Един от отците разказвал: в Килиите на отшелниците живял старец подвижник, който се обличал в одежда от груб конопен плат. Веднъж той отишъл при авва Амон. Като го видял облечен в тази дреха, аввата му казал: това няма да ти принесе никаква полза.

Старецът тогава го попитал: имам три помисъла. Първият ме подбужда да прекарвам всичкото време в пустинята; вторият — да замина в страна, където никой не ме познава; третият — да се затворя в килията, с никого да не се виждам и да употребявам храна през ден.

Авва Амон отговорил: изпълнението на всяко едно от тези предложения няма да бъде полезно за теб (т.е. ще бъде душевредно). Напротив, безмълвствай в своята килия, всеки ден употребявай умерено храна, имай в сърцето си словото на митаря (Боже, бъди милостив към мене грешника!) и можеш да се спасиш.

Видно е, че носенето на странна одежда, която се набива на всички в очи и намерението да водиш особен начин на живот, който ще привлече към себе си вниманието на мнозина, са били внушени на подвижника от високоумие, което той не успял да разпознае. Преподобни Амон му преподал урок как да се подвизава в смирение, което е единствено благоугодно Богу и единствено способно да привлече Божията милост и благодат към подвижника.

Св. Игнатий Брянчанинов, Отечник, Авва Амон

Превод: Десислава Главева