1. Авва Даниил презвитер скитски се отрекъл в младостта си от света и отишъл в Скита. Първоначално той проживял в общежитието четиридесет години, а след това се подвизавал в отшелничество.

2. Авва Даниил Скитски говорел: Живял съм и в общежитие и в отшелничество; изпитал съм и едното и другото, и намирам, че в общежитието преуспяват по-бързо и повече, ако живеят правилно.

3. Когато авва Даниил живял в Скита, Скитът бил нападнат от варвари и те пленили аввата. Той преживял у тях две години в плен. Сетне го откупил един христолюбец.

Като минало немного време варварите пак нападнали Скита и пак взели аввата в плен. Като проживял у тях шест месеца, той пак избягал. Трети път дошли варвари в Скита и като взели аввата в плен, мъчили го немилостиво и го изтезавали. Веднъж като улучил удобно време, той взел един камък и ударил главатаря им. От удара варваринът умрял. Авва Даниил избягал и се отървал от плена.

След това обаче започнал да скърби за убийството, което извършил. С тези си чувства отишъл в Александрия и изповядал на архиепископ Тимотей случилото се с него. Архиепископът не одобрил постъпката му, казвайки: по-добре да беше се положил на Бога, Който те е избавил два пъти; нима Той нямаше да може да те избави и трети път? Впрочем ти не си извършил убийство, защото си убил не човек, а звяр.

Авва Даниил не останал удовлетворен от този отговор, качил се на кораб и отишъл в Рим, където изповядал случилото се с него и на папата. Папата му отговорил по същия начин, по който му отговорил и Александрийският архиепископ.

Даниил се върнал в Александрия и си казал: Даниил, който е извършил убийство, сам да бъде убит. Отишъл в преторията и се предал на гражданската власт, казвайки: аз се скарах с един и бидейки увлечен от гняв, ударих го с камък, в резултат на което той умря. Затова моля да ме предадете на съд – нека умра за извършеното от мене убийство, така че това временно наказание да ме избави от наказанието във вечността. Вкарали аввата в тъмница, а след тридесет дни доложили за него на управителя. Като наредил да го повикат от тъмницата, управителят го разпитал за убийството. Аввата разказал всичко съвсем подробно и точно. Управителят се удивил от разсъждението на авва Даниил и го пуснал на свобода, казвайки: иди си, авва, и моли Бога за мен. Жалко, че си убил само един, а не шестима.

Тогава старецът си казал: уповавам се на човеколюбието на моя Бог, че ще ми се прости извършеното от мене убийство. Отсега нататък давам обещание на моя Христос да служа през всички дни на живота си на прокажените за извършеното от мене убийство. И решил: ако умре този прокажен, когото съм взел, ще ида в Египет и ще взема друг.

Никой в Скита не знаел, че старецът гледал в килията си прокажен, защото прокаженият се намирал във вътрешното отделение на килията и никой освен стареца не можел да го види. Но веднъж в шестия час старецът извикал при себе си ученика си да раздели трапезата по обичая, и по Божий промисъл се случило така, че старецът забравил да затвори вратата на вътрешното отделение на килията, която оставил отворена, докато прислужвал на прокажения.

Цялото тяло на прокажения било изгнило от множеството люти рани. Ученикът влязъл във времето, когато били отворени споменатите двери и видял как старецът прислужва на прокажения, как му носи храна, как я слага в устата му, защото прокаженият нямал ръце; старецът слагал храната с ръцете си, тъй като прокаженият не можел да я дъвчи, понеже устата му била изгнила, а което не можел да изяде, старецът го изяждал сам. Виждайки чудния подвиг на аввата, ученикът се удивил и прославил Бога, Който дарувал такова търпение на стареца в служението му на прокажения.

4. Разказвали за авва Даниил: Когато варварите нападнали Скита, братята избягали. Но старецът казал: ако Бог не се грижи за мен, то защо ми е да живея? И минал посред варварите, а те не го видели. Тогава старците му казали: Бог ти помогна и ти не умря: сега постъпи и ти така, както подобава на човека: бягай, както избягаха отците.

Св. Игнатий Брянчанинов, Отечник, Авва Даниил.

Превод: Десислава Главева