България отбеляза 140-годишнината от своето освобождение от турско робство. Важен гост на празника беше руският патриарх Кирил. По традиция най-големите тържества се провеждат на връх Шипка. На тях беше и наш кореспондент.

От деня на възраждането на българската държава един от най-големите празници в страната започна да се нарича Ден на освобождението на България от турско робство. Такова название носеше той даже в годините на Първата световна война, когато България в съюз с Турция воюваше против Русия. Но дойде времето на така наречените демократични промени и стана ясно, че името на този празник се явява оскърбително за съюзника на НАТО — Турция.

Празникът получи названието Ден на прекратяване на османското присъствие. То обаче е толкова непопулярно, че дори ръководителите на България, поздравявайки по телевизията своя народ с празника, не използваха новото му официално наименование. В края на краищата поради множество протести големият празник започна да се нарича Ден на освобождението на България. Обикновено в официалните речи не се указва от кого е дошло това освобождение или пък се споменава само Османската империя.

Празнични мероприятия по повод възраждането на българската държава се провеждат из цялата страна, но най-голямото тържество винаги е на Шипка, където се събират хора от цяла България. Тук през 1877 година българските опълченци и руските воини удържат превъзхождащата ги десетки пъти турска войска, като не й позволяват да мине прохода към Северна България и да нанесе удар в тила на руските войски. В чест на това събитие през 1934 година тук беше издигнат мемориал от доброволните пожертвования на българския народ.

Интересното е, че повече хора тук дойдоха на Шипка не по време на социализма, когато управляващата комунистическа партия осигуряваше автобуси и присъствен график, а през миналата 2017 г., когато по данни на българската полиция тук са дошли 100 хиляди човека. Това порази и изплаши българските власти, тъй като на практика празникът представлява благодарност към Русия за Освобождението и триумф на българо-руската дружба, което очевидно не се нрави на Вашингтон и Брюксел.

През тази година се очакваха още повече хора на Шипка, тъй като сега се честваше кръгла годишнина (140 години) от Освобождението, като на него беше планирана и официална визита на руския патриарх Кирил, който се ползва с голямо уважение в България. Времето обаче се притече на помощ на управляващите.

В навечерието на празника падна голямо количество сняг, много пътища бяха непроходими, отменени бяха стотици междуградски рейсове, а няколко пътнически влака заседнаха в преспите. Като добавка силни студове обхванаха България. Властите се възползваха от това и блокираха достъпа на Шипка още в 8 вечерта в навечерието на празника. Нещо повече, тези, които успяха да се качат горе с автомобилите си, бяха заставени принудително да се върнат обратно долу.

Михаил Андреев – жител на София разказва: «Бях в ресторанта на хотела и вечерях. След това планирах да пренощувам в колата си. Но дойдоха полицаите и непонятно защо и по кой закон ми заповядаха да се върна обратно долу. Така постъпват с българина на неговата родна земя».

Било разрешено да останат само тези, които имали резервация в разположените в подножието на Шипка хотели.

Пред полицейските постове активисти на русофилското движение «Петко Войвода» от Пловдив разпънаха маси и пуснаха музика през тонколони. Към тях се присъединиха българите от стотиците чакащи автомобили. Цяла нощ над околността звучаха само руски песни, а българите проклинаха полицейската блокада и празнуваха 140-гоишнината от Освобождението на своята страна. Така действията на българските власти доведоха до непланирана акция в подкрепа на Русия.

Изкачването към Шипка беше разрешено едва в 6.30, и първа нагоре пое колата, на която имаше портрет на руския президент Владимир Путин. Зад волана беше ръководителят на пловдивските русофили Иван Милчев-Иванов. Хората от това движение със собствени средства са ушили огромни български и руски знамена, закупили са тонколони и изключително активно участват във всички мероприятия в България, свързани с Русия. На рождения ден на Владимир Путин и в Деня на Русия устройват почерпка за съгражданите си в центъра на града с ястия от руската кухня, които сами приготвят.

Иван Милчев-Иванов обясни идеологията на своята организация: «Има българи, които обявяват себе си за русофили и така се опитват да получат финансиране от руски организации. Но за нас любовта към Русия е свята и ние считаме за кощунство да просим пари за това».

По-късно Иван Милчев-Иванов се качи по стъпалата на Шипка със знамето на Донецката народна република (ДНР) и го издигна близо до мемориала.

Не успях да стигна с кола до мястото, откъдето започва изкачването към Шипка, тъй като два километра преди това застана полицейски пост и нататък вече пускаха само пеш. Тези, които идваха по-късно, трябваше да изминат още по-голямо разстояние. Някои трябваше да извървят 10 км, за да стигнат по подножието, но въпреки това хората не се отказваха. Тогава полицията затвори пътя към Шипка и десетки хиляди българи не успяха да вземат участие в празника.

Блокадата на Шипка властите обясниха с това, че трябвало да се почисти цялата територия от снега и леда. Площадът в подножието обаче беше покрит с лед. Обикновено на празника там е пълно с автомобили, но тази година на това място се бяха разположили само бронирани коли на жандармерията и полицейски автомобили. Въобще такова количество български силоваци на едно място до този момент никой не беше виждал. Интересно, че властите обясниха това с необходимостта от охрана на руския патриарх, което силно развесели българите. Редом с полицията имаше сергии, на които се продаваха знамената на България и Русия с най-различни размери, а също значки и магнити. С най-голяма популярност се ползваха портретите на Владимир Путин.

От площада към мемориала на връх Шипка можеше да се стигне по два пътя: по автомобилния път или пътека от 894 стъпала. Пътеката беше затворена дори за пешеходци. По нея към мемориала пускаха само официалните лица. За десетките хиляди българи остана по-дългия път. Предният ден българските СМИ обявиха, че тя ще се почиства от 120 служители на община Казанлък. Какво беше всеобщото изумление, когато всички видяха, че само една трета от ширината на този път беше почистен от снега, по-голяма част беше покрита с лед, а друга – напълно разнебитена. Истинско чудо бе, че никой от десетките хиляди, качили се този ден на Шипка, не пострада.

Друго чудо бе това, че на Шипка най-неочаквано ни посрещна прекрасно слънчево време без абсолютно никакъв вятър. Нямаше киша, но беше доста топло. При това още от сутринта всички по-големи български СМИ съобщаваха, че на Шипка вали дъжд и духа ураганен вятър. Българските власти успяха да попречат тази година на връх Шипка да се качат повече хора от предишните години, но методите, които използваха, ще се отразят на доверието на народа към тях.

Повече от 80% от качилите се на мемориала на защитниците на Шипка бяха млади хора. В сравнение с миналите години имаше значително повече руски знамена. Присъстваха представители на множества български антинатовски организации, от които особено се отличаваха с черните си кожени дрехи рокерите от варненската организация «Нощни вълци», правеше впечатление военната осанка на представителите на воинския съюз «Васил Левски», а над всички се вееха белите знамена с черни лъвове на партия «Възраждане»; вниманието привличаше и голият до кръст младеж с татуировка на Сталин на гърдите.

Около мемориала имаше преспи сняг високи по няколко метра. На една от тях русофилите от движението «Петко Войвода» поставиха голям православен кръст, а от двете му страни сложиха големи знамена на България и Русия, Самарското знаме, знамето на ДНР, а също и транспарант, на който беше написано «Благодарим ти, Русия. 1878. 1945». Имаше на големи транспаранти и портрети на патриарх Кирил и президента Путин. Появата на фотопортрета на руския президент с думите: «Путин — президент-миротворец» предизвика възторг. Искащите да се снимат заедно с него бяха толкова много, че се образува опашка.

Пенсионерът Атанас Ваклиновски сложи на портрета голям букет цветя и заяви: «Надявам се да доживея деня, когато Путин пак ще освободи България».

На площада пред мемориала бяха строени военнослужещи с автомати Калашников, но това не беше националната гвардейска част със своите великолепни униформи (аналог на руския Президентски полк), а войници от 61-а Стрямска механизирна бригада в камуфлажни дрехи. Над Шипка кръжаха два учебни самолета.

Постепенно започнаха да пристигат официалните лица. Първа дойде председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. Тя единствена мина покрай присъстващите и ги поздрави с празника. Другите български официални лица не си дадоха труд да пообщуват неофициално със своя народ.

Към обяд пристигнаха българският патриарх Неофит и руският Кирил, президентът на България Румен Радев, посланиците и военните аташета на  Русия и Белорусия, български генерали и голяма група малко известни официални лица, сред които се оказа и кандидатът за президент на Русия Сергей Бабурин. Започна официалната церемония. В началото българският президент прие рапорт от началника на почетния караул, премина пред строя и поздрави българските воини с националния празник. След това българска актриса в национален костюм издекламира произведението на класика на българската литература Иван Вазов «Опълченците на Шипка». След това започна заупокойната служба в памет на загиналите на това място по време на руско-турската война през 1877-1878 година. Тя беше отслужена от руския патриарх Кирил.

След това в памет на загиналите имаше едноминутно коленопреклонно мълчание и по български обичай хилядите присъстващи застанаха на колене. При това голямата част от хората трябваше да коленичат в мръсния сняг и така да посрещнат националния празник в присъствието на своя президент.

След това започнаха официалните речи. Президентът на България Румен Радев отбеляза, че «След 140 години трудно някой ще каже кои от костите, които лежат тук, са български и кои са руски. Но от тези кости е изградено скелето на нашата свобода, а също и руската и българската бойна слава». Той се обърна към присъстващите така: „Вие бяхте тук и в августовските жеги и в мартенските виелици, дори когато политиците ги нямаше. Защото вие знаехте, че с вашето присъствие и почит вие скрепявате историческата истина. Защото вие, драги съграждани, млади и стари, сте опълченците на историческата правда, които не допуснахте тя да бъде поругана и историческата истина низвергната. Към вас е моята човешка благодарност”.

Патриарх Кирил каза следното: «Сто и четиридесет години ни делят от Шипченската епопея, но светлите образи на воините-освободители не помръкват в народната памет, и всяко следващо поколение православни християни с живо внимание и неподправен интерес отново открива за себе си историята на Освободителната война. Причината се крие в уникалния жертвен характер на тази борба за свободата на угнетените братя.

Словото Божие гласи, че никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели. И хиляди войници и офицери на руската армия отдадоха живота си за спасение на хората, свързани с тях с общата света православна вяра. Вдъхновявани от силата на вярата, те, по думите на апостола, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища. Показвайки безпримерна твърдост, мъжество и смелост, тези Христови воини със собствената си кръв заплатиха избавлението на една древна християнска страна от горчивия петвековен иноверен гнет.

В чест на безстрашните защитници на Шипченския проход на самата му височина, носещ тогава името на светителя Николай Мирликийски Чудотворец, бе въздигнат този величествен монумент, в който са погребани останките на загиналите тук войници от руската армия и български опълченци.

Намирайки се на това свещено място, не може да не усетим особено благоговение и да не бъдем проникнати от съзнанието за непреходното историческо значение на подвига на защитниците на Шипка. Светла да бъде паметта им!

Моля се сега и за това проявилата се с особена сила преди 140 години многовековна духовна връзка между нашите народи да остане нерушима през всички времена и да намира израз в братско единомислие и готовност да се полагат усилия в името на укрепването на единството на светото православие, съхраняването на християнските ценности и отеческите православни традиции».

След още няколко изказвания беше обявено, че предстои полагане венци на мемориала. Когато започнаха да изброяват от кого са венците, имената на българския президент и на двамата патриарси бяха посрещнати с ръкопляскания и одобрителни възгласи, а името на премиер-министъра на България Бойко Борисов предизвика протестно освиркване и дюдюкане. На самия мемориал ни очакваше още един сюрприз — голям плакат, на който на руски и български беше написано: «Министър-председателю на България, кажи кой открадна земята за първия българо-руски храм на свети Иоан Рилски в София?» Премиерът обаче не беше сред присъстващите.

Не присъстваше на празника този път и посланикът на Украйна. Очевидно това е свързано с факта, че Иван Минчев-Иванов и активистите от неговото движение миналата година развели огромно знаме на ДНР и това беше показано по българската телевизия. Посолството на Украйна в България излезе с официална нота в знак на протест, на която министърът на външните работи Екатерина Захариева отговори, че България е свободна страна и властта тук не може да казва на своите граждани какви знамена да вее. Вероятно този отговор, а също и нежеланието пак да видят знамето на ДНР, което тази година беше още по-голямо, са станали причина за отсъствието на украинския посланик.

Коментирайки този факт, Иван Минчев-Иванов каза: «Надявам се, че докато не бъде свалена сегашната фашистка власт на Украйна, която убива и българи, посланикът на тази страна няма да петни със своето присъствие този светъл празник на славянските народи».

След това пусна музика през тонколоните и над Шипка се разнесе песента «България-Русия»:

В серых солдатских шинелях братья в могилах лежат.

Носит их знамя их смена — внуки бессмертных солдат.

Верные Шипке и Драве, верные воинской.

Внуки бессмертных солдат.^[1]

Федеральное агенство новостей

Превод: Десислава Главева

[1] „В сиви войнишки шинели братя в могилите спят, тежките флагове взели, внуците дружно вървят, верни на бойната слава, внуците дръзко вървят! Весело пее Марица, Волга люлее жита, дружбата ражда пшеница, дружбата в песни върви, верни на Шипка и Драва, верни на бойната слава, дружбата в песни върви!” - (неизвестен преводач).