Всеки един духовно нормален човек знае, че съблазънта е много опасно зло. Да съблазниш своя ближен, значи да станеш причина за неговото падение. И от цър­ковно гледище това е така. Сам Господ наш Иисус Христос, желаейки да покаже на Своите последователи как­во велико зло е това да бъде човек съблазнител, недвусмислено е казал:

„Горко на света от съблазните, защо­то съблазни трябва да дойдат: обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда”^[1]. На друго място: „Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си: защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в гее­ната огнена. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си: защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвър­лено в геената”^[2]. На трето място: „Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний: и ако те съблазни окото ти, извади го и хвърли от себе си: по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в геената огнена”^[3]. И на четвърто място, за да покаже Господ какво велико зло върши съблазнителят за своите околни, а особено веросъблазнителят, казва: „А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето”^[4].

Вярно е, че причинителите на съблазън непременно ще получат наказание за това, както го по­лучиха и ония, които Моисей бе пратил да обгледат земята и които след завръщането си подигнаха против него цялото общество, пускайки лош слух за нея. Съответно те „умря­ха, поразени пред Господа”^[5]. Или както става, когато цар Аса „изби целия Иеровоамов дом и не остави ни една душа у Иеровоама, докле го не изтреби, по словото на Господа, което Той бе изрекъл чрез своя раб Ахия Силомец, поради греховете на Иеровоама, кои­то той сам прави и с които вкара в грях Израиля, поради оскърблението, с което той прогневи Господа, Бо­га Израилев”^[6]. Съблазнителят е наказан, задето е станал причина и други да погинат.

Освен това за всекиго от нас също така е ясно, че рано или късно „ще изпрати Син Човечески Ангели­те Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще има плач и скърцане на зъби”^[7], и все пак сме свидетели на ужасни съблазни. Кой каквото пожелае, това може да вър­ши и проповядва. Никой няма право да му пречи. Свобо­да на всичко!

Например едни люде, чрез разните католически кюрета и тайни конгрегации, всекидневно ни внушават да заре­жем своята безценна праотеческа вяра и да възприемем „непогрешимите” своеобразни възгледи на римския папа.

Други пък чрез различни тайни, добре платени аме­рикански, английски или германски агенти, именуващи се пастори, разрушават из основи установленията на светата ни Църква и денонощно работят да ни разколебаят във вярата, да завладеят сърцата ни и ги харижат на свои­те господари кредитори, проповядвайки идеите на разпопения римокатолически калугер Мартин Лутер, които идеи не се различават много от днешния комунизъм. Ако някому това се вижда трудно за възприемане, то нека сравни тяхната идеология с тая на комунизма и ще види, че всичко, което отрича комунизмът, отрича го и протестантизмът с тая само разлика, че протестантизмът се крие зад някакви си религиозни идеи, поради които не само се покровителства, но с дадените му облекчения във финансово отношение при извършване на разни чинодействия има възможност и лесно да върши своя­та пропагандаторска дейност.

Но нека бъдем честни, че най-големи „заслуги” като съблазнител трябва да се признаят на на­шия (за срам и позор на милото ни отечество) съотечественик Петър Дънов. Ето накратко неговата биография.

Петър Дънов е син на варненския свещеник Константин Дъновски. По природа бил мързелив, непокорен и опърничав, а уче­нието не му вървяло. Учил малко в родния си град, но понеже се сприятелил с недобри другари, прекъснал училището. Колкото пари могъл да от­качи от своя добър баща, изял с тях и пропилял. Но нрав­ствено-разпуснатият му живот искал пари, пари и пак пари. Като видял, че няма какво повече да се пропилява, поставил си за цел да влезе под кожата на протестантите, та дано от тях падне нещо. Представил им се като човек, който напълно споделя техните въз­гледи. Сприятелили се, омагьосал ги и не след дълго те го изпратили в Америка да се школува в тяхно­то верую. И там Дънов вървял по същия път, и там изял доста чужди пари, ала нищо не постигнал. Нито наука научил, нито по-добър човек станал. Като видели накъде оти­ва работата, изпъдили го.

Сетне записал медицина, но на­ли и за нея трябва труд и прилежание, та и в нея не му провървяло. Сприятелил се с теософите, като се представил за техен човек. И тях омаял, а те със свои средства го изпратили в Индия да изучава тамошните факирски науки. Отишъл, правил, струвал, пари прахосал, но пак нищо не постигнал. Най-сетне, като се уверили и те, че е за нищо негоден, напъдили го.

След като бил изоставен от всички, останал без средства. Но разгулният жи­вот иска своето - пари, много пари. Поради което подобно на блудния син си спомнил за бащината къща и отечество, та се завърнал. Отишъл в родния си град, но не­радостното му минало му попречило да се застои. Всички го отбягвали, затова се преселил в София, където никой не го познавал, па и като многолюден град, по-малко кон­трольори на неговия разпуснат живот.

В София захванал да прави беседи на религиозни те­ми, но понеже знаел какво харесват хората, говорел им само това, което да им се понрави. Например ги съветвал така: „Вярата си пазете. Постоянно в църква ходете. Никакви сектанти в домовете си не приемайте. Само на църковни­те представители владиците и свещениците се повинувайте” и т.н. Но всичко това говорел, докато спечели доверие. Сетне лека полека започнал да се от­клонява от истинското православно уче­ние, като в замяна обещавал на слушателите си по-превъзходен път: че онзи, който го последва, ще се радва на една неограничена „свобода” и то „свобода във всяко едно отношение”. Свобода и политическа, и духовна, и в любовта. Навсякъде свобода. А на по-младите и нравствено пропадналите това мно­го им се понравило.

Мнозина, по-предвидливи и нравствено издигнати слу­шатели, като видели накъде отива работата, един по един напуснали това общество, но на тяхно място, научавайки се за идеологията на този „чуден учител”, дошли стремящи се към свободомислие. По този начин Петър Дънов и до днешен ден се радва на доста последователи, кои­то са му принесли в жертва и последния си залък ре­лигиозно здраве и семейно щастие.

За да замаскира своето истинско гибелно намерение, той никога не се отрича явно от християнството, а се представя като най-правилно разбиращ свещеното Пи­сание, дори за прероден Христос. Даже когато полицей­ските власти през 1917 година са снемали от него до­знание, той в самото дознание се е именувал православен.

В други случаи той не криел своите възгледи. Така, например, говорел: „Често ме питат, проповядваш ли неща, съобразни с църквата? Отговарям: аз проповядвам неща, които са съобразни с Божествения закон, пред Господа не лъжа. Дали обаче моето уче­ние е съгласно с вашите възгледи, това за мене е без­различно. За мене е важно моите възгледи да бъдат съ­гласни с великия закон; да не бъда лъжец пред Бо­га, пред небето, пред ангелите, пред светиите — то е важният въпрос за мене. Ако всички така схващат учени­ето и така мислят, няма за какво да се боим”.

По-нататък: „Някои казват: ама ти имаш за цел да образуваш нова секта?” — Нашата задача е да въдворим царството Божие на земята. Искам да образувам една секта, но каква? — Да станем проводници на Божия закон, който да завладее всички — и мъже, и жени, и деца — синове на царството Божие да станем, да заживеем живот, какъвто трябва. И сега когато хо­рата ми се оплакват: „големи нещастия станаха”, аз им казвам: радвам се, че вашите затвори се разрушават, че вашите стари убеждения падат, защото ако от едно шише не се излее застарялата вода, не може да се налее в него прясна. Когато Христос дойде, евреите трябваше да се считат по същия начин отпаднали и да заживеят нов живот, но те казаха: „Ние Моисея познаваме, Тебе не познаваме; Ти искаш да образуваш секта. Но Той, както виждаме, секта не образува, макар от еврейско гледище да беше еретик”.

Още по-нататък: „Някой ме питат: ти православен ли си? — Може да бъда православен, но от гледище на църквата да не бъда такъв. И за Христа казваха: „Той иска да унищожи нашия народ”^[8].

Ако някому това се вижда твърде неясно, то ето още няколко негови твър­дения: „Аз и Христос учим едно и също нещо. Нищо повече. Някои питат: ти кой си? Не е въпрос аз кой съм. Други питат: кой е Христос? Не е въпрос и Христос кой е. В света има само един, а Той е Бог на любовта, Който се проявява в каквото иска и чрез когото иска^[9]. Ако думите ми, казва Христос, пребъдват във вас. Но думите на кой Христос? Не думите на Христа преди две хиляди години, а на Христа, който ви говори сега”^[10].

И най-сетне: „Христос живее между вас, и всеки мо­же да го види с очите си, но… за туй трябва да бъде с особено зрение, което вижда през стените”^[11]; и на друго място: „Мислите ли, че ако сега беше се изправил Христос пред вас, другояче щеше да ви говори? Той е казал думите, които и аз също ви казвам”^[12].

Дотук разгледахме съвсем накратко житието на Петър Дънов от младини до отпадането му от св. Православна Църква. Сега пък нека да видим, пак така накратко, някои негови твърдения и резултатите от това гибелно негово учение, срещу което, ако не вземем овреме сериозни мерки, не се знае докъде ще ни доведе то.

Според християнското нравоучение в човека се различават два вида свобода: свобода формална или психо­логическа, т. е свобода на волята, която се заключава в доброволното направление на неговата деятелност по от­ношение на тези или онези предмети, в свободен избор към тези или онези цели и средства към техните постижения. При този вид свобода на човешката деятел­ност волята може да бъде насочена както към добро, така и към зло^[13].

Другата е свобода нравствена, свобода на духа, която се изразява в стремление на човека към истината, доброто и светостта, към истинското свое назна­чение, т. е. към богоподобие; такава свобода изключва гpexa, освобождава се от него, защото, по думите на Хри­ста, „който прави грях, роб е на греха”^[14].

Като „образ и подобие Божие” човек е свободен тогава, когато подчинява своята воля на Божията воля. „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина”^[15]. Човек е свободен, когато неговата воля управлява Сам Христос и Светият Дух: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина сво­бодни”, казва Христос^[16], „защото без Мене не можете да вършите нищо”^[17]. Разбира се, нищо добро и спа­сително. „Дето пък е Духът Господен, там има свобо­да”^[18], учи св. ап. Павел. Подчинението на човека на во­лята Божия и на нравствения закон е уподобяване на Бо­га: „Грехът е беззаконие”^[19]. А Господ управлява духа на човека чрез благодатта на Св. Дух и дадения на хората евангелски закон и съвест.

Според тоя закон се забраняват не само лошите дела, но и лошите мисли по следните причини:

1. Защото когато в нашата душа има лоши желания и мисли, тя е вече нечиста пред Бога и недостойна за Него, както казва Соломон: „Помислите на лошавите са гнусота пред Бога”^[20]. Затуй за нас е необходимо да очистваме себе си и от вътрешна нечистота. Апостол Павел убеждава: „Нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий”^[21]. Сквернотата на плътта са тежките плътски грехове като блуд, пиянство, преяждане и т. н. Сквернотата на духа са пък греховните мисли, чувства и желания, напр., само­любие, гордост, завист и пр.

2. Защото от греховните желания и помисли като от семена се раждат и греховните дела; пред всяко наше дело обикновено върви мисъл или желание, тъй че как­вито са нашите мисли и желания, такива са и делата ни. Затуй, за да се предпазим от лошите дела, ние трябва да потъпкваме в себе си порочните мисли и чув­ства. Господ Иисус Христос нарича човешкото сърце извор на всички беззакония: „От сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодения, блудства, кражби, лъже­свидетелства, хули”^[22].

Коренът на всеки грях, според думите на ап. Иаков, се намира в лошите пожелания: „Всеки се изкушава увличан и примамван от собствената си похот; след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт”^[23].

От всички грехове обаче в нравствено отношение е най-тежък прелюбодеянието. Ето що е заповядал Господ чрез Моисея на ев­рейския народ по този въпрос: „Ако някой прелюбодейства с омъжена жена, ако някой прелюбодейства с жената на ближния си, — да бъдат умъртвени и прелюбодеецът и прелюбодейката”^[24]. На друго място: „Ако някой се ожени за дъщеря и майка, това е беззаконие: с огън да бъдат изгорени и той и те, за да няма беззаконие между вас”^[25]. На трето място: „Ако някоя млада девица бъде сго­дена за мъж, и някой я срещне и легне с нея, то и двамата доведете при вратата на тоя град и ги пребийте с камъни до смърт: момата, защото не е викала в града, а момъкът, задето е опорочил жената на ближния си”^[26].

Това се говори в Стария завет, но и в Новия завет недвусмислено четем: „Нито блудници, нито идолослужители, ни прелюбодейци, ни малакийци, ни мъжеложници, нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят Царството Божие”^[27] и че само духовно падналитe се предават на тоя ужасен грях^[28].

А сам Господ наш Иисус Христос, за да поясни старозаветния закон, казва: „Слушали сте, че бе казано на древните: Не прелюбодействай. Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си”^[29].

Докато Петър Дънов в желанието си да припечели по­вече последователи, които да може да използва, внушава им така: „Духът изисква да бъдем и като царе и като последни хора, еднакво свободни. То е учение на Христа, което проповядвам; да имате и да давате сво­бода, и умствена, и сърдечна, и религиозна, и граждан­ска, и домашна: свобода навсякъде”^[30].

„Свободата дава голям простор на действие.”… Ама защо човек да мисли така? — Свободен е да ми­сли. Ама безбожник е! - Съзнанието за добро не се е развило у него. „Греши”. - „Волята му не е урегулирана”. „Еди коя си незаконно родила, урегулирайте отно­шенията между половете”^[31].

„Който ви обича”, поучава своите последователи Дъ­нов, „не може да иска да ограничава нито вашето сърце, нито вашия ум, нито вашата воля. Той трябва да има вяра във вас и да остави свободни вашите действия”.

Това значи: ако мъж люби жена си, а тя прелюбо­действа с друг, мъжът е длъжен да остави жената „свободна в нейните действия”, да не й запрещава, нито дори да я вразумява с думи; нека блудства: „да има­те свобода сърдечна, свобода на чувствата и в дей­ствията”…

Вместо постоянна и неразделна любов Дънов пред­лага на съпрузите „разнообразие”: „Избягвайте еднообразие във всичко! Разнообразие в науката, разнообразие в работата, разнообразие в любовта. Там води пътят на свободния дух”, т. е. днес жената люби своя мъж, а утре за разнообразие мо­же да залюби другиго, в друг ден трети; същото това за разнообразие да върши и мъжът. Брак не на хора, а на скотове!

Учението на Дънов за „абсолютната свобода” го е до­вела до открита проповед на блуд и разврат. В една от своите напечатани беседи, както и по-горе видяхме, Дънов говори: „Свободата дава широк простор на действия”. А за какъв „широк простор на действия” учи той българското общество се вижда от друга негова книга „Си­ла и живот” Серия I. В нея на страница 101 той пита: „Що е грях?” и отговаря: „Всяко нещо, което не раж­да, няма плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, блудства, без да раж­да, прави грях. Зачатието изкупва греха”^[32]. По такъв начин всички блудници, които раждат от блуд, не са грешни в тоя грях и могат да продължават своето греш­но дело, стига само да раждат. Тяхното блудодеяние престава да бъде грях дори и за пo-рано родените плодове в блуд. Едно зачатие изкупва всички престъпления от тоя род. Това е все едно да се каже на крадците и разбойниците: Крадете, убивайте, не се смущавайте от своята съвест - тъмницата ще изкупи вашия грях; или на пияниците: пиянствайте колкото щете - нищо. Последното най-хубаво начинание ще изкупи вашия грях.

А за своите нравствено разпуснати последователи П. Дънов „е наистина учител, и то такъв, за какъвто бъл­гарският народ е копнял още от появяването си на зем­ното кълбо”^[33], и че „неговото учение е дошло навреме, за да вразуми и ощастливи българския народ”^[34].

Но да видим най-сетне какви са досегашните резултати от това Петър Дъново учение.

следваща >>

Списание „Православен мисионер”, 1946 г., кн. 1.

^[1] Мат. 18:7; Лук. 17:1.

^[2] Мат. 5:29-30.

^[3] Мат. 18:8-9.

^[4] Марк 9:42; Мат. 18:6; Лук. 17:2.

^[5] Числа 15:36-37.

^[6] ІІІ Царств. 15:29-30.

^[7] Мат. 13:41-42.

^[8] „Многоцен. бисер." стр. 11—12.

^[9] Сила и живот. Серия V, стр. 379.

^[10] Сила и живот Серия V, стр. 379.

^[11] Сила и живот, Серия V, стр. 432.

^[12] Сила и живот, Серия V, стр. 379.

^[13] Второзак. 30:15-19; Прем. Сир. 15:14-17.

^[14] Иоан. 8:34.

^[15] 1 Иоан. 1:5.

^[16] Иоан. 8:36.

^[17] Иоан. 15:5.

^[18] 2 Кор. 3:17.

^[19] Иоан. 3:4.

^[20] Притчи 15:26.

^[21] 2 Кор. 7:1.

^[22] Мат. 15:19.

^[23] Иак. 1:14-15.

^[24] Лев. 20:10.

^[25] Лев. 20:14.

^[26] Второз. 22:22-24; Иоан. 8:5.

^[27] 1 Кор. 6:9; Гал. 5:19-21; Ефес. 5:5; Откр. 21:8.

^[28] Иов. 24:15; Пс. 49:18; Притч. 30:20; Иер. 5:2; 9:2; 22:11; 23:10; 23:14; 0с. 4:2; 4:4; Иак. 4:4.

^[29] Мат. 5:27-28.

^[30] Дънов, Беседа на 23. VIII. 1915 г.

^[31] Истина и Марта и Мария стр. 5.

^[32] П. Дънов „Сила и живот” серия I стр. 101.

^[33] Истинолюбиви. „Учението на учителя Дънов” стр. 7.

^[34] „Де е истината", стр. 40-51.