От апостолски времена до наши дни всички истински обичащи Христа въздават почитание на Тази, Която Го родила, възпитавала и се грижела за Него в дните на детството. Ако Нея избрал Бог Отец, върху Нея слязъл Светият Дух, в Нея се вселил Бог Син, покорявал й се в дните на детството, погрижил се за Нея, висейки на Кръста, то не трябва ли да Я почита всеки, изповядващ Светата Троица?

Още през дните на земния й живот приятелите Христови - апостолите, проявявали голяма загриженост и преданост по отношение на Божията Майка, особено евангелист Иоан Богослов, който, изпълнявайки волята на Нейния Божествен Син, я взел при себе си и се грижел за Нея като за Майка, от времето, когато Господ от Кръста му казал: „Ето майка ти”.

Евангелист Лука изписал няколко Нейни изображения, на едни от които Тя е заедно с Предвечния Младенец, а на други без Него. Когато ги донесъл и показал на Пресветата Дева, Тя ги одобрила и казала: „Благодатта на Моя Син да бъде с тях”, като повторила изпятата някога от нея в дома на Елисавета песен: „Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой”.

Впрочем Дева Мария по време на Своя земен живот се пазела от славата, принадлежаща й като Майка на Господа. Тя предпочитала да води тих живот, подготвяйки се за прехода към вечния живот. До последните дни на Своя земен живот Тя полагала грижи за това да се окаже достойна за Царството на Своя Син и преди успението си се молила Той да избави душата й от духовете на злобата, посрещащи човешките души по пътя към небето и стремящи се да ги хванат и отведат при себе си в ада. Господ изпълнил просимото от Своята Майка и в часа на Нейната кончина Сам слязъл от небето заедно с множество ангели, за да приеме душата й.

Тъй като Божията Майка се молела още и за това да може да се прости с апостолите, Господ събрал при Нейната кончина всички апостоли с изключение на Тома, които били в този ден пренесени от невидима сила в Иерусалим от всички краища на вселената, където проповядвали, и те присъствали по време на Нейното блажено преминаване във вечния живот.

Със свещени песнопения предали апостолите пречистото й тяло на погребение, а на третия ден отворили гроба, за да могат още веднъж да се поклонят на останките на Божията Майка. Заедно с тях бил и пристигналия тогава в Иерусалим апостол Тома. Но те не намерили в гроба тялото и недоумявайки се върнали оттам, а по време на трапезата във въздуха се явила Самата Божия Майка, сияеща с небесна светлина, като им казала, че Нейният Син прославил и Нейното тяло и Тя предстои пред Неговия Престол. При това Тя обещала да бъде винаги с тях.

Апостолите с голяма радост приветствали Света Богородица и започнали да Я почитат не само като Майка на техния възлюбен Учител и Господ, но и като своя Небесна Помощница, Покровителка на християните и Застъпница за целия човешки род пред Праведния Съдия. И навсякъде, където се проповядвало Христовото Евангелие, започнали да прославят и Неговата Пречиста Майка.

Слова иже во святых отца нашего Иоанна, Архиепископа Шанхайского и Сан-Францисского, Православное почитание Богоматери.

Превод: прот. Божидар Главев