Вход

Православен календар

Благословен си Ти, Господи! Научи ме на Твоите наредби!

 

2509172252

Бащата на вярващите Авраам е отец именно на догматическата православна вяра, а не на екзистенциалистите-фанатици, за които е първостепенна не Самата Истина като предмет на съзнателната вяра, а тяхното самодостатъчно „устремяване“ вън от себе си, психическата настройка за самоотверженост, която сама по себе си уж се вменява на човека за праведност.

Защото, когато Авраам извършил дело на вярата – положил Исаак на жертвеника, той вярвал в определен догмат: „че Бог е силен и от мъртви да възкреси” (Евр. 11:19). Авраам вярвал в Бога, а не в субективистките „усвоявания“ на никому неизвестни откровения, вярвал в Бога на цялата земя, в Бога както на Авраам, така и на Мелхиседек и на Авимелех, които на земята имали страх от Него.

Вярвал в Бога, който му се разкривал в Своите свойства, открити на човешкия род, на потомците на праотците Адам и Ной. В Благия Бог.

Вярвал в Милостивия. Вечния. Праведния. Всемогъщия.

Къде я има в Библията популярната в „мистическото богословие“ „апофаза“?

Нима думите „никой не е като Бога!“ говорят за това, че Бог няма качества? Да не бъде!

Нима Божието свойство незлобие е „апофатическо“ свойство?

Нима може да противопоставим Божието незлобие на Неговото милосърдие, смирение и кротост? Всичко това са положителни свойства на Бога, милостиво и еднакво разкрити от Самия Него в Откровението на Неговите Думи и Неговия Кръст.

И ако Авраам, бащата на вярата, бил отец на вярата в „божественото нищо“ (според архимандрит Киприан Керн), в неопределимата празнота, ако той вървял, „не знаейки къде отива“ в този смисъл и, ако в това уж се заключавала неговата „вяра“, то защо му е било да странства и да рискува, без да има нито педя своя земя сред чуждите народи? Не е ли било по-просто да си има този невидим вътрешен екзистенциален устрем у дома, в Ур Халдейски?

Но Бог казал на Аврама: „Излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа; и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен … и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена” (Бит. 12:1-3).

Това е и Божията заповед: „иди“, и богооткровената истина: „ще произведа от тебе голям народ“.

Предметът на вярата на Авраам са Законът и Догматът, така както и вярата на Авраам в Бога е законна и догматична. Вярата от делата, показана от него с нейната сила и дълбочина е неотделима от вярата в неизменната Истина – Бога Законодателя и Съдията. „Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно? … Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно?” (Бит. 18:23-25).

За адогматистите правосъдието е низък „юридизъм“, недостоен за Бога.

Затова и Соня Мармеладова[1] според тях „изпълнява висшия закон на любовта и самоотвержеността“ чрез престъпване на Заповедите, чрез блуд.

„Бог стои по-високо от всякакви определения“, казват те. Но забравят, че Бог е милостив и праведен! Бог милостиво ни открива Себе Си в Своите Свойства и не ни лъже, когато свидетелства за Самия Себе си в Откровението: Аз съм Верен Свидетел; Аз съм Пътят и Истината и Животът. Църквата ни учи с устата на пророк Иона: „Господи, … аз знаех, че Ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието” (Иона 4:2).

Вижте, вижте, че Аз съм Бог, Който в древност като дъжд излях маната и в пустинята източих за Моя народ вода от камъка чрез едничката Моя десница и сила.[2]

Вместо тази вяра на Светата Църква модернизмът предлага „догмата“, по-точно антидогмата, че Бог е непознаваем в Свойствата Си, че Неговото име е непроизносимо, че никакво слово не може да изрази Бога и вярата в Него!

„Като се опираме на Свещеното Писание и на опита на Църквата, ние употребяваме твърде много думи, за да изразим своя опит относно Бога; но трябва да помним, че в крайна сметка нашият опит относно Бога е извън границите на всеки израз (курсивът мой, прот. Вл. П.). Еврейският писател Маймонид привежда пример за един юноша, който, като стоял на молитва, възкликнал: „Господи, Ти си велик, Ти си славен, Ти си вездесъщ, Ти си всемогъщ…“, а неговият наставник го спрял и му казал: „не богохулствай, защото всеки път, когато прибавяш ново прилагателно към думата Бог, ти Го правиш все по-малък и по-малък, ти сякаш описваш граница около Него и Го правиш пленник на нашия език” (Митрополит Антоний Сурожки. О Боге. Выступление в Московской Духовной Академии, 10 февраля 1982 г.).

Не, „нашият опит относно Бога“ не е „извън границите на всеки израз“, а е ограничен. Той е в границите на Кръста. „И явих им Твоето име и ще явя“, говори за това Христос, вървейки към Голгота (Иоан 17:26). Което, предполага се, е ненавистно за Маймонид, за когото Кръстът е съблазън.

„На когото и да се моли човек, всъщност той се моли на Този единствения Бог, Който съществува. Може да сложите пред себе си идол, но ако се молите на Бога, зад границите на този идол ви слуша Този, Който е, а не този, който не съществува. Бог е неконфесионален. Той не принадлежи на определена религия” (Митрополит Антоний Сурожки. Созерцание. Беседа в Москве, 1971).

Но нали и жреците на Ваала се молели нему като на Бог. Защо Бог послушал не тях, а пророк Илия?

Като се позовава на този нов антихристиянски „догмат“, че „Бог е неконфесионален“, митрополит Антоний посочва като авторитет не Спиноза или Киркегор, а направо Талмуда: Човек може умствено да греши, но да се моли истински (курсивът мой, прот. Вл. П.); това са различни неща. В еврейската литература има разказ за това как двама израелски учители спорели по някаква богословска тема и го правели много яростно. И единият от тях, Шамай, възкликнал: „Господи, ако съм намерил благоволение пред Тебе, да паднат върху нас стените на тази къща!” – и стените започнали да се сгромолясват. Неговият събеседник, Хилел казал: „ако съм намерил благоволение пред Тебе, Господи, нека стените да спрат да падат” – и стените спрели да падат. Тогава Хилел казал на Шамай: виждаш ли, чудото нищо не доказва!” (Митрополит Антоний Сурожки. Созерцание. Беседа в Москве, 1971).

Ако „чудото нищо не доказва“, защо Господ е вършел чудеса на земята?

Господ е вършел чудеса на земята именно защото Божието чудо, свързано с вярата на Адамовите чеда в догмата за Божията Праведност, доказва на верните, че Бог е Чудотворец!

„Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо” (Иоан 9:31-33).

Господ иска от нас догматическа вяра в Неговата Праведност. Твърдението на Писанието: „Милост и истина ще се срещнат, правда и мир ще се целунат” (Пс. 84:11) не е нито антиномия, нито съединение на „катафаза и апофаза“, а положително и школско богословие на верните ученици на Словото, чеда по вяра на нашия отец Авраам.

Тъй като „Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина” (1 Иоан 1:5). Това е точен и определен догмат на нашата вяра, безпределен по дълбочина и ширина, каквито са и догматите за Въплъщението, Изкуплението, Възкресението и бъдещия Съд. Изповядвайки ги абсолютно точно и определено, ние не „ограничаваме Бога“, Който се намира „извън границите на всякакъв израз“, но славим Него Целия, заключил Цялата Своя Пълнота в неслитно съединение, без да се погнуси от Девическата утроба, Яслата, Кръста и Гроба, и отворил небето за нас, които сме на земята.

„А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето. Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести” (Иоан 16:13-15).

Нима Светият Дух, Който е дал догматите на апостолите, е подчинен на „пределите на израза“, установени от грешния Маймонид?

Антимодернизм.ру

Превод: Даниела Димитрова

 


[1] Соня Мармеладова - героиня от романа на Достоевски „Престъпление и наказание“ – бел. прев.

[2] Велик покаен канон на св. Андрей Критски, песен 2, ирмос – бел. прев.

Други статии от същия раздел:

module-template6.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти