Защо ап. Павел бил готов сам да бъде "отлъчен от Христа за братята си”
Този, когото нищо не можело да „отлъчи от любовта Божия”, ни смърт, ни живот, ни настояще, ни бъдеще, нищо, каквото някой би могъл да измисли, защото за това той споменал и за Ангели и Сили, и за височина и дълбочина[1]; този, когото нищо не можело да отлъчи, как той сам отстъпва? И то заради сродниците си по плът. И не само отстъпва по своя воля, но и силно желае, настоява и се моли да бъде отлъчен „от любовта” Христова. Но какво е това? Как да се съгласува несъгласуемото?
Първо, ще кажем, че тук противоречие няма. Защото това – да обичаш Христа така, че нито поради мъчения, нито поради предлагани блага да не отстъпваш от любовта към Него, не противоречи на това да обичаш ближните така, че тяхното спасение да считаш равно на твоето собствено и дори за по-важно от него. Тук не е налице противоречие, а напротив – съгласие. Защото любещият брата си люби и Господа и обратното (1 Иоан 4:20-21). „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” (Иоан 13:35), казва Господ. И самият апостол Павел пише на друго място: „любовта е изпълнение на закона” (Рим. 13:10). И пак Господ говори за любовта към Бога и ближния: „на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците” (Мат. 22:40), показвайки, че любовта е глава и източник на всички дела свързани с любовта както към Бога, така и към ближния.
Това е така, ще каже някой, но тук в случая той [ап. Павел] предпочита любовта към ближния пред любовта към Бога и се моли да бъде отлъчен от Него, за да придобие другите. Христос казва: „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене” (Мат. 10:37). Но казаното от апостола не означава, че той обича ближните повече от Христа. Защото какво желае неговата любов към тях? Желае те да станат свои на Христа. Къде е тук по-голямата любов към тях, отколкото към Христа, след като той пламенно желае и тях да привлече в любовта към Христа и покорността към Него? Не. Тук той показва, че има преди всичко любов към Христа, защото и другите желае да привлече към Него.
Би било така, ще кажеш, ако той не отлъчваше себе си от Христа. Но той не се отлъчва, защото не желаел в собствен смисъл това, но горейки с пламенна любов към Христа, с любов ревнувал да присъедини към Него всички, особено иудеите. И желаейки да изрази това, казва, че ако би било възможно чрез неговата погибел още повече да се прослави Христос и да се спасят иудеите, то той не би се отказал от такава жертва: „Молил бих се”, казва той, ако това би било уместно, ако би било прието моето предложение, ако някой би отстъпил пред моя избор.
Какво би желал ти (ако беше на негово място): да бъдеш отлъчен от Христа, за да се съедини с Него целият иудейски народ и чрез това още повече да се прослави Христос и да се изпълнят обетованията на Отца; или да пребъдеш в единение с Него, а иудейският народ да си остане отчужден и противящ се на Христа и по тази причина да се хули Христовото име? Ако това, казва той, бе предложено на мен, то аз бих предпочел славата Христова и спасението на мнозина пред моето собствено спасение.
Виждаш ли това преизобилие на любов към Христа? Тъй като той от всичко съществуващо бил показал своята любов към Христа, сега представя доказателство и от несъществуващото, от мислено предполагаемото: аз предположително бих пожертвал и своето собствено спасение за славата Христова и за обръщането на иудеите. Но дори да би бил отлъчен от Христа за славата Христова поради съединението на иудеите с Него, Павел пак би се съединил и съчетал с Христа както младенец с майка си, след като бъде отделен от нейната утроба. А по този начин той пак би бил спасен, Христос – още по-прославен, а иудейският народ – също спасен и обетованията и заветите с него биха получили своето финално изпълнение.
И какво се получава? Когато така и с такава цел той отлъчвал себе си, всъщност не бил отлъчен, а още по-здраво съединен.
Святитель Феофан Затворник, Толкование послания апостола Павла к римлянам[2]
Превод: прот. Божидар Главев
[1] Виж Рим. 8:38.
[2] В своите тълкувания на посланията на св. ап. Павел св. Теофан привежда множество цитати от съчинения на различни свети отци, какъвто е случаят и с предложеното тук разяснително слово на св. Фотий Цариградски – бел. прев.