Решението на Архиерейския събор на СПЦ за отстраняването на епископ Артемий от катедрата на Рашко-Призренската епархия е неканонично.

Никъде в историята на Църквата няма такъв прецедент да се гласува дали даден епископ трябва да бъде отстранен от епархията или не. По Устав и според каноните на Православната църква епископ може да бъде отстранен от катедрата по много причини, но не и без причина и с гласуване.

Член 111 от Устава на СПЦ

Светият Архиерейски Събор има право да отстрани епархийски архиерей само след канонично осъждане, или да го освободи по доказана физическа неспособност или в случаите, когато е престанало да действа едно от условията на чл. 104¹, както и на основание молба за пенсиониране.

При епископ Артемий не е налице канонично осъждане, нито е в ход процес за търсене на каноническа отговорност. Освен това еп. Артемий не е с доказана физическа неспособност да изпълнява задълженията си, нито е налице някой, който да потвърди това. Също така епископ Артемий не е подавал молба за пенсиониране.

Съборът има право да влиза в ролята на съд като последна инстанция, но не и да отстранява чрез гласуване, защото такова решение е нелегитимно. Това не е първият случай, когато Архиерейският Събор на СПЦ нарушава каноните, което вече е станало практика. Светоотеческото разрешаване на подобен род въпроси е съвсем различно. В случая са загърбени правилата на светите Апостоли и светите Вселенски Събори, а въпросът с отстраняването на архиерей се решава като в парламент на демократична държава. Епископите трябва да останат на Събора, докато не стигнат до единодушно решение, а не да бързат да завършат сесията и да се приберат по епархиите си. За жалост повечето от архиереите за пореден път показаха, че за тях източниците на Църковното право (Свещеното Писание и светите канони) са само мъртво слово на хартия.

1. Член 104 от Устава на СПЦ

За епархийски и викариен архиерей може да бъде избран отговарящият на следните условия:

а) който отговаря на каноническите изисквания за приемане на архиерейски чин в Православната Църква;

б) който е завършил Православна духовна академия или Православен богословски факултет;

в) който е гражданин на държавата Югославия, като това условие не важи за сръбските православни архиереи зад граница;

г) който със своето ревностно църковно служение и безупречен живот се труди за доброто на Църквата и народа и е спечелил всеобщо уважение, показвайки качествата да бъде въведен в архиерейски чин. (обратно в текста)

Новинар.де

Превод: Десислава Главева