Сънувах Св. Богородица (или други светии). Какво може да значи това?

- Такива въпроси нерядко се отправят към свещениците, може би защото асоциацията с би­блейските случаи на пророчески съновидения по­дсилва стремежа да се намери отговор именно в Църквата. Това, разбира се, не е лошо, още пове­че че е много по-добре християните да търсят за съвет свещеника отколкото някоя врачка или га­дателка.

На подобни въпроси далеч не е толкова просто да се отговори - всеки случай е уникален и е необходимо внимателно да се проучи. В християнството няма „Съновник”, т.е. книга, в която да отвориш на съответното място и да прочетеш, че ако си сънувал това и това, значи ще се случи еди-какво си.

И все пак необходими са някои разяснения, понеже: „Сънищата са вкарали мнозина в заблуда и които са се надявали на тях, паднали са” (Прем. Сир. 34:7). Най-напред трябва да кажем, че в много от случаите сънищата - дори и да са таки­ва, че в тях да „участват” светии или ангели - имат връзка с това, което сме видели или мислили. Да­же и да не е било съвсем скоро, т.е. впечатления­та да са се натрупали в нас по-рано, то те пак мо­гат да изплуват в сънищата по някое време. Това е забелязал още св. Григорий Нисски, който в книга­та си „За устроението на човека” пише: „Най-обичайната разновидност на съновиденията е обща за всички и тя многообразно и многовидно се про­явява в мечтанията (т.е. нереалните картини виждани в съня - б.м.) Защото или в запомнящата способност на душата остават отзвуци от ежед­невните занятия, или често се случва, че състоя­нието на спящите отразява потребностите на тя­лото. Нали така на жадуващия му се струва, че е при извора и на нуждаещия се от храна, че е на пир...”

С това светителят ясно заявява, че далеч не на всеки се дава такова свръхестествено явление от Бога, че това са по-скоро редки изключения от­колкото традиционен начин Господ да ни съоб­щава нещо. Странното в случая е, че много от хората, които идват в църквата с такива въпро­си никак не се интересуват какво им повелява св. Евангелие. За такива премъдрият Иисус син Сирахов казва: „Какъвто е оня, който прегръща сянка или тича подир вятъра, такъв е и оня, кой­то вярва в сънища” (Иис. Сир. 34:2).

Впрочем има още една важна причина све­тите отци да ни учат на недоверие към сънищата. А тя е, че те могат да бъдат и изкушения от демоните. Св. Йоан Лествичник пише: „Бесовете чес­то се преобразяват в ангели на светлината (2 Кор. 11:14), в образ на мъченици и ни се представят в сънища, като че ли ние отиваме при тях, а когато се пробудим, изпълват ни с радост и превъзнасяне. Това нека ти бъде знак за измамата, защото ангелите (истинските - б.м.) ни показват на сън мъките, Страшния съд и отлъчването, а като се пробудим, изпълват ни със страх и жал. Ако речем да се подчиняваме на бесовете в сънищата, то и когато бодърстваме те ще се подиграват с нас. Който вярва на сънища, той е съвсем неопи­тен; а който изобщо не им вярва, той е мъдър. И тъй, вярвай само на онези сънища, които ти изве­стяват за мъката и съда; но ако те хвърлят в от­чаяние, то и те са от бесовете.”

Казано по-накратко тъкмо на погубителите на човешки души им е нужно ние да си повярва­ме, че сме нещо по-особено и че тъкмо нас е избрала Св. Богородица (или светията), за да ни се яви. Това самомнение крие в себе си богопротивната горделивост и може само да ни навреди. Ако пък в съня си се уплашим от злите духове и от перспективата да споделим участта им в ада, то това може да доведе до по-дълбоко и искрено по­каяние. Както казва народната мъдрост: „После­диците от лошия сън са добри”.

Ако е опасно да не станеш жертва на бесовска измама посредством сънищата, то още пове­че е неразумно да желаем да виждаме някакви свръхестествени явления на сън. Затова и св. Амвросий Оптински предупреждава: „Нищо не искай да виждаш насън, иначе ще видиш... с рога!”

Тази е причината във вечерните молитви не­еднократно да просим от Господа: „Дай ми сега да заспя... без мечтания” (IV молитва); „и ни запа­зи от всяко мечтание” (VI молитва). С „мечтание” в църковната лексика се обозначават нереалните образи или картини виждани в съня. „Мечтание­то - пише св. Йоан Лествичник - е виждане на оно­ва, което не съществува... Мечтанието е измама на очите при приспиване на мисълта.”

Някои намират доказателство за достовер­ността на божествения произход на сънищата си в това, че известеното им на сън се е сбъднало. Но и това не е сигурно, понеже според св. Йоан Лествичник: „Бесовете на тщеславието са пророци в сънищата. Бидейки лукави, те съдят за бъде­щето от обстоятелствата и ни го известяват, та при сбъдване на тези сънища, да се удивляваме и да се превъзнасяме мислено, все едно сме вече близо до дара на проз­рението.”

Други пък приемат като белег на достоверност повторението на съня, а още повече ако три пъ­ти се присъни нещо. Очевидно това мнение не е ново, защото и в книгата с въпроси и отговори на преподобните отци Варсануфий Велики и Йо­ан Пророк (VI в.) четем:

Въпрос: Аз съм чувал, че ако някому се яви три пъти един и същи сън, той трябва да го прие­ме за истина. Право ли е това, отче мой?

Отговор: Не, не е право. Не трябва да се вяр­ва на такъв сън. Този, който се е явил един път на някого лъжливо, може да направи това и три пъти, че и повече. Бой се да не бъдеш поруган от демоните!”

„А какво да правим, - питат някои - когато на сън ни се явяват починали близки хора?” Без да се наемаме да гадаем причините за това, спо­койно можем да кажем, че в никакъв случай няма да е лошо да поръчаме панихида или да запи­шем в църквата св. Литургия за упокой ду­шите на тези починали, ако са били кръстени.

Общо правило за всички случаи, когато сънища са ни смутили със своята необичайност и имаме съмнения дали Господ не иска да ни подска­же нещо, е да разкажем на свещеника за това (на изповед или в разговор) и да оставим на него да прецени трябва ли да обръщаме внимание на съновидението или не. Ако подходим с простота в сърцето, с искрена вяра и молитва Бог да прос­вети ума на духовника, за да получим чрез него верния отговор, то след това остава само да при­емем този отговор и никак да не „даваме ухо” на „бабешките басни” (1 Тим. 4:7), които от уста на ус­та се разпространяват и до днес, окичени с фалшивия ореол на някакво тайнствено позна­ние, известно на малцина.

Вестник „Православен християнин”, бр. 11, ноември, 2008