В днешно време модернистките сили, окопали се в Църквата, под вид на борба за чистота на Православието, водят подриване на основите на самото Православие. За осъществяване на своите замисли, които се простират далеч напред във времето те трябва да извратят и преиначат традиционното вероучение, водещо началото си от апостолите, да разкъсат богословската приемственост, да разрушат догматиката, да унищожат образците на вярата, утвърдени на Съборите и на духовно разчистеното място да създадат универсална религия, а на мястото на взривената Църква да построят свой пантеон.

Модернистите са обявили Църквата за „болен организъм”, заразен от католически заблуждения и на това основание настояват да я лекуват, тоест да я подложат на инжекциите на теософията, рационализма и протестантизма, както в неотдавнашни времена изповедниците на християнството били подлагани на насилствено лечение с психотропни средства, от които нормалният човек се разболявал. Модернистите осмиват Православните догмати и не се стесняват даже да се надсмиват над главния сотириологически догмат за Изкуплението. Тези протестантстващи теолози се опитват да представят католицизма като антипод на Православието и фрагментарните сходства между католическото и Православното богословие интерпретират като влияние на католицизма, на което уж била подложена Източната Църква в течение на вече няколко века.

Обаче католицизмът сам по себе си представлява не антихристиянство, а изкривено, деформирано, зацапано с лъжливи догмати и предания християнство. Ако се разгледа католическият катехизис, то в него може да се видят отклонения от Истината, извращение на еклезиологията, болезнени нараствания в областта на догматиката и т. н., но заедно с това ще се види, че част от католическия катехизис текстово съвпада с Православния. Естествено, католицизмът е запазил немалко от патристичното наследство на онова време, когато Римският патриархат се намирал в молитвено общение с Източните църкви и представлявал една Църква с тях. Откъсвайки се от Православието, католицизмът създал друго ментално и духовно поле, където едни и същи термини са придобили различна семантика и звучене. Затова вербалните съвпадения не могат да говорят за католичесто влияние и толкова повече за католически „плен”.

Обвинението на Православната Църква в „окатоличване” е аналогично с обвиненията на сектантите от протестантското течение, които се стараят да докажат, че Църквата е запазвала чистота на вярата само до 3-4 столетие, а след това започнала да прави широки заемки от езичеството, в резултат на което на православните трябва да се гледа като на езичници и да се изпращат при тях мисионери, за да ги върнат към апостолската вяра. В действителност Православните богослови са се ползвали от наследството на езическата философия, като изграден философски език, като при това са преосмисляли античната терминология, приспособявайки я към нуждите на Църквата, уточнявали и я диференцирали. А що се касае до символичните ритуали, то символът представлява устойчив, свързващ знак, затова символите на всички народи и религии имат сходство помежду си.

Ще се позова на един пример: Когато европейците проникнали в Сиамското кралство, те с удивление видяли, че в будистките храмове се палят свещи и светилници, има осветена вода, дими тамян, така че между ритуалите и символите на далечни една от друга религии съществува определена аналогия, разбира се, при различно съдържание. Античното наследство, използвано от отците на Църквата, представлява руда, хвърлена в доменна пещ, от която изтичал претопеният и очистен метал. На особено агресивни нападки от страна на модернистите се подлагат трудовете по систематическо богословие, които те искат да представят като католическа схоластика и импорт от Запада. Изглежда модернистите не разбират много добре, какво означава думата „схоластика” и еднозначно й приписват негативно съдържание. Този термин в древността е означавал обучение, образование, ученост, а след това – стил на мислене и метод на изложение, при който материалът се разполага в определена система и се разглежда посредством анализ.

Съществували са гръцка схоластика, например, „Категориите” на Аристотел, а също и китайска, индийска, мюсюлманска и т. н. Що се отнася до схоластиката в християнското богословие, тя е възникнала във Византия в редиците на епигоните и коментаторите на светоотеческите творения. Елементи на схоластиката могат да се намерят в главното произведение на преподобни Иоан Дамаскин „Точно изложение на Православната вяра”, което е било превеждано няколко пъти от гръцки на латински език и послужило като един от източниците на "Сума на теологията" (Summa theologiae)на Тома Аквински – връх на Западната теология. Модернистите упрекват Православните богослови, че в някои случаи са използвали събрания на Запад материал. Но тук отново има недоразумение. Базов източник на схоластиката е Византийското богословие. От Западната схоластика Православните теолози са вземали това съкровище, което винаги е принадлежало на Църквата и частиците намерено злато внимателно отделяли от пръста. Това, което било взето от схоластиката на Запада, в значителна степен е връщане на това, което Западът е взел от Изтока и превел на своя език. Като някакъв аналог на този процес могат да послужат преводите на арабски език на Аристотел, трудовете на който, поради загубването на оригиналите, впоследствие били преведени от арабски на гръцки и латински езици. Да се говори, че Православната Църква е била в католически плен в течение на няколко века е също така възмутително, както да се твърди, че отците на Църквата, използвали терминологията и някои от идеите на Сократ, Аристотел, Платон и платониците, и по такъв начин са се намирали в езически плен.

Също така е неправилно да се говори, че схоластиката е продукт на Запада и интелектуален импорт, получен от Европа. Схоластиката – това е определен стил на мислене, контрол и опека на разсъдъка над духа, възникнала в епохата на секуларизацията на църковните ценности и приземяване на човешкото съзнание, наклоняване в посоката на аналитическото мислене, изменение на манталитета, преминаване от синтетично, цялостно възприятие, към дробно и диференцирано. Схоластиката е подмяна на съзерцанието с разсъждение, на интуитивното виждане на духовния свят с дедуктивно-индуктивния метод на познание. При това сърцето, като център на духовния живот и гносиса, отстъпва място на разсъдъка, а разсъдъкът се старае да укрепи периферията на съзнанието – пограничната зона, за да може, когато врагът се вмъкне отвън, да не завладее столицата. Модернистите умишлено бъркат причината със следствието. Те представят схоластиката като причина за духовното осветскостяване. Това е повърхностно отношение.

Схоластиката се е явила като следствие от секуларизацията, изменението на вектора на познанието, в някакъв смисъл реакция против самата секуларизация и стремежа да й се противопостави разсъдъчна бариера. Това било своего рода „предпазване” от неудържимата реформация. Схоластиката съвсем не е антипод на светоотеческите творения, както искат да представят това модернистите, а принудителна крачка от съзерцателното към систематическото богословие, построено по определена схема и зададен план. Схоластиката била извикана към живот от снизяването на духовното равнище на християните, тяхното осветскостяване и притъпяване на религиозната им интуиция. Макар западната схоластика да имала за своя предшественица Византийската схоластика, процесът на секуларизация преминавал на Запад така стремително, че за няколко века задминал Изтока. Затова Западът бил събрал значителен материал за построяване на схоластически системи още преди това време, когато Изтокът пред лицето на агресивната секуларизация е бил принуден също да строи стената на схоластиката, както древните империи издигали погранични стени срещу нахлуванията на варварските племена. Но схоласиката на Изток тръгнала по съвсем друг път отколкото на Запад.  Източната схоластика се заключавала главно в систематизация на натрупания през вековете материал, построяване на схеми за неговото по-добро осъзнаване, възприятие и запомняне. Тя се отличавала от западната схоластика с по-внимателно и коректно използване на философския език, докато западната започнала да употребява логиката и категориите на Аристотел по отношение на метафизическия свят. За това е писал свети Максим Грек: „Те (латинците) няма да повярват на догматите, ако не ги проверат чрез силогизмите на Аристотел”.

Схоластиката съвсем не отрича патрологията, като искат да представят това модернистите, а по-скоро е железен скелет за богословието, основан на патрологията, за може богословските знания за издържат напора на рационалистическия критицизъм, който по-късно в протестантизма е приел разрушителни форми. В Европа библейската критика се превърнала в някакво беснуване на разсъдъка, продължило няколко столетия, а реформаторството – в унищожение на монастири и разрушаване на олтари. Затова ние трябва да сме много благодарни на схоластиката за това, че не сме тръгнали по пътя на революционния протестантизъм. В настояще време, когато човечеството се намира в състояние на небивал духовен и нравствен упадък, не е възможно изкуствено, като по заповед да се възстанови духът, манталитетът и начинът на живот на християните от патристичния период.

Първоначално в епохата на праотците Откровението се предавало устно от поколение на поколение. След това настъпило време, когато станало необходимо писмено фиксиране  - записване на Откровението, за да се съхрани то в цялост и чистота. Процесът на секуларизация продължавал. Той се проявил в това, че от познавателните сили на човека все повече започнал да се отделя разсъдъкът, а религиозните чувства и интуицията, като особен гносис, започнали постепенно да се притъпяват. Тогава за запазване на чистотата на Православното изповедание се наложило да се търсят разсъдъчни ориентири – построение на богословски системи с неизбежна схематизация. След това последвала необходимостта да се решават казуални въпроси, които колебаещият се разсъдък поставял пред лицето на вярата. Загубването на способността за съзерцание и синтетическо мислене у значителна част от християните създало някакъв вакуум, който схоластиката заела.

Не схоластиката изместила патристиката и узурпирала нейното място, а схоластика била изискана от живота, за да съхрани вероизповедните догмати и духовните съкровища на предходните векове. Необходимо е да се отбележи, че схоластиката не препятства развитието на духовния живот на човека. Такива светии като Генадий Костромски, Димитрий Ростовски, Тихон Задонски, Теофан Затворник, Иоан Кронщадски, са просияли през последните векове. В техните творения можем да намерим елементи на схоластика, но техните живот и вяра свидетелствуват за това, че са пили животворяща вода от чистите извори на Православието и са доказали това със светостта на своя живот, благодатно слово и чудеса като явяване на силата на Дух Свети.

Църквата е неизменна и тъждествена сама на себе си, но човешкият елемент в Църквата се изменя в съответствие с възпитанието, условията на живот, формите на взаимоотношенията, информацията, която в днешно време става почти неуправляема за човека. Духът на света все повече се внедрява в Църквата, както водата се просмуква в процепите на кораба. А модернистите за всички беди винят схоластиката. Защо модернистите от различни течения така са се опълчили срещу схоластиката, тоест срещу систематическото богословие? Защо те изискват да се откажем от нея под вида на връщане към патристиката?  Защото само разрушавайки и дискредитирайки богословието на предходните столетия, те ще могат да хвърлят Църквата в догматически и мирогледен хаос и да ловят риба в мътна вода за протестантско-теософската си кухня.

 Карелин-р.ру 

 Превод: Катя Тодорова