Интервю със свещ. Даниил Сисоев

- Може би народните лечители наистина използват неизвестни свойства на растенията? Или всеки народен лечител непременно се ползва от помощта на бесовете?

- Нека да уточним терминологията. Какво е това „народен лечител“? Човек, който поставя синапени лапи както правят по народному, не върши нищо лошо. Ако някой се ограничава само с бране на билки, в това няма нищо лошо. Но ако почне да бае, да прави заклинания, т.е. да извършва някаква духовна работа, значи той е във връзка с духовете. А тъй като този човек прави това в противодействие на Църквата, значи това са духовете на злото. Тук има много точна граница. В лечението с билки няма нищо лошо, лошото започва заедно с духовните практики. Св. Иоан Златоуст казва, че дори чародеите да произнасят имена на мъченици и да четат молитви, тоест даже тези, които ползват „добрите“ бесове, трябва да бъдат избягвани.

- В древната Църква дарът на изцеляването е бил доста разпространен. Може би и тези, които сега лекуват с молитва, обладават този дар от Бога? Защо Църквата е уверена, че това не е така?

- За да може някой да твърди, че някакъв дар е от Бога, той първо трябва да притежава дар за различаване на духовете. Знаем, че има различни духове и има принципи, по които те се различават. Грешка е да се мисли, че всички духове са добри.

А защо смятаме, че именно Църквата притежава дар за различаване на духовете? Много е важно да се разбере следното. Съгласно християнското вероучение Църквата не е административна организация, не е дори просто събрание на единоверци. Това е двехилядна духовна традиция, построена не върху абстрактни умозаключения, а върху реалния опит на духовно-нравствения живот. В Църквата по тайнствен начин живее Светият Дух, а самата Църква е Тяло Христово. Затова ако Църквата казва „не бива“, това не е прищявка или ретроградност, а грижа за духовната безопасност на хората.

Нали ние не се възмущаваме, когато лекарят ни забранява нещо. Защо? Защото той има знание и опит. Всичко това го има и в Църквата. Изцеленията в Църквата не са престанали, всяка година стават хиляди и хиляди случаи. Откъде сме сигурни, че тези изцеления са принципно различни от тези, които извършват „народните лечители“? Къде е разликата? Има принцип, изразен от свети апостол Иоан Богослов: „всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста” (1 Иоан 4:3). Тоест тези лечители, които говорят: „аз лекувам“, „аз имам дар да лекувам“, „аз съм посланик на Бога“, с това сами отхвърлят Христос. Те претендират за някаква месианска роля и поставят себе си наравно с Христос.

Никога в Църквата не е било прието човек да лекува със свои сили, да говори: „аз имам дар за изцеляване“. Когато апостолите Петър и Иоан изцелявали хромия (известният случай разказан в книга Деяния на светите апостоли), казвали: „не мислете, че ние със своята праведност и своята сила постигнахме това, но с името на Иисуса Христа, Когото вие разпнахте…“ И днес, когато православният свещеник извършва някое църковно тайнство, той никога не казва, например, „аз кръщавам“, „аз венчавам“ и т.н. Свещеникът произнася „венчава се“, „кръщава се“, т.е. действието се извършва от Бога, а не от свещеника. (Единственото изключение е разрешителната молитва след изповед, когато свещеникът говори от първо лице.)

Главният признак на истинско чудотворство е, разбира се, смирението, разбирането, че всички наши „достойнства“ са дар Божий. Погледнете днешните лечители, хората, които твърдят, че лекуват с молитва, със свои сили и т.н. Те всички са изключително горди. В нашия център^[1] многократно сме виждали хора, пострадали от такива лечители, виждали сме и самите екстрасенси, те с десетки идват при нас. Наложи ми се да помагам във въцърковяването на повече от четиристотин човека, много от които са се занимавали с магии. Сред тях не срещнах нито един смирен.

- В какво точно се състои грехът на християнина, който се обръща за помощ към народните лечители? И в какво се състои грехът на самия лечител?

- Грехът на християнина е в това, че той постъпва против Божиите заповеди. Още ветхозаветната книга Левит забранява да се обръщаме към магове, чародеи и вълшебници (Лев. 19:31, 20:27). А „народните лечители“ точно така са се наричали преди. Също и във Второзаконие (18:10-12) Бог казва: „не бива да се намира у тебе (такъв) … защото, всеки, който върши това, е гнусен пред Господа“. А грехът на лечителя е в това, че той съзнателно или несъзнателно служи на княза на тъмнината, на дявола. Понякога това наистина е неосъзнато. Защото в началото дяволът се преструва на добър. Много екстрасенси, с които ни се е налагало да общуваме, отначало усещали как в тях влиза някаква сила. Струвало им се, че тази сила е блага, добра. Но това се съпровождало с повишаване на тяхната самооценка: те започвали да се гордеят. След това човекът, като общувал с тази сила и като й се отдавал, започвал да чувства, че зад това временно добро се крие истинско зло. И тогава човекът осъзнавал, че служи на дявола. Някои се отрезвявали от това, а други толкова силно били обхванати от гордост, че решавали: „така или иначе ще си сътрудничим“. Или си казвали: „дявол и Бог са едно и също“. Разбира се, няма никакво сътрудничество между Бога и дявола и няма нищо общо между светлината и тъмнината.

- За някои лечители казват, че известни духовници са ги благословили за тази дейност. Най-често споменават старците от Свето-Троицката Сергиева Лавра. Може ли това да е истина? Вие лично като свещеник сблъсквали ли сте се с такива ситуации? И ако „да“, как сте реагирали?

- Относно старците от Свето-Троицката Сергиева Лавра: като правило става дума за архимандрит Кирил (Павлов), чието име споменават най-често в такива ситуации.  Или просто се позовават на безименни „старци“. Това е лъжа. Отец Кирил има няколко проповеди против народните лечители и чародеите. Тези хора лъжат. Затова не бива да се вярва практически на нито една тяхна дума. Дали са идвали при мене за благословение? Да, към мен са се обръщали за благословение на занимания с така наречената „народна медицина“. Често това също започва с лъжа. Отначало „благословете да се занимавам с билколечение“. Е, Църквата няма нищо против лечението с билки. А след това се получава примерно следният разговор:

- А как ще лекувате хората?

- С билки. Но за да подействат по-добре, ще прочетем по една молитвичка.

- А кой ви е дал право да четете молитвички? И каква „молитвичка“ ще четете?

- Ами споходиха ни някакви духовни сили, при нас дойде ангел или светец.

- А вие сигурни ли сте, че той е дошъл от Бога?

- Ама как можете да помислите, че при мен е дошъл някой, който не е светец?!

Разбира се, на такива хора аз не давам благословение. Не са ми известни случаи, когато свещеници са давали такива благословения.

- А ако народният лечител, като работи с пациенти, настоява те да посещават храма, да се изповядват и причастяват – това не е ли свидетелство, че той не прилага някакви бесовщини?

- Не е свидетелство най-малкото защото той освен всичко друго ги съветва да лъжат по време на изповед. На мен ми се е случвало многократно да се сблъсквам с пациенти на такива лечители. Те идват на изповед, за да се причастят след това, и за свещеника, разбира се, е очевидно, че тези хора са доста странни, с повредена психика. И ми се е налагало после да се опитвам да изясня: „А вие защо сте дошли?“ Те обикновено започват да се измъкват. Става съвсем ясно, че те нищо не знаят за Църквата и не разбират защо трябва да се причастяват. А после разбирам, че са изпратени от лечители. Питам ги: „Защо лъжете?“ - „Така ни каза този, който ни праща.“ Може ли човек, който е „от Бога“ да иска някой да лъже пред Божието лице?

А защо ги пращат? Защо често екстрасенсите изискват да се кръсти детето, над което после ще прочетат заклинание? Защо искат хората да се изповядват и причастяват? Работата е там, че дяволът дава своята сила в замяна на извършване на възможно най-голям грях. За дявола няма нищо по-приятно от това да се подиграе със светинята. Ако някой се е причастил със Светите Христови Тайни, а след това отива при служител на дявола, на кого прилича? На Иуда Искариот, който се причастил и отишъл да предаде Христос. Именно затова много екстрасенси и магьосници (даже тези, които направо се самоназовават магьосници) пращат хората да се причастяват. Това само свидетелства, че те съзнателно служат на Врага.

- Църквата благославя човека да ползва помощта на официалната медицина при всичките й очевидни недостатъци. С какво най-„обикновената“ баба-лечителка е по-страшна за Църквата от най-добрия лекар в районната поликлиника?

- Църквата не благославя всички методи на официалната медицина. Например не може да благослови феталната терапия^[2], клонирането. Не се благославя хипнозата, която отдавна се използва в официалната медицина. Църквата никога не е благославяла шарлатанството под каквато и да е форма, защото това е лъжа, която няма никакво отношение нито към истинската наука, нито към истинската медицина. Разбира се, Църквата признава официалната медицина. Църквата няма проблем с медицината, както и с науката – докато не се излиза от рамките на съответната компетенция. Проблемите започват, ако медицината престане да се занимава с материалния свят и се опита да замени Бога със себе си. А всяка баба-лечителка, дори най-добрата, е във връзка с духовния свят. Тя ще каже: „аз ще прочета молитвичка“. По този начин тя се обръща към духовните реалности. Но тези реалности отдавна са осъдени от Църквата. И затова тази баба, волно или неволно, общува с падналите духове.

- На какви методи за лечение християнинът не бива в никакъв случай да се съгласява даже и при явна опасност за живота?

- На всякакви методи, които поощряват убийството. Например феталната терапия. Методите, свързани с призоваване на нечисти духове. Например, ако ти предложат да принесеш в жертва бебе, за да оздравееш, ако ти предложат да се изкъпеш във вана пълна с кръв, като император Тиберий… Това не бива никога да се прави. Ако ти предложат да отидеш при някой магьосник, който веднага ще те излекува или иначе ще умреш – това не бива да правиш. Дори да излекуваш тялото си, ще погубиш своята душа. Както е казал Господ: „каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си“ (Мат. 16:26). Така че тук границата е съвсем проста. Там, където става дума за душата, за нарушаване на Божиите заповеди, там човек трябва да спре, даже ако това застрашава живота му. Църквата никога няма да подкрепи методи, независимо дали ще се наричат народна или официална медицина, свързани с проникване в човешката душа. Такива като кодирането, което се използва в съвременната психиатрия, в хипнозата… Ние не подкрепяме никакви призовавания на каквито и да било духове, даже и ако те се наричат по друг начин: торсионни полета и други такива. Ние смятаме, че сферата на научната дейност е чисто материалният свят. Ако тя излезе извън границите на този свят, тя превишава своите пълномощия. И тогава само вреди. Ето това е ясната граница.

- Какво бихте посъветвали всички нецърковни хора, които проявяват интерес към нетрадиционната медицина?

- Бих им припомнил старата поговорка: „Ако не познаваш дъното, не влизай във водата.“ Духовният свят е разделен на две части. Едната, която служи на Бога и другата, която враждува с Него. За невъцърковените хора границата често се оказва размита. Но тя е много ясна. Духовете, които враждуват срещу Бога, никога няма да кажат истината. И най-добре е с тях да не се правят опити. Както на малкото момченце казват да не си пъха пръстчетата в контакта, така бих посъветвал и аз: не бива да влизаш там където нищо не познаваш. Защото в духовен план всички ние сме „малки момченца“.

А за да се научите - първо научете за Бога, а след това научете и кои са враговете Му. Някои хора казват: „ама как, аз трябва всичко да знам, аз трябва всичко да пробвам.“ Но когато човек влезе в духовния боклук, той непременно ще се изцапа. Разумът му ще бъде отровен от лъжливи идеи и лъжливи духовни практики.

Веднъж в нашия център дойде човек, който попаднал в много страшна сатанинска секта, като всичко започнало с това, че му се приискало да вземе една книга от боклука. При това той бил много гнуслив човек. А ето че му се приискало да вземе тази книга, която била учебник за черна магия. Той започнал да чете, увлякъл се и станал магьосник. Разбира се, духовни причини имало и преди това, но той бил увлечен преди всичко от любопитство. И стигнал до такава бездна, че едва се спасил. Така че не бива да се експериментира. Не слагайте пръсти в духовните контакти. И тогава ще бъдете здрави.

А иначе такива случаи има много и всички те си приличат като две капки вода. Нашият храм е препълнен с такива хора. Схемата е стандартна: човекът отишъл да се „полекува“. Има такъв тип хора, които непрекъснато се тревожат за здравето си. И тръгва такъв човек да се лекува от някакви проблеми – безпокойство, безсъница, тоест обикновени психически нарушения. И там му казват: „Не, аз не съм магьосник, аз съм народен лечител, при мен всичко е от Бога, ето имам икони, свещи. Сега ще те полекувам със стар народен метод, ще те прекадя със свещта.“ И над него кадят със свещ, четат молитвичка, дават му да пие билка. Връща се после човекът у дома и започват някакви почуквания, полтъргайсти, къщата изведнъж се самозапалва… След това той развива маниакално-депресивна психоза, нахвърля се върху всички като крокодил. И ако после дойде в Божия храм, почва да поучава свещеника по време на изповед: „Вие, отче, неправилно говорите за него, той е много добър лечител, е, някои неща не направи съвсем правилно, но всичко останало при него си е добре.“

Уви, това вече е развитие на болестта. Но когато човекът искрено се покае в Църквата и напълно промени живота си – всичко отминава. Защото Господ е далеч по-силен от всички тези лечители, чародеи и вещици. И колкото и дълбоко да е нагазил някой в това тъмно тресавище, той до последния миг от живота си има възможност да се измъкне. Стига да има желание все пак...

Болеем.ком

Превод: Даниела Димитрова

[1] „Душепопечителски център за реабилитация жертвите на тоталитарни култове и псевдорелигиозни движения „Св. прав. Иоан Кронщадски”.

[2] Феталната терапия използва органите и тъканите на човешките ембриони, като по този начин допринася за разпространението на абортите.