Както и по-горе видяхме, г-н Дънов всекидневно вну­шава на своите слушатели, които без съмнение са пове­чето от околните села и от София, че те трябва самоотвер­жено да се борят за една неограничена свобода във всяко едно отношение. „Никой няма право, казва той, да огра­ничава нито вашето сърце, нито вашия ум, нито вашата воля”^[1]; и в друга беседа: „Избягвайте еднообразието във всичко! Разнообразие в науката, разнообразие в работата, разнообразие в любовта! Там води свободният дух!”^[2]

А по отношение на блудството: „зачатието изкупва греха”. Няма никакво престъпление, никой няма право да те ограничава в твоето намерение. Ти намираш за твое добро да извършиш това или онова дело, извърши го. „Никой няма право да ограничава вашето сърце.” Ама някой не е съгласен с вас! Той няма право „да огра­ничава вашия ум”. Вие искате да си доставите някакво удоволствие - може­те. „Никой няма право да ограничава вашия ум, вашето сърце и вашата воля”. Така учи Дънов.

Ще си признаем, че неговите „необикновени вну­шения” не паднаха на камениста почва. Мнозина не само че ги слушаха, но се опитаха и на дело да приложат не­говото „необикновено учение”. Поради липса на място не е възможно да се цитира всичко онова, което е станало и става под вли­янието на това гибелно учение, но ще се задоволим само с няколко факти, които намираме най-подходящи за случая.

Така например един русенски дъновист постоянно биел своята жена. „Защо биеш жена си?” - запитали го съдиите.

— За да изкарам дяволите от нея — отговорил той съвсем сериозно.

— Ами че нали Евангелието запрещава да биеш другите? - запитали съдиите.

— Да, то запрещава, но аз не се намирам още на тая съвършена степен и затуй я бия - отговорил дъновистът. След което продължавал да бие съпругата си напълно спокоен, че душата му е още на ниска степен на съвършенство и че тя има време да се преражда и да се усъвършенства^[3].

Ако вникнем по-добре в учението на Дънов и неговите последователи, ще видим, че то из основи разсипва нашия семеен и обществен живот.

Може би мнозина знаят за скандалната случка в гр. Стара Загора — там, където една доста интелигентна жена, заблуждавайки се в дъновизма заради някакъв си „духовен” мъж зарязала своя мъж и децата си.

Друга една дъновистка, увличайки се от дъновизма, искала да се спаси от дявола чрез прераж­дане и взела та се обесила край София, като всичкия си имот завещала на дъновисткото „Бяло Братство”.

Кой не знае дарбите и способностите на доцента при Софийския университет Сапунджиев, който само под влиянието на това гибелно учение, т. е. дъновизма, изгуби всякаква цел в живота и се самоуби?!

А младежът Александър Стоянов, който благодарение на дъновизма изпадна в анормално състояние, опита се да убие своите родители, но успя са­мо да ги нарани, тъй като бе заловен и обезоръжен?!^[4]

Кой не е срещал на площад „Св. Неделя” или из другите софийски улици „Жертвата на Дънов”, т. е. же­ната, която, бидейки разсипана от това сатанинско учение, за назидание на другите е поставила и постоянно носи на главата си жълта тенекиена табела с надпис „Жертвата на Дънов”!

Ами да говорим ли за хилядите нервни разстройства, припадъци и полудявания станали вследствие на разните Петър Дънови опити за сеанси и хипнотизации — доказани от медицинските власти!

Ами семейните разстройства! Малко ли са те? И за­що стават? Стават защото ето на що учи „необикновеният учител”: „Пожелаеш ли някого, пожелае ли те той, никой и нищо не трябва да се изпречва на брака на вашите души (и на вашите тела - шепнат понтифите^[5] в нощните консилиабули^[6])”. „Който ви обича, не може да иска да ограничава нито вашето сърце, нито вашия ум, нито вашата воля. Той трябва да има вяра във вас и да остави свободни вашите действия”^[7].

И неговите последователи предимно момчета, момиче­та и жени, жадно поглъщат тези необикновени слова и се стараят с точност да ги приложат в живота си.

Измежду стотиците примери, нека посочим само един.

Една дама от доста видно и добро общество се увлича по учението на Дънов. Тя започва да води в своето „ново” общество и своята дъщеря — съвсем младо момиче. Последната се увлякла твърде много. Мъжът отна­чало не обръщал внимание на всичко това, но след из­вестно време забелязал по доста осезателен начин странната промяна извършена с жена му и дъщеря му. Последните не проявявали повече никакъв ин­терес към него, никаква грижа към дома. За него скоро станало известно кой е причината за разрушаването на семейното му огнище. Той се опитал да сложи край на растящото зло, но уви, закъснял. Жената заявила, че по-скоро ще напусне дома си, отколкото да се откаже от своето ново учение. И не закъсняла да стори това. Виждайки, че жена му е безвъзвратно изгубе­на, мъжът поискал да спаси поне дъщеря си. Решил да я отведе във Виена, където възнамерявал да се ус­танови да живее в бъдеще. Когато дъщеря му чула оба­че този план, изпада в ужас и се опитва да се хвърли от прозореца на къщата с цел да се самоубие, само и само да избегне страшната раздяла, която баща й искал да наложи - предпочела да умре, отколкото да оти­де да живее далеч от „учителя”. И нещастният баща вди­га ръце и от нея и, както се научаваме, търси понастоящем купувач на имотите си, след което мисли да се изсели завинаги от България^[8].

Но само това ли е? Колко още знайни и незнайни нещастия стават в милото ни отечество благодарение на това гибелно учение! Колко много мъже напускат жените си и обратно — жени напускат мъжете си само за това, задето техните другари в живота се опитват да се месят в тяхната „абсолют­на свобода в мислите, чувствата и действията” към новите им духовни избраници от дъновисткото общество, с които имат намерение „да разнообразят живота си”.

Нима вследствие на тези неразумни разводи малко се­мейни огнища се разсипаха, и малко невинни дечица останаха немили и недраги да се скитат от къща на къща?

Ето докъде ни доведе Петър Дънов, „неограничената свобода” и неговото постоянно внушение „да се разнооб­рази човек във всяко едно отношение”. Ако ние ядем тези гор­чиви плодове сега, то е защото много слабо се интересу­ваме от действията на разните неканени гости в мило­то ни отечество, които по различни начини си играят с на­шето бъдеще, с нашата надежда.

А и в политическо отношение „учителят” Дънов не учи на хубаво нашето общество. За него патриотизмът е най-голямото зло в света, а комунизмът е който, според него, ще ни оправи.

„Патриотизмът, казва той, ще разруши света”^[9]. „Учение, което почива на патриотизъм, ще се разруши, то не почива на здрава основа”^[10].

Според неговата „божествена философия” или всички трябва да бъдем щастливи или всички бедни. „Против­на е философията на днешните пророци”, казва той. „Всички имате право на слънцето”^[11]. „Законите днес се прилагат само спрямо бедните”^[12]. „Елате при нас, аги­тира Дънов, призовавайки нямащите към насилствено заграбване на чуждата собственост, ние ще отворим касите им”^[13].

Самите негови последователи не отричат, че той е комунист, казвайки: „Дънов е комунист, защото и Христос беше комунист”^[14]?!

А сам той казва: „Социалистите, те ще оправят света, защото те искат свобода. Ама ще каже някой: как тъй, те разрушават? — Когато градите нова къща, не разрушавате ли старата?”^[15]. И на друго място: „Понеже се готвите за един свят на свобода — с тия стари фор­ми и остарели мехове не можете да влезете в него, едва ще можете да припарите до неговата врата”^[16].

От дотук изложеното става съвсем ясно какво бъдеще ни приготовлява „учителят” на „Бялото Братство” Петър Дънов. Без съмнение това негово учение както в духовно, така също и в нравствено и политическо отношение ни готви едно гибелно бъдеще.

Нека да не се самозалъгваме, че само това що е в лагера на Дънов, е засегнато от неговата сатанинска отрова. Както виждаме от по-горе изнесените факти младежта, слушайки Дънов било то лично или по предание от свои дру­гари, е тръгнала в нравствено отношение към една без­дънна пропаст.

Това е само начало на изпитанията. Ако ние стоим така със скръстени ръце, то още по-чудовищни работи ще има да видим и чуем. Това е началото на анархизма във всяко едно отно­шение.

Сега се предвижда създаването на закон за верите. Това, което е полезно за род и нация, трябва да се урегулира и остави да работи в рамките на закона, а верите като дъновизъм и на други разни неканени гости, които са дошли в милото ни отечество само за подстрекателство и развала, да се изхвърлят. Трябва да се гледа благото на нацията. Ако се залови някой човек по предварително начертан план да убие, открадне или изнасили, нали самите закони по един или друг начин ограничават злосторниците!? Или пък ако някой си постави за цел със задушливи газове да унищожи цяло едно селище, няма ли да се стреснем и да се постараем да го обезвредим!? А дъновизмът е много по-опасен от което и да било друго престъпление, тъй като духовната зараза е много по-страшна и народната душа много по-мъчно се обеззаразява. Това настъпващо зло е гибелно и ще коства цялото ни нацио­нално съществуване. Това е язва, която разяжда народния организъм бавно, но сигурно. Бива ли още да стоим със скръстени ръце? Не, защото иначе това ще бъде ужасно престъпление от наша страна спрямо Бог и България.

<< предишна

Списание „Православен мисионер”, 1946 г., кн. 1.

[1] П. Дънов, Беседа от 26. III. 1922 г.

[2] Дънов, Беседа от 19. ІІІ. 1922 г.

[3] Αрхим. Евтимий „Писмо за дъновизма”, стр. 47—48.

[4] Вестник „Мир” бр. 789 от 25. X. 1926 год.

[5] първожреци – бел. ред.

[6] тайни събрания – бел. ред.

[7] Неделна беседа от 26. III. 1922 год.

[8] Н. Православов. „Дъновизмът от социално гледище”, стр. 14.

[9] Дънов, Беседа от 2. IV. 1922 г.

[10] Дънов, Беседа, Сер. V, стр. 195.

[11] Дънов, Беседа от 2. IV. 1922 год.

[12] Дънов, Беседа от 26. III. 1822 год.

[13] Дънов, Беседа от 19. III. 1922 год.

[14] „Отворено писмо”, стр. 6 на Αрхим. Евтимий. „Писма за дъновизма” стр. 51.

[15]  Дънов, Беседа от VIII. 1915 год.

[16] Пак там.