„Ако се не обърнете, казал Господ, и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно” (Мат. 18:3). „Като новородени младенци, казва св. ап. Петър, ламтете за неподправеното словесно мляко, та с него да пораснете за спасение” (1 Пет. 2:2).

Какви са делата на младенеца?

Младенецът плаче, когато го бият. С усмивка приема тези, които му се нравят. Когато бъде пренебрегнат, не се гневи; когато го хвалят, не се превъзнася. Ако вместо него бъде почетен някой друг, не скърби от това. Ако му отнемеш някоя вещ, не се тревожи. Ако бъде признат за наследник на някакви вещи, изобщо не го е грижа за това. Никого не призовава в съда. Не спори за своето имущество. Ако е богат, не се гордее. Ако види жена, не я пожелава.

Нито похотта, нито грижите властват над него. Никого не осъжда. Над никого не желае да властва. На никого не завижда. Не говори за това, което не знае. Не се присмива над външния вид и облеклото на ближния. Не се домогва до светски длъжности. Не се грижи за събирането на богатство. Не обича скъперничеството. Не е инатлив, не спори, не бърза да учи другите. Ако трябва да даде нещо свое, ни най-малко не се смущава от това. Не знае какво е печал. Не защитава своята воля. Не се бои от глада. Не се плаши от злодеи и злонамерени люде. Не се плаши от змии и зверове. Ако настане война, не се ужасява. Такива са онези, за които нашият Господ Иисус Христос е казал: „Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно”.

Впрочем когато младенецът порасне, в него започва да се открива и нещо зло. Апостолът намира в него нещо достойно за укор, казвайки: „да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата, а с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава, - Христос” (Еф. 4:14-15). И на друго място: като младенци в Христа „с мляко ви нахраних, а не с твърда храна, защото не бяхте в сила да я приемете, па и сега още не сте, понеже сте още плътски” (1 Кор. 3:2). И още казва: „Наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко; но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок. Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света” (Гал. 4:1-3). И на друго място: „Отбягвай също и младежки похоти” (2 Тим. 2:22).

Поучавайки ни да избягваме подобен род младенчество, казва: „не бивайте деца по ум: бъдете младенци за злото, а по ум бъдете пълнолетни” (1 Кор. 14:20). Тук (с думите: бъдете младенци за злото) апостолът посочва делата на децата, които изисква Господ. Ако сравниш тези думи със следните: „като оставите всяка злоба и всяко коварство, всяко лицемерие, завист и клевета, като новородени младенци, и т. н. (1 Пет. 2:1-2), ще разбереш, брат, каква мисъл се съдържа в думите на нашия Господ Иисус Христос, когато Той казва: „Истина, истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно” (Мат. 18:3). Кои думи биха изисквали от нас по-голямо внимание и боязлива предпазливост от тези, произнесени с два пъти повторена клетва за потвърждаване на това, че те непременно ще се изпълнят. Защото думата „амин”^[1] е клетвена дума. Така и апостол Павел казва: „Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, думайки: "наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа”^[2] (Евр. 6:13-14).

Нека непрестанно със страх и трепет внимаваме в това. Всеки път, когато нашият враг дяволът започне да ни внушава гняв против ближния, или когато някой ни оскърби с нещо, или ни обиди с презрение, или ни оклевети, или влезе в спор с нас, или не слуша внимателно нашето слово, и затова в нас започне да се надига срещу него яростен гняв или негодувание, или ненавист, тъй че душата ни бъде обзета от мрак: нека тогава си спомним думите на Господа, с които Той дава ясно предопределение: „Истина, истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно”.

Кой не би потреперал, чувайки тези слова? Или кой от тези, които имат здрав разум и не са охладнели към делото на своето спасение, няма да изхвърли от сърцето си всяка неприязън към ближния си? Или кой, боейки се от геенския огън, не би побързал да погаси в сърцето си огъня на неприязънта към брата, за да не се лиши от Царството Небесно?

Слово кратко, но решително ни е дал Господ: „Ако се не обърнете, казва, и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно”. Строго е това определение за тези, които глезят своята воля, обичат света и не познават действието на дара на Светия Дух, Който на когото снизходи, нему дава сили да забрави всички неправди и го научава вместо на гняв – на кротост, вместо на вражда – на мир, вместо на разпаленост – на смирение, вместо на отмъщение – на търпение. Такива са тези, които са се сподобили да бъдат възродени!

Добротолюбие, т. 1.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] В църковно-славянския текст: „Аминь, аминь глаголю вам…” – бел. прев.

[2] В гръцкия текст: „Λέγων εἰ μὴν εὐλογῶν εὐλογήσω σε καὶ πλη­θύνων πλη­θυνῶ σε” – бел. прев.