В днешното литургийно свето евангелие (Лук. 19:1–10) свети апостол и евангелист Лука ни разказва как станало спасе­нието на Закхея и на неговия дом.

Господ Иисус Христос е пътувал много. Това личи и от ду­мите Му: «Да идем в близките села и градове, та и там да пропо­вядвам, защото затова съм излязъл» (Mapк 1:3). Целта на Него­вото излизане е да обикаля села и градове и да благовести сло­вото Божие. Божествената истина трябва да бъде чута, колкото се може от повече хора!

Веднъж, на път за Йерусалим, Господ минал през оживения търговски център Йерихон – град, разположен сред палмови, смо­кинови, лимонови и портокалови дървета и сред цветя, прославен със своите рози и балсамови растения, радващ се есенно и зимно време на мек климат, прочут като курорт на заможни ри­мляни, бележит още като царска резиденция. В този град живял и Закхей, който бил началник на митарите и богат човек.

Всеки истински иудеин не е могъл да помисли без омраза и презрение за митарите, а още повече за техните началници. Връз­ките им с поробителя Рим, тяхното волнодумно отношение към праотеческата вяра и надвземанията и рушветите при събирането на митата ги правели отвратителни за евреите. Поради това ду­мите митар, грешник и езичник били синонимни, тоест равно­значни.

Закхей бил много забогатял. Парите били неговата най-вис­ша цел в живота. По име се наричал Закхей, което значи правед­ният, а по живот бил голям грешник. Затова и нямал истинска ра­дост.

Наистина златото блести и радва очите на своя притежател; пред богатия човек мнозина свалят шапка, и на неговата трапеза не липсват наслади и приятели. Обаче когато на съвестта му тежат грехове, той няма вътрешна, сърдечна радост. И това именно е заставило Закхея да копнее да види Спасителя. Дали Този Ии­сус, за Когото е чул толкова дивни неща, не би могъл и нему да помогне – да влее истинска радост в неговото неспокойно и натъ­жено сърце?!

Ала голямо множество народ окръжавало Иисуса и то все повече и повече нараствало, тъй като Той току-що бил излекувал един слепец. Поради тази огромна тълпа Закхей не можел да види Иисуса. За това му пречел и неговият нисък ръст. Ала дребният Закхей не се отчаял. Той се затичал напред. Че главният събирач на митата, началникът на митарите, тича – това наистина е не­прилично. А още по-неподходящо е било онуй, което последвало: Закхей се покачил на една смоковница, та оттам да гледа. Обаче трябва да се знае: когато човек е загрижен за спасението на душата си, той не държи сметка за преценката на другите!

Качил се Закхей на дървото, разгънал облистените клони и за­чакал Иисуса: там трябвало да мине Той, понеже това е поклонническият път за Йерусалим.

Чудни очи имал Господ Иисус Христос, в които се таял един свят, пълен с любов и копнеж да не отмине нито една грешна, но жадуваща за спасение душа! Затова като дошъл на онова място, погледнал нагоре, видял Закхея и му казал: «Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти!»

Иисус Христос иска да се отбие в дома на Закхея. Той не же­лае скоропреходна, мигновена среща, а продължителна и сър­дечна, за да изпълни цялата къща със слънчева светлина и топлина и да бъде опознат и възприет от всички сърца в дома.

Закхей слязъл бързо и приел Господа Иисуса с радост. Не­сравнимият сърдечен тон, по чиито звукови вълни трептяла Бо­жествената любов, несъмнено е извикал в душата на Закхея истинска радост: радостта, за която копнеело измъченото му поради грехове сърце!

Всички, които видели станалото, зароптали и казали за Иисуса Христа: «Отби се при грешен човек!» – Голяма противо­положност в преценките за нещата съществува, братя и сестри, между Иисуса Христа и тълпата, която Го заобикаля! Например тълпата е склонна да зачертае думата грях или да я омаловажи, да я забули, да я замаскира. Напротив, Иисус Христос изказва най-остри присъди за греха и неговите тайни разклонения. Всяко нещо, което е грях, не е дребно за Него, понеже то винаги откъсва от Бога и води към духовна смърт. Който влезе в общение с Иису­са Христа, в него започва борба срещу греха, и то борба до кръв. Обратно тълпата, макар да зачертава думата грях, безми­лостно осъжда грешниците. У Иисуса Христа пък намираме най-искрено състрадание към тях, наистина има и критика, но кри­тика, произтичаща от обич и целяща спасение; намираме у Христа и стремеж да общува с грешниците, за да ги извлече из бездната на греха. В Него се съединяват най-висшата правда с най-голя­мата милост. Иисус Христос не обръща внимание на това, че Го наричат «приятел на грешниците» (Мат. 11:19). Светлината си остава светлина и когато свети в нечисти места!

Закхей се покаял. Свети апостол и евангелист Лука не съобщава всичко, което е станало в дома на Закхея, например как гостолюбиво е бил приет Спасителят, какво се е обсъждало там, как Закхей се е изповядал. Часовете на Изповед са свещена тайна! И все пак истинското покаяние става известно: чрез прославата, която покаялата се душа възнася Богу; чрез плодовете, които ражда; чрез решенията, които се превръщат в дело. Туй ние виж­даме и при случая със Закхея. Дълбоко развълнуван той за­става пред Господа и казва: «Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправед­ливо, ще отплатя четворно!» Спасителят казал: «Днес стана спасение на тоя дом,... понеже Син Човечески дойде да подири и да спаси погиналото!» – Значи спасение не само на Закхея, а на целия дом! – И съпруга, и деца, и прислуга, та дори и до­машният добитък чувстват, когато домовладиката е станал истински християнин! Неговото поведение се отразява върху всички и всичко в дома! С думите «Син Човечески дойде да подири и спаси погиналото» Господ дал отговор на ония, които Го уко­рявали, че се отбил при грешен човек.

Блажен е домът, в който влиза Господ Иисус Христос, Търсачът и Спасителят на човешките души!

Нека всеки от нас се запита: на кого приличам аз – на Зак­хея ли преди срещата му с Иисуса Христа, или на възродения Закхей? Какво представлява моят дом? Може ли за него да се каже онова, което Спасителят произнесе за Закхеевия дом: «Днес стана спасение на тоя дом!»?

Това са такива жизнени въпроси, които нямат равни на себе си! Нека си ги зададем и искрено да си отговорим на тях!

И сърдечно да се помолим: Господи Иисусе Христе, Търсачо и Спасителю на човеш­ките души, погледни и виж и нас, както някога погледна и видя Закхея, началника на митарите!

Влез и в нашия дом, както някога влезе в дома на Закхея!

Спаси и нас и нашия дом, както спаси Закхея и неговия дом! Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.