Един от старците е казал: „Преди всичко ни е нужно смиреномъдрието, за да бъдем готови за всяка чута дума да кажем: прости, понеже чрез смиреномъдрието се счупват всички стрели на врага и противника“.

Нека да изследваме какво значение има словото на стареца. Защо той казва, че преди всичко е нужно за нас смиреномъдрието, а не казал, че преди това е нужно въздържанието? Та нали Апостолът казва: „Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа” (1 Кор. 9:25). Или защо старецът не казал, че преди всичко ни е нужен страх Божий, както е казано в Писанието: „Начало на мъдростта е страхът Господен” (Ис. 110:10) и чрез страх Господен всеки се отклонява от зло (Притч. 15:27)^[1]. Защо не казва, че преди всичко ни е нужна милостиня и вяра? Така е казано: „Чрез милостиня и вяра се очистват греховете” (Притч. 15:27). А пък Апостолът казва: „Без вяра не е възможно да се угоди Богу” (Евр. 11:6). И тъй, щом без вяра не е възможно да се угоди Богу, а чрез милостиня и вяра се очистват греховете, и щом начало на мъдростта е страхът Господен и чрез него човек се отклонява от злото, и щом най-сетне оня, който се подвизава, трябва да се въздържа от всичко — то как тогава старецът казва, че преди всичко ни е нужно смиреномъдрието, а е оставил настрана всички тези толкоз нужни добродетели?

Старецът иска да ни покаже чрез това, че нито страхът Божий, нито милостинята, ни вярата, ни въздържанието, нито коя да е друга добродетел може да бъде извършена без смиреномъдрието. Ето защо той казва: „Преди всичко ни е нужно смиреномъдрието, за да бъдем готови на всяка чута дума да кажем: прости; понеже чрез смиреномъдрието се счупват всички стрели на врага и противника“. Ето виждате, братя, колко голяма е силата на смиреномъдрието. Виждате какво въздействие оказва думата: прости.

Ами защо дяволът е наречен не само враг, но и противник? Враг той е наречен, понеже е човеконенавистник, ненавистник на доброто и клеветник; а противник е наречен поради това, че се старае да пречи на всяко добро дяло. Иска ли някой да се помоли — той се противи и му пречи чрез лоши възпоменания, чрез пленяване на ума и униние. Иска ли някой да даде милостиня — той му пречи чрез сребролюбие и скъперничество. Иска ли някой да бодърствува — той му пречи чрез леност и нехайство. Така той ни се противи във всяка работа, когато искаме да извършим добро, затова е наречен не само враг, но и противник. Но чрез смиреномъдрието се счупват всички оръжия на врага и противника.

Наистина велико е смиреномъдрието. Всеки светец е вървял по неговия път и чрез този труд е съкратявал пътя си, както казва Псалмопевецът: „Виж моето страдание и безсилие и прости всички мои грехове” (Пс. 24:18) и „Аз бях изнемогнал и Той ми помогна” (Пс. 114:6). Впрочем, както е казал старецът авва Йоан, и смирението само може да ни въведе в Царството, но бавно.

Нека, прочее, се смирим малко и ние, и ще се спасим. Ако като немощни не можем да се трудим, то нека се постараем да се смирим. Вярвам в милостта Божия, че и заради малкото нещо, извършено от нас със смирение, и ние ще бъдем там, дето са светците, които много са се трудили и служили Богу. При все че сме немощни и не можем да се трудим, но нима не можем поне да се смирим? Братя, блажен е оня, който притежава смирение — велико е смирението.

Ето как добре един светец е охарактеризирал истински смирения човек: „Смиреният на никого не се гневи и никого не прогневява, като смята това напълно чуждо на себе си“. Велико е смирението, както казахме, защото само то единствено се съпротивлява на тщеславието и предпазва човека от него.

Но нима не се гневят хората и по повод на имоти и храни? Как тогава старецът казва, че смирението никому не се гневи и никого не прогневява?

Смирението е велико, както казахме, и е мощно да привлече в душата Божията благодат. А тя щом дойде, запазва душата от споменатите две тежки страсти. Защото има ли нещо по-тежко от това да се гневиш и да прогневяваш ближния, както някой е казал: „За монасите е несвойствено да се гневят, както и да прогневяват другиго“. Ако наистина такъв човек (т. е., който се гневи и прогневява другите) скоро не се изпълни със смирение^[2], той малко по малко идва до бесовско състояние, като смущава другите и самия себе си. Ето защо старецът е казал, че смирението не се гневи и не прогневява.

Но какво казвам аз, че смирението предпазва само от две страсти, то предпазва душата и от всяка страст и изкушение. Когато св. Антоний видял разпрострени всички мрежи на дявола, той въздъхнал и попитал Бога: „Кой ще избегне от тях?“ Бог му отговорил: „Смирението се изплъзва от тях“, и което е още по-удивително — „те дори не се докосват до него“.

Виждаш ли благодатта на тази добродетел? Наистина, няма нищо по-силно от смирението, то е непобедимо. Ако на смирения човек се случи нещо скръбно, той веднага се обръща към себе си, веднага осъжда себе си като достоен за това и никого не укорява, не възлага вината на другиго. По този начин той понася всичко станало без смущение, с пълно спокойствие, а затова и не се гневи и никого не прогневява.

И тъй, добре е казал светецът, че преди всичко ни е нужно смиреномъдрие.

Авва Доротей, Църковни слова, Слово Второ, За смиреномъдрието, Тесалоники – Гърция, 1991

[1] По слав. текст – бел. прев. (архим. Йосиф)

[2] В гръцкия текст: с Божията благодат – бел. прев. (архим. Йосиф).