1. Авва Сисой Велики казал: Бъди в безславие (т.е. охотно и със съвършено търпение понасяй безчестие), напълно се отречи от своята воля, отхвърли всичко, което води към грижите на този свят и към разсеяност и ще намериш спокойствие.

2. Братът попитал авва Сисой: Защо не отстъпват от мене страстите? Старецът отговорил: техните залози се намират в теб; върни им залозите и ще отстъпят.

Залозите на страстите са техните причини. Така причината за действието на блудната страст е угаждането на плътта и осъждането на ближните. Този, който престане да угажда на плътта и да осъжда ближните, придобива сила да побеждава блудната страст.

3. Братът попитал авва Сисой: Имам намерение да пазя сърцето си. Старецът му отговорил: как можем да опазим сърцето си, когато езикът ни е подобен на отворена врата.

4. Братът казал на авва Сисой: Виждам, че паметта за Бога (умната молитва) постоянно пребивава в мен. Старецът казал: Малко е това, че умът ти е постоянно насочен към Бога; велик е този, който вижда себе си по-лош от всички твари.

Старецът казал така, защото истинското действие на умната молитва винаги е основано на най-дълбоко смирение и произтича от него. Всяко друго действие на умната молитва е неправилно и води към самопрелъстяване и погибел.

5. Някой си брат много молел авва Сисой да му каже назидателно слово и аввата отговорил: Бъди трезв (бодърствай над себе си) в своята килия и мислено си представяй Бога (тоест да чувстваш Неговото присъствие) с много сълзи, в съкрушение на духа, и ще намериш покой.

6. Братът попитал авва Сисой за монашеското житие. Аввата отговорил: Пророк Даниил казал за себе си: „вкусен хляб не ядох” (Дан. 10:3). Монашеското житие изисква задължително отхвърляне на всички плътски наслаждения; то отсъства при тяхното наличие.

7. Авва Сисой казал: Каквото и изкушение да се случи с човека, той трябва да предава себе си на Божията воля и да изповядва, че изкушението е дошло заради греховете му. Ако пък се случи нещо добро, трябва да се казва, че това е станало по Божий промисъл.

8. Попитали авва Сисой: Ако братът падне, една година ли трябва да се кае? Той отговорил: Жестоко е това слово. Казали му: Тогава шест месеца. Той отговорил: Много е. Тогава предложили четиридесет дни, а той и този срок нарекъл излишен. Попитали го: Ти колко би назначил, и също, ако братът падне и има вечеря на любовта, трябва ли да идва на тази вечеря? Старецът им отговорил: Не! Той трябва да принесе покаяние в течение на няколко дни. Вярвам на моя Бог, че ако братът принесе покаяние от цялото си сърце, то и в три дни ще го приеме Бог.

9. Братът казал на авва Сисой: Авва, какво да правя? Паднах. Старецът отговорил: Стани. Братът казал: Станах и пак паднах. Старецът отговорил: Пак стани. Братът: Докога да ставам и падам? Старецът: До кончината си.

10. Авва Йосиф попитал авва Сисой: За колко време човек може да изкорени своите страсти? Старецът казал: Искаш да знаеш за времето (за годините)? Да, отговорил Йосиф. Старецът му казал: В същото време, в което се надигне някоя страст, изкоренявай я.

11. Братът попитал авва Сисой: Как да прекарвам живота си? Как да се спася? Как да угодя Богу? Старецът отговорил: Ако искаш да угодиш Богу, то излез от света, отдели се от земното, остави тварта, пристъпи към Твореца, съедини се с Бога чрез молитва и плач, и ще намериш покой в този и в бъдещия век.

12. Братът попитал авва Сисой: Как да живея? Старецът отговорил: Това, което търсиш, се намира чрез най-строго безмълвие и смирение.

13. Братът попитал авва Сисой: Какво води до смиреномъдрие? Старецът му казал: Когато някой се подвизава да признава всеки човек по-добър от него: така се добива смиреномъдрие.

14. Разказвал един от старците: Помолих авва Сисой да ми каже назидателно слово и той ми каза: Монахът трябва да гледа на себе си като на по-долен дори от идолите. Аз се върнах в килията си и понеже не разбирах какво значи да гледа на себе си като на по-долен от идолите, на другата година отново отидох при стареца и му казах: Какво значи да гледам на себе си като на по-долен от идолите? Старецът ми отговори: Писанието говори за идолите, че „имат уста, ала не говорят, имат очи, ала не виждат, имат уши, ала не чуват” (Пс. 134:16-17): такъв трябва да бъде и монахът. Идолите са мерзост, и монахът трябва да мисли за себе си, че е мерзост.

15. Някой си мирянин отишъл със сина си при авва Сисой в планината на авва Антоний. По пътя синът умрял. Бащата не се смутил, но с вяра го отнесъл при аввата и паднал в нозете му заедно със сина си, като да му се покланял, за да вземе благословение. След това станал и оставяйки отрока в нозете на аввата, излязъл от килията. Старецът, мислейки, че отрокът продължава поклонението и не знаейки, че той е умрял, му казал: Стани и излез оттук. Отрокът веднага се изправил и излязъл вън. Баща му, като го видял, удивил се; влязъл в килията, поклонил се на аввата доземи и му разказал какво се е случило. Старецът, като чул това, се опечалил, защото не искал да върши знамения, а ученикът му забранил на мирянина да разказва за стореното чудо до смъртта на стареца.

16. Авва Амон разказа следното за авва Сисой: Когато чета книги, искам да подчертавам мъдрите изречения, за да си ги припомням при нужда. Старецът ми отговори: Това не е нужно! Трябва да се придобие чистота на ума и да се говори от тази чистота, поверявайки се Богу.

Св. Игнатий Брянчанинов, Отечник, Авва Сисой Велики.

Превод: Десислава Главева