Вход

Православен календар

Светите отци за времето на покаянието

 

0302182025

Нека съгрешилият изповядва своя грях, докато се намира още в този свят (свщмчк Киприан Картагенски)[1].

Отишлият си [от тоя свят] не е възможно да се покае; никой борец не може да продължи борбата след напускането на арената и след закриването на зрелището (св. Иоан Златоуст)[2].

Тук на земята съдът е без свидетели и като съгрешиш, ти изправяш сам себе си на съд; там на Съда всички грехове ще бъдат поставени за зрелище на цялата вселена, ако в оставащото ни време не ги изгладим тук (св. Иоан Златоуст)[3].

О, колко ще се терзаеш и въздишаш, разкайвайки се напразно за извършеното тогава, когато вече не ще бъде приемано покаянието, защото си е отишло определеното за това време (преп. Нил Синайски, 73, 319)[4].

Да не отлагаме покаянието

Не бива да отлагаме времето на нашето изправление, защото не можем със сигурност да се надяваме на утрешния ден. Мнозина, които замисляли много неща, не доживели до утрешния ден (св. Василий Велики)[5].

Не казвай: днес ще съгреша, а утре ще се покая. По-добре днес да се покаем, защото не знаем, ще доживеем ли до утре (преп. Ефрем Сирин)[6].

Горко ономува, който казва: в сегашното време ще услаждам плътта си, а на стари години ще се покая, защото върху него подобно на мрежа внезапно ще се спусне смъртта и очакването му ще погине (преп. Ефрем Сирин)[7].

Да не си мислим, че непременно ще бъдем опростени…

Когато чуваш, че ни е дадено покаянието, не пристъпвай по тази причина безбоязнено към греха с надеждата, че непременно ще бъдеш изцелен; но знай, че първо, мнозина не са имали време за покаяние, бивайки подложени на наказание сред самите прегрешения; второ, че покаянието лекува немощта не толкова бързо и затова са потребни трудове, пост, бдение, милостиня, молитви и всичко подобно на това, за да бъдат излекувани предишните рани. Трето, трябва да не забравяме, че и при зарасналата рана белегът изобличава миналото нараняване. Защото не е едно и също тяло неповредено и тяло излекувано; не е едно и също цяла одежда и одежда разкъсана и чрез някакво изкуство приведена в цялост и такова състояние, че да не е лесно да се познае, че е била скъсана. Но макар душата да бъде възстановена в първоначалната й красота, то както казах, това става не просто ей тъй, а след огромно множество трудове, сълзи и наказания, каквито душата налага сама на себе си (преп. Исидор Пелусиот)[8].

… защото, каейки се, сме извършили някакво велико дело

Дори до смъртта си да се подвизаваме в покаянието, то и тогава няма да изпълним дължимото, защото нищо достойно за Царството Небесно не сме извършили (прп. Марк Подвижник)[9].

Безпределна е Божията милост, но само тя не е достатъчна, за да не бъдем осъдени

Само тук в настоящия живот, където се случва престъпването на Божиите заповеди, само тук става и отменянето на страшните определения на Съда за престъплението, по безпределната Божия милост и поради искреното и съвършено покаяние (преп. Симеон Нови Богослов)[10].

Покаянието има смисъл и неизказана сила, докато още не е определено наказанието на последния Съд. Затова ви умолявам, докато това дивно лекарство може да бъде действено, нека се възползваме от него (св. Иоан Златоуст)[11].

Библиотека святоотеческой мудрости

Превод: прот. Божидар Главев


[1] Творения святого священномученика Киприана Карфагенского. 2-е изд. Ч. 1: Письма. Киев, 1891, стр. 163.

[2] Творения святого отца нашего Иоанна Златоуста, архиепископа Константинопольского. 2-е изд. Т. 1. В рус. пер. СПб.: Изд. Санкт Петербургской Духовной Академии, 1898, стр. 43.

[3] Творения святого отца нашего Иоанна Златоуста, архиепископа Константинопольского. Т. 2. В рус. пер. СПб.: Изд. Санкт-Петербургской Духовной Академии, 1896, стр. 705.

[4] Творения преподобного отца нашего Нила подвижника Синайского. Ч. 3. М., 1859, стр. 319.

[5] Творения иже во святых отца нашего Василия Великого, архиепископа Кесарии Каппадокийской. 4-е изд. Ч. 6. ТСЛ, 1901, стр. 56.

[6] Творения иже во святых отца нашего Ефрема Сирина. 3-е изд. Ч. 1. М., 1881, стр. 153.

[7] Творения иже во святых отца нашего Ефрема Сирина. 3-е изд. Ч. 2. М., 1881, стр.535.

[8] Творения святого Исидора Пелусиота: Письма. Ч. 2. М., 1860, стр. 200.

[9] Добротолюбие. 2-е изд. Т. 5. М., 1890; 3-е изд. М., 1900, стр. 500.

[10] Божественные гимны преподобного Симеона Нового Богослова. Сергиев Посад, 1917, стр. 320.

[11] Творения святого отца нашего Иоанна Златоуста, архиепископа Константинопольского. Т. 3. В рус. пер. СПб.: Изд. Санкт-Петербургской Духовной Академии, 1897, стр. 143.

Други статии от същия раздел:

module-template3.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти