години в непрестанен пост и молитва. Нима ние сме неспособни и ще се откажем да прекараме в подобни подвизи поне четиридесет дни? Не казвайте, че той писал само за монасите. Нима всички ние не трябва да бъдем строги подвижници особено във времето на покаянието? Нима всеки от нас не е длъжен да се отказва от греховния свят и от наслажденията на плътта, за да служи изцяло на Господа, от Когото очакваме помилване? Не, не казвайте, че Лествицата на преподобни Иоан е написана само за монасите. Тя може да е написана за монасите, но съдържа прекрасни наставления и за миряните, търсещи спасение. За монасите тя може да служи за ръководство винаги, а за миряните, по указанието на светата Църква, нека с благоговение се прочете поне в течението на светата Четиридесетница”[5].

В словото си за същата неделя свещеномъченик Серафим (Чичагов) пише: „Може би, възлюбени, някои от вас предполагат, че преподобният Иоан е съставил своята Лествица изключително за монаси, а не за светските хора, тъй като няма нищо общо между вашия живот, тоест живота на бащи, майки в семейства и млади хора в света, и живота на монасите, затворниците, пустинниците и безмълвниците? Затова и Лествицата не трябвало да се чете от никого в света и никой не трябвало да се ръководи от нея в светския живот.

За съжаление така мислят много християни. Но, възлюбени, нима Светата Църква е постановила днес да празнуват паметта на преподобния само монасите, а не всички православни християни? Нима постановленията на Църквата могат да бъдат безоснователни или погрешни? Макар между живота на светските хора и живота на монасите да има малко общо, но все пак всички християни трябва да възлизат по една лествица в духовния дом на Небесния Отец и при еднакви условия. Всички ние се отличаваме един от друг по външен вид, звание, положение, начин на обличане, но Божието правосъдие изисква всички влизащи в Небесното Царство, в обителта на праведните и светиите да си приличат един на друг по вътрешните си качества, по добродетелите, по чистотата на душата и праведността. Следователно у всички християни целта на живота е една: чрез духовно усъвършенстване да достигнат спасение.”
[6]

Ето защо вместо вярващите, упражняващи се в постнически подвиг, да бъдат отклонявани от прочит на Лествицата с лукавите твърдения, че тя не е предназначена за тях, по-добре е да бъдат вдъхновявани и подкрепяни във великопостните им трудове с прекрасните поучения от книгата на преп. Иоан, полза от които може да извлече както монахът, спасяващ се зад манастирските стени, така и мирянинът, борещ се за своето спасение в света.

 


[1] Rigo A. Giovanni Climaco a Bisanzio // Giovanni Climaco e il Sinai. 2002. стр. 205.

[2] Tachiaos A. E. N. Note sull'Iradiamento della «Scala» nel Mondo Slavo, 2002, стр. 213, 214.

[3] Шенрок В. И. Материалы для биографии Н. В. Гоголя. М., 1897. Т. 4. С. 865.

[4] Буданов Н. Ф. Книги, подарени на Ф. М. Достоевски в Оптина Пустиня // София. 2005. № 1. С. 29-32.

[5] Митрополит Макарий (Булгаков), Слова и речи, Слово 22.

[6] Священномученик Серафим (Чичагов), О лествице духовной, Слово в Неделю 4-ю Великого Поста.

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template1.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти