Помрачението на ума произлиза от страстите: от многословието, суетливостта, от безмерни грижи, скърби, мечтания, от неумереност в храната, от много сън; може да се случи често и от бесовете, когато се приближават към нас и ни смущават.

Нашето душевно око се затваря, когато тези страсти влязат в нас, тъй като се притъпява зрението на ума. Така той вече не е способен да вижда духовното и се лишава от разсъждение като онзи, който не вижда в нощната тъмнина, макар и със здрави телесни очи. Такъв понякога се препъва, а понякога и пада в яма.

Така и човек, който има помътнен ум, пада в ямата на различните страсти: унива, отдава се на мечтания, предава се на много сън и напълно забравя, че върви по пътя на вечната погибел.

Преподобный Паисий (Величковский). Крины сельные или цветы прекрасные, собранные вкратце от Божественного Писания, Слово 22.

Превод: Десислава Главева