„Грешка е да представяме Бога като наказващ съдия” - чуваме все по-често да проповядват напоследък представители на нашия клир. Не трябвало да започваме възпитанието във вярата със страха от наказание и възмездие, защото, видите ли, „само любов е нужна”.

Трябва ли обаче да се противопоставят страхът Божий и любовта? Трябва ли да се отрича едното за сметка на другото? Въобще има ли връзка между двете и ако да – каква е тя? Ще потърсим отговорите на тези въпроси в творенията на светите отци на Православната Църква, защото как бихме могли да възпитаваме във вярата нашите чеда, ако не знаем отговорите на тези наистина жизненоважни за спасението въпроси.

1. Съществува ли връзка между любовта и страха Божий?

„Не забравяй сторените ти благодеяния от поклоняемия човеколюбив Бог, бидейки отклоняван и ограбван от вражията злоба и разслабване, но поставяйки пред очите си всички душевни или телесни благодеяния, сторени ти от началото на твоето раждане и досега, размисляй за тях и се поучавай от тях според казаното: «не забравяй ни едно от неговите въздаяния»^[1] (Пс. 102:2 - слав.). Така сърцето ще стане склонно към страх Божий и любов” (св. Марк Подвижник)^[2].

„Страхът Господен отслабва страстите. Страхът Господен възпитава любовта (преп. Ефрем Сирин)^[3].

„Избягвай любостяжанието и непослушанието, а най-вече многояденето, за да не се оплетеш в мрежите на своите похоти, защото те изгонват страха Божий от сърцето и свенливостта от лицето, като предават възлюбилия ги на низки и срамни дела и го отчуждават от Бога” (преп. Антоний Велики)^[4].

2. Кое е началото на добродетелите - вярата и страхът Божий или любовта?

„Страхът Божий е начало на добродетелите” (преп. Исаак Сирин)^[5].

„Преди всичко е страхът Божий, а накрая е любовта – пълнотата на закона на съвършенството в Христа” (бл. Диадох)^[6].

„Страхът Божий е начало на всички добродетели и начало на премъдростта. Както светлината, влизайки в тъмен дом, разпръсва неговата тъмнина и го осветява, така страхът Божий, когато влезе в човешкото сърце, прогонва тъмата и разгаря в него ревността към всички добродетели” (преп. Антоний Велики)^[7].

„Страхът се допуска по необходимост, като подготвящ благочестието; следващата след него любов усъвършенства тези, които са се образовали в училището на страха” (св. Василий Велики)^[8].

„Главата на всички злини е една – злобата на врага. Извор на добродетелите е страхът Божий. Който има страх Божий, той в чистота ражда добродетели и отсича клоните на злото” (авва Исаия)^[9].

„Любовта се ражда от безстрастието, безстрастието е цвят на деятелния живот, а деятелният живот се състои в изпълнение на заповедите. Пазител на изпълнението на заповедите е страхът Божий, който е плод на правата вяра” (преп. Евагрий монах)^[10].

„Признак на първия [началния] страх е това, че човекът ненавижда греха и се гневи на него като ранен звяр, а признак на съвършения [страх] е любовта към добродетелите и страхът от промяна, защото няма човек, неподвластен на изменения” (свщмчк Петър Дамаскин)^[11].

3. По-долу ли стои страхът Божий от любовта?

„Нищо не може да победи страха Божий, защото той е препасан с велика сила. Той е равен на любовта, а любовта е равна на милосърдието: тези три добродетели са Божия обител” (преп. Ефрем Сирин)^[12].

„Никой сред хората не е тъй възвишен, както боящият се от Господа” (преп. Ефрем Сирин)^[13].

„Не е толкова важно да се спази образът на доброто, колкото да обновиш в себе си богобоязливостта. Първото е дело на навика, а последното е дело на доброто произволение” (св. Григорий Богослов)^[14].

„Без страх е невъзможно направо да отидеш към Божествената любов и подминавайки любовта, да възлетиш към Този, на Когото се уповаваме и да отпочинеш в Него” (преп. Теогност)^[15].

4. Какво въздействие оказва върху душата страхът от наказание?

„Страхът Господен е училище за душата и й възвестява благи надежди. Страхът Господен ни възнаграждава с мир. Страхът Господен изпълва душата със свети мисли и й връчва скиптъра на Небесното Царство. Който се бои от Господа, той е подобен на светлина, указваща за мнозина пътя към спасението. Който се бои от Господа, е подобен на укрепен град, стоящ на планина и пред неговото лице треперят лукавите бесове. Многоблажена е душата, бояща се от Господа, защото винаги вижда пред себе си Праведния Съдия” (преп. Ефрем Сирин)^[16].

„Какво значи спасителен страх?... Това е, когато се увлечеш в някакъв грях, да си представиш мислено страшното и неизтърпимо Христово съдилище, където на високо издигнат Престол седи Съдията, а цялата твар с трепет предстои пред Неговото славно присъствие. И всеки от нас се подлага на изпит за това какво е извършил през живота си. След това към извършилия в живота си много зли дела пристъпват страшни ангели с мрачни лица, у които и погледът, и диханието са огнени заради жестокостта на тяхната воля, а лицата са подобни на нощта заради унилостта и човеконенавистта. След това е непроходимата пропаст, дълбоката тъма, несветлият огън, който в тъмата си носи изгаряща сила, но е лишен от светозарност. След това е пълният с отрова плътояден червей, който жадно поглъща всичко и никога не се насища от своето поглъщане, причинявайки непоносими болки. След това е най-жестокото от всички мъчения – вечният позор и вечният срам. От това се бой и вразумявайки се с този страх, като с юзда удържай душата от зли пожелания” (св. Василий Велики)^[17].

„Страхът Божий е двояк. Той се ражда при заплахата от наказание, от което у нас се раждат по ред: въздържание, търпение, упование на Бога и безстрастие, от които пък се ражда любовта. Другият страх е свързан със самата любов, произвеждайки в душата благоговение, за да не би тя поради дръзновението на любовта да стигне до неблагоговение пред Бога” (преп. Максим Исповедник)^[18].

5. От какво може да бъде прогонен страхът Божий?

„Изпитвай отвращение към лъжата, иначе тя ще изгони от теб страха Божий” (авва Исаия)^[19].

„Избягвай лъжата, иначе тя ще прогони от теб страха Божий” (преп. Антоний Велики)^[20].

„Този, който е съхранил страха Божий, преследва лъжата, имайки като съдия собствената си съвест” (св. Иоан Златоуст)^[21].

6. Защо мнозина днес предпочитат неправилно да учат, че любовта и страхът Божий са несъвместими?

„От любовта към човешката слава се ражда лъжата. Който отхвърля лъжата със смирение, в неговото сърце възраства страхът Божий. Не възлюбвай славата на този свят, за да не се отдели от теб славата Божия” (авва Исаия)^[22].

„От Този, Който ще ни съди, не се боим, а треперим пред онези, които не могат да ни причинят никаква вреда и се страхуваме да не би да се лишим от чест пред тях (св. Иоан Златоуст)^[23].

„Няма да можеш да придобиеш страх Божий, ако не изгониш от себе си всяко самомнение и желание да се покажеш мъдър пред хората и не тръгнеш като незлобив младенец след своя Господ, покорявайки се на Неговите заповеди” (преп. Максим Грек, 69, 96)^[24].

7. В какво се състои човешката слава?

„Най-славни сред всички човеци са онези, които имат страх Божий, дори да бъдат доведени до крайна нищета” (св. Иоан Златоуст)^[25].

Предговор, подбор и превод: прот. Божидар Главев

[1] Т.е. и милостите, и наказанията – бел. прев.

[2] Добротолюбие, т. 1.

[3] Преп. Ефрем Сирин, В подражание притчам, Творения т. 1.

[4] Добротолюбие т. 1.

[5] Преподобный Исаак Сирин, Путь в жизнь вечную.

[6] Блаж. Диадох Фотикийский. Подвижническое слово, 17.

[7] Patr. graec., t. 40, р. 1084.

[8] Святитель Василий Великий - Беседа на 32 псалом.

[9] Добротолюбие, т. 1.

[10] Добротолюбие, т. 1.

[11] Преп. Петр Дамаскин, Слово 3, О страхе (Господнем), вводном и совершенном.

[12] Преподобный Ефрем Сирин, О страхе Божием и о последнем суде, Творения, т. 4.

[13] Преподобный Ефрем Сирин, В подражание притчам.

[14] Свт. Григорий Богослов, Творения, т. 1.

[15] Добротолюбие, т. 3.

[16] Преподобный Ефрем Сирин, В подражание притчам.

[17] Свт. Василий Великий,

[18] Добротолюбие, т. 3.

[19] Добротолюбие, т. 1.

[20] Добротолюбие, т. 1.

[21] Свт. Иоанн Златоуст, Творения, т. 11, ч. 2.

[22] Добротолюбие, т. 1

[23] Свт. Иоанн Златоуст, Толкование на Евангелие от Иоанна, Беседа 34.

[24] Преп. Максим Грек, Нравоучительные сочинения, Слово 5, О покаянии.

[25] Свт. Иоанн Златоуст, Творения, т. 3.