„Отвори се небето и Дух Светий слезе в телесен вид като гълъб” върху стоящия в Иордан Син Божий. И чу се от небесата гласът на Бога Отца: „Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение!” (Лука 3:21-22).

И сега са отворени небесата и пак Светият Дух снизхожда над водите и Бог свидетелства за Своя Син.

О, да биха се отворили нашите душевни очи! О, да биха могли нашите уши да възприемат небесните словеса! Ние бихме видели, че небесата са отворени над нас. Бихме съзрели Божия Син, стоящ посред нас и Светия Дух, носещ се над нас, и бихме чули Божия глас, възвестяващ божествеността на Спасителя на света.

Ние бихме усетили как Светият Дух снизхожда над водите, връщайки им добротата, която те имали при Сътворението на света, как им възвръща живителната сила, възраждаща падналата природа. Ние самите бихме се озарили от светлина, нашите уста биха се изпълнили с дух, възпявайки радостно Този, Който ни утвърди върху камъка на вярата.

Но божественото съзират само чистите по сърце. Помрачените от греха гледат, ала не виждат и слушат, ала не чуват.

Гледали небето хората при Господнето кръщение, но само Иоан Предтеча видял, че то е отворено.

Мнозина виждали Господа Иисуса Христа, когато Той дошъл на Иордан, но единствено Иоан разбрал, че това е въплътилият се Син Божий, а другите виждали в Него обикновен човек, дърводелец и син на дърводелец.

Може би не само Иоан видял слезлия върху Него във вид на гълъб Свети Дух, но само той разбрал, че това е Светият Дух, а другите го приели за полет на обикновен гълъб.

Може би мнозина чули гласа на Бога Отца на Иордан, но само Иоан разпознал свидетелството на Бога за Своя Син. Други чули нещо подобно на гръм, разнесъл се над водата, подобно на онзи случай, когато хората приели за гръм отговора на Бог Отец на молитвата възнесена от Сина (Иоан 12:29-30).

Тъй и днес ние виждаме облаци, закриващи небето, но не виждаме, че то е отворено, вдишваме въздух, но не усещаме снизхождащия върху нас и над водите Свети Дух, чуваме словата на църковните песнопения и не разбираме тяхната Божествена сила.

Но наистина стои сред нас Този, Който е казал: „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях” (Мат. 18:20). Наистина са разтворени сега небесата и техният Творец свидетелства за Съвечното Слово.

Ще снизходи и сега Светият Дух над водите и ще ги освети. Чрез Божията благодат водата ще стане източник на душевно и телесно здраве, освещение за нас, за нашите домове и цялата природа, ще се запазва нетленна в продължение на много години, ще стане като глас Божий, който възвестява, че нашият Спасител Иисус Христос е Син Божий, слязъл на земята да ни възроди за нетление и да ни въведе в Небесната църква.

Да отворим сърцата си с вяра и да разтворим устата си за славословие, като от глъбините на душата си въззовем: „Велик си Ти, Господи, и чудни са твоите дела и няма достатъчно думи да възпеем Твоите чудеса!”

Шанхай, 1947 г.

Святитель Иоанн (Максимович), архиепископ Шанхайский и Сан-Францисский, Слова и проповеди.

Превод: прот. Божидар Главев