И тази година, както обикновено, станахме свидетели на поредните критики срещу фарисейството. Разбира се, няма как да бъде отречено злободневието на този проблем, пуснал горчив корен^[1] в Църквата. Добро нещо е човек да се грижи за онова, „което е хромо, да се не отклони, а по-скоро да се изцери”^[2], но колцина са онези, които могат чистосърдечно да заявят, че сами преди това са насочили нозете си на прави пътеки^[3]? И че макар намеренията им да са добри, няма да стане така, че този „горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина”^[4]?

Борбата с фарисейството през всички времена на християнството е била борба с лицемерната праведност и религиозност. Либералите днес обаче я трансформираха в борба с благочестието изобщо. Един от основните им методи в тази борба се състои в едностранчивото представяне на Бога като „безкрайна любов и безкрайно смирение”. Нито дума за това, че Той е и безкрайно правосъден, че е „огън, който изтребя”^[5], че „има власт да хвърли в геената”^[6].

Немалко са примерите за подобно едностранчиво представяне на Бога. Тази година от Православие.бг избраха да ни го припомнят с проповедта на митрополит Антоний Сурожки „Притчата за митаря и фарисея”.

Като истински либерал митр. Антоний също проповядва Бога единствено и само като безкрайна любов. И понеже добре знае, че тезата му е незащитима и подвеждаща, търси обосновка в творенията на църковните авторитети, като в случая пресъздава спекулативно мисъл на преп. Исаак Сирин:

„Никога не наричай Бога справедлив. Ако Той би бил справедлив, ти отдавна да си в ада. Надявай се само на Неговата несправедливост, която е пълна с милосърдие, любов и прошка.”

Свети Исаак Сирин обаче никога и никъде не е казвал подобно нещо. Поне не и в известните досега на Църквата негови текстове. Преди време се появиха някакви уж новооткрити произведения на преподобния, където се срещат и други недопустими за православен светец мисли, но въпросният цитат липсва дори в тях.

Любопитно е, че в повечето текстове в интернет, където авторството на тази мисъл се приписва на св. Исаак Сирин, се дава посочка не към съответното произведение, а към тази статия на митр. Антоний. В някои текстове пък изобщо липсва указан източник.

Тази мисъл отсъства в известните преведени на руски текстове на св. Исаак. А тези текстове съвсем не са много, достъпни са в интернет и никак не е трудно тя да бъде потърсена и надлежно цитирана от оригинала. Проблемът обаче е, че няма да бъде намерена, затова и тези, които я ползват, предпочитат да я цитират през проповедта на митр. Антоний.

Можем само да гадаем коя точно мисъл на преподобния е деформирал Сурожкият митрополит, за да прокара своите внушения. Допускаме, че най-вероятно тук става дума за онази мисъл на св. Исаак, която, извадена от своя контекст, се ползва и от проф. Осипов. И той като митр. Антоний защитава лъжата, че Бог не е праведен, не е справедлив Съдия и дори изобщо не е Съдия, защото това е несъвместимо с Неговата любов.

Тази мисъл гласи: „Не наричай Бога правосъден, защото правосъдието Му не се познава в твоите дела. Макар Давид да Го нарича правосъден и справедлив, Неговият Син ни откри, че Той е повече благ и милостив”^[7].

Както се вижда, колкото са приликите с цитата на митр. Антоний, толкова са и разликите. Но да разгледаме самата мисъл.

„Повече благ и милостив” не означава неправосъден. От контекста се разбира, че светецът е против това Бог да бъде определян като правосъден от човек, в чиито дела не се познава Божията праведност, тоест от такъв, който сам е несправедлив („правосъдието Му не се познава в твоите дела”), немилосърден към своя ближен^[8]; такъв, който предпочита да изправя не себе си, а ближния^[9].

Това е риторичен похват, при който изразът „не наричай Бога правосъден” не бива да се вади от контекст и да се прави извод с догматически характер, че Бог наистина е неправосъден. Просто в конкретния случай те са забрана Бог да бъде наричан така от неправеден и немилосърден човек. Впрочем същите думи в църковнославянския превод на преп. Паисий (Величковски) звучат още по-стряскащо: „Да не наречеши Бога Праведна!” – „Не наричай Бога Праведен!” (Добре че поне този текст не е попаднал в ръцете на митр. Антоний, че щяхме да бъдем призовани да изповядваме Бога и като неправеден.)

Бог „несправедлив” (митр. Антоний Сурожки), Бог „несъществуващ” (митр. Атанасий Лимасолски)^[10]... – изобщо модерните богослови се надпреварват да поставят частицата „не” пред познатите ни досега свойства на Бога^[11].

И все пак могат ли да се съвместят Божието правосъдие и Божието милосърдие? Св. Игнатий (Брянчанинов) дава лаконичен отговор на този въпрос: „Милостта, изхождаща от повреденото човешко естество, е противна на правдата. А милостта, изливаща се от евангелските заповеди, независимо от своето изобилие, се намира в неразторжим съюз с Божията правда и служи като нейно изражение”^[12].

По-кратко и ясно едва ли може да бъде формулирано. Не съществува противоречие между тези две Божии свойства - правдата и любовта, напротив - те са в тясна връзка помежду си. Налице е единствено злоупотребата двете да бъдат изкуствено противопоставяни едно на друго.

Бихме искали да попитаме тези, които отхвърлят правото на Бог да съди човека, как се молят на всяка литургия с „Господи, помилуй!” Та нали само осъденият може да моли за прошка и милост. Ако Бог не е правосъден, не съди и не наказва, значи никой не е осъден и няма смисъл да се моли за помилване. Значи такава молитва не е нищо друго освен празнословие.

Ако пък все пак, както учат някои модерни богослови^[13], човекът е осъден, но не е осъден от Бога, а сам осъжда себе си, тогава как ще молиш за помилване Онзи, Който не те е осъдил?! Себе си моли за помилване!

Иначе за всички вярващи в Бога, така както ни Го представя Божественото Откровение, е пределно ясно, че Бог е както безкрайно праведен и правосъден, така и безкрайно милостив. Ясно е също и че няма как Божията праведност и правосъдност да са несъвместими с Неговата любов, защото Бог, Когото познаваме от Свещеното Писание, „наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема”^[14].

Така че онзи, който отхвърля правосъдността на Бога и властта Му да наказва, отхвърля заедно с това и Божията любов, и своето синовство, ставайки по този начин „син на геената”, защото средно състояние няма. А такива „синове на геената” били именно фарисеите и книжниците заедно с техните последователи според казаното от Спасителя^[15]. Следователно днешните последователи на фарисеите и синове на геената са именно съвременните отрицатели на Божественото правосъдие, а не упражняващите се в благочестие.