Скоро след началото на разпространението на Христовото учение сред езичниците тези, които повярвали в Христа и станали Негови последователи, започнали в Антиохия да се наричат християни.

Чрез думата християнин се посочвало, че носителят на това име е предал себе си на Христа, принадлежи Му със сърцето си и следва Неговото учение.

Названието християнин, добре определящо същността на последователите на Христа, се оказало, че им е по сърце и наименованието християни от Антиохия се разпространило навсякъде. Християните ценили това име и били радостни да се наричат по името на възлюбения им Учител и Господ. Често на въпроса как ти е името, християните отговаряли, че името им е „християнин”.

Евреите и езичниците също започнали да ги наричат с това име, изразявайки по този начин цялата си злоба и ненавист, които питаели към Христа.

„Откъде сте родом, какво е вашето лично и бащино име?” питал мъчителят Латрониан престарелия презвитер Епиктет и неговия млад ученик Астион^[1]. „Ние сме християни и сме родени от християнски родители”, отвърнали те. „Не ви питам това, кажете ми имената си, вашето вероизповедание ми е известно”, казал мъчителят. „Ние сме християни: покланяме се на Единия наш Господ Иисус Христос, а от идолите се гнусим”, продължили светите мъченици.

Мъчителят заповядал да ги бият, да стържат телата им с железни нокти, да ги обгарят със запалени факли, но нищо друго не могли да чуят от тях освен: „Ние сме християни, да бъде над нас волята на нашия Господ Бог.” Това направило толкова голямо впечатление на един от езичниците, Вигилантий, че той в разстояние на три дни през цялото време повтарял в ума си думите чути от мъчениците, а на четвъртия ден пред всички заявил: „аз съм християнин” и приел свето Кръщение. На много мъчения били подложени след това светите Епиктет и Астион, но те не престанали да изповядват „ние сме християни” и като приели мъченическа кончина чрез отсичане на главата с меч, отишли при Христа, Когото възлюбили и за Когото пострадали.

Но колкото и да било ценно за християните тяхното име, скоро след началото на християнството то често започнало да не съответства на своето съдържание. Появили се хора, които назовавайки себе си християни, не били Христови по дух. За тях още Самият Христос казал: „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен” (Мат. 7:21). Христос предсказал дори, че ще има много, представящи себе си за Него Самия, назовавайки се с Неговото Име: „защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос” (Мат. 24:5).

Апостолите в своите боговдъхновени послания указвали, че лъжливите носители на Христовото име се появили още по тяхното време и предупреждавали верните да нямат никакво общение с тях. „Както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи… Те излязоха от нас, но не бяха наши” (1 Иоан 2:18-19), пише св. евангелист Иоан Богослов.

Предписвайки на учениците всячески да избягват спорове и разногласия по въпроси, нямащи значение за спасението (1 Кор. 1:10–14), апостолите в същото време им заповядвали напълно да се отчуждават от онези, които не са носители на истинното учение. Те посочвали, че не по името, а по своята вяра и дела се познава истинният служител на Бога (Рим. 2:17-29), тъй като ако името не им съответства, то се явява лъжливо.

Сам Господ в Откровението дадено на св. Иоан Богослов заплашително казва за онези, които нечестно си присвоявали името на последователи на Стария Завет: „казват за себе си, че са иудеи, а не са, но са сатанинско сборище” (Откр. 2:9).

По същия начин и християнин в строг смисъл се явява само онзи, който изповядва истинното Христово учение и живее съгласно с него. „Отметнахте се от Христа, отпаднахте от благодатта” (Гал. 5:4), пише св. ап. Павел за изопачаващите истинното учение. Много такива извратители на истинската вяра, продължаващи лъжливо да носят името християнин, живели още във времената на апостолите и още повече се появили в следващите векове. За отличаване от такива лъжливи християни, изповядващите истинната вяра започнали да се наричат православни, защото истинното християнство се състои в прославянето на Бога със своя живот.

„Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат. 5:16). Да прославяме Бога със своя живот можем само тогава, когато имаме права вяра и тази вяра в това, което е действителна истина изразяваме със словата и делата си. Затова православен в собствен смисъл се явява този, който изповядва правата, тоест истинната вяра и живее съгласно нея.

Именувайки нашето вероизповедание православно, ние го отличаваме от лъжовното християнство, а наричайки себе си православни – с това посочваме, че нашата вяра е истинното, неподправено и неповредено християнство и наш дълг е точно да изпълняваме неговото учение.

А че Православието не напразно носи това име, а е действителна истина, изключваща възможността да съществува някаква друга истина и че Православната Църква е именно тази, за която Христос е казал: „Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18), това е засвидетелствано и потвърдено от множество знамения, явени от основаването на Църквата и непреставащи и сега ярко да се проявяват в Православната Църква, като чудесата не само на древните, но и на близките по време до нас просияли свети Божии угодници.

Затова ни подобава радостно да възгласяме в деня Тържество на Православието: „Тази вяра е апостолската, тази вяра е отеческата, тази вяра е православната, тази вяра утвърди вселената”.

Святитель Иоанн (Максимович), архиепископ Шанхайский и Сан-Францисский, Слова и проповеди, Глава 2, Пост и Пасха.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Паметта им се чества на 7/20 юли.