Вход

Православен календар

„На пасбището на горното Царство стадо, отче, си възпитал, и с жезъла на догматите като зверове си прогонил ересите, възпявайки: „Благословен Си, Боже на отците ни!”

Втори канон на утренята, 7 песен, тропар
Неделя 4-та на Великия пост. Преп. Иоан Лествичник

За любовта към Бога

 

1707171557

Обичай Бога така, както Той е заповядал да Го обичат, а не така, както мислят, че трябва да Го обичат самопрелъстените мечтатели.

Не си измисляй възторзи, не привеждай в движение нервите си, не се разгорещявай с веществен пламък, с пламъка на кръвта. Благоприятната жертва Богу е смиреното сърце, съкрушеният дух. Бог се отвръща с гняв от жертви, принасяни със самонадеяност, с горделиво мнение за себе си, ако ще и тази жертва да е жертва всесъжение.

Гордостта раздвижва нервите, разгаря кръвта, възбужда мечтателност, дава живот на падението; смирението успокоява нервите, укротява движението на кръвта, унищожава мечтателността, умъртвява падението, дава живот на живота в Христа Иисуса.

Послушанието пред Господа е по-добро от жертва, и покорството – по-добро от овнешка тлъстина, говорел Пророкът на израилския цар, дръзнал да принесе Богу неправилна жертва[1]. Искайки да принесеш любов като жертва Богу, не я принасяй своеволно, по необмислено влечение; принеси я със смирение, в това време и на това място, когато и където е заповядал Господ.

Духовното място, на което само е заповядано да се принасят духовни жертви, е смирението[2].

Господ е дал верни и точни признаци за това кой Го обича и кой - не. Той е казал: „Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми. Който Ме не люби, не спазва словата Ми”[3].

Ти искаш да се научиш на любовта Божия? Отклонявай се от всяко дело, слово, помисъл и чувство, забранени от Евангелието. Твоята вражда към греха, толкова ненавистен за всесветия Бог, покажи и докажи с любовта си към Него. Съгрешенията, в които се случи да паднеш поради немощ, лекувай с незабавно покаяние.

Но най-добре се старай да не допускаш до себе си и тези съгрешения, като строго бдиш над себе си.

Ти искаш да се научиш на Божията любов? Щателно изучавай в Евангелието Господните заповеди и се старай да ги изпълняваш на дело, старай се да превърнеш евангелските добродетели в свой навик, в свои качества. На любещия е свойствено с точност да изпълнява волята на любимата.

„Обичам Твоя закон повече от злато, и то от чисто злато. Всички Твои заповеди – всички признавам за справедливи; всички пътища на лъжата мразя”[4], казва Пророкът. Такова поведение е необходимо за запазване на верността към Бога. Верността е непременно условие за любов. Без това условие любовта се прекратява.

Постоянното отклоняване от зло и изпълняване на евангелските добродетели, в което се заключава цялото евангелско нравоучение, достигаме чрез любовта Божия. Чрез тези средства пребиваваме в любовта към Бога: „Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми”[5], е казал Спасителят.

Съвършенството, любовта се заключават в съединение с Бога; преуспяването в любовта е съпроводено с неизразимо духовно утешение, наслаждение и просвещение. Но в началото на подвига ученикът на любовта трябва да издържи жестоката борба със самия себе си, с дълбоко повреденото си естество; злото, което чрез грехопадението се е присадило към неговата природа, е станало за него закон, воюващ и бунтуващ се против Закона Божий, против закона на светата любов.

Любовта към Бога се основава на любовта към ближния. Когато в теб се изличи паметозлобието, тогава ставаш близък на любовта. Когато твоето сърце се осени със свят и благодатен мир към всеки човек, тогава си при самите двери на любовта.

Но тези двери се отварят само от Светия Дух. Любовта към Бога е Божий дар в човека, който се е приготвил преди това за приемането му чрез очистване на сърцето, ума и тялото. Според степента на това приготовление е и степента на дара, защото Бог и в Своята милост е справедлив.

Любовта към Бога е изцяло духовна: „Роденото от Духа е дух”[6]. „Роденото от плътта е плът”[7]. Плътската любов, като родена от плътта и кръвта, има веществени, тленни свойства. Тя е непостоянна, изменчива, нейният огън е изцяло зависим от веществото.

Слушайки от Писанието, че „нашият Бог е огън”[8], че любовта е огън, и чувствайки в себе си огъня на естествената любов, не мисли, че този огън е един и същ. Не! Тези два огъня враждуват помежду си и се гасят един друг[9]„Да служим благоугодно Богу с благоговение и страх, защото нашият Бог е огън, който изтребя”[10].

Естествената любов е паднала любов, която разгаря кръвта на човека, привежда в движение неговите нерви, възбужда мечтателност; светата любов прохлажда кръвта, успокоява и душата и тялото, влече вътрешния човек към молитвено мълчание, потапя го в омарата на смирението и духовната сладост.

Много подвижници, приели естествената любов за божествена, разгорещявали кръвта си, разгаряли са и мечтателност. Състоянието на разгорещение много леко преминава в състояние на изстъпление. Мнозина, намиращи се в разгорещение и изстъпление ги счели за благодат и святост, но били нещастни жертви на самопрелъстяването.

В Западната Църква е имало много такива подвижници след изпадането й в папизъм, в който богохулно се приписват на човека божествени свойства, и се въздава поклонение на човека, което подобава и прилича само Богу. Много от тези подвижници са писали книги от своето разгорещено състояние, в което самопрелъстеното си изстъпление счели за божествена любов, и в което разстроеното им въображение рисувало множество видения, ласкаещи самолюбието и гордостта им.

Сине на Източната Църква! Отклонявай се от четенето на такива книги, отклонявай се от следването наставленията на самопрелъстените. Ръководи се от Евангелието и светите Отци на истинската Църква, издигай се със смирение до духовните висоти на Божията любов чрез изпълнението на Христовите заповеди.

Знай твърдо, че любовта към Бога е най-висшият дар на Светия Дух, а човек само може да се приготви с чистота и смирение за приемането на този велик дар, който изменя и ума, и сърцето, и тялото. Суетен е трудът, безплоден и вреден, когато търсим преждевременно да разкрием в себе си високи духовни дарования; тях милосърдният Бог ги дава в свое време на постоянните, търпеливи и смирени изпълнители на евангелските заповеди. Амин.

Аскетические опыты. Том I.

Превод: Десислава Главева


[1] 1 Царства 15:22.

[2] Алфавитный Патерик. Изречение преподобного Пимена Великого.

[3] Иоан 14:23-24.

[4] Пс. 118:127-128.

[5] Иоан 15:10.

[6] Иоан 3:6.

[7] Иоан 3:6.

[8] Евр. 12:29.

[9] Лествица, Слово 3 и Слово 15.

[10] Евр. 12:28-29.

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template10.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти