Господ е казал: „Който претърпи докрай, ще бъде спасен” (Мат. 10:22). Търпението служи като крепост на всички добродетели. И без него нито една от добродетелите не може да устои^[1].

***

Във всяко изкуство и при всяко знание е необходимо търпение. И тъй трябва да бъде, защото без него нищо не се извършва, дори съвсем външни дела. И даже някое от тях да бъде извършено, нужно е търпение, за да може това, което е било извършено да бъде съхранено. И най-просто казано: всяко дело преди да се извърши се извършва с търпение и извършеното с търпение се съхранява и без него не може да устои и да получи своя окончателен завършък. Ако делото е добро, търпението е негов подател и хранител; ако ни сполита нещо лошо, търпението е подател на покой и великодушие и не допуска изкушаваният да бъде потискан от малодушие, което е обричане на геената.

***

За търпението е свойствено да умъртвява отчаянието, което умъртвява душата. То научава душата да се утешава и да не унива от множеството скърби и напасти. Като се отклонил от него, Иуда, бидейки неопитен в духовната бран, намерил двойна смърт. А като усвоил търпението, апостол Петър, бидейки опитен в духовната бран, и в самото падение победил победилия го временно дявол. Търпението усъвършенствало блажения Иов и първите негови добри дела. Защото ако дори за малко би се отклонил от него праведният, то би загубил и всичко придобито преди. Но Знаещият неговото търпение допуснал беда за негово усъвършенстване и за ползата на мнозина.

***

Позналият ползата от търпението най-вече се старае да го придобие.

***

Няма място без изпитания, затова без търпение не е възможно да се намери покой.

Ако някой няма търпение, той никога не може да устои дори във видима война и не само на себе си нанася вреда, но става причина за отклонение, бягство и погибел и на другите. Ала при видимата война някой може да остане и вътре в къщата си и да не излезе вън да воюва, макар че това ще го лиши от дарове и венци и той може би ще си остане беден и лишен от чест. В мислената бран обаче не е възможно да се намери място, където нея я няма. Дори някой да обходи цялото творение, където и да иде, навсякъде ще има бран. В пустинята - зверове, демони и други злополучия и страшилища. В безмълвието – демони и изкушения. Сред хората – демони и изкушаващи човеци. И никъде не ще се намери място без изпитания, защото без търпение не е възможно да се намери покой.

***

Търпението произхожда от страха Божий и вярата и начева с благоразумието. Благоразумният изпитва делото с ума си и избира по-доброто.

***

Бог е близко до онези, които желаят заради Него да търпят изкушения и не искат да изоставят добродетелта от нерадение или заради понесени скърби, но предпочитат закона Божий и търпейки това, което ги сполита, веселят се с надеждата за спасение.

***

Ако предстоят две бедствия, едното временно, а другото вечно, не е ли по-добре да избереш първото? Защото за нас е нужно или тук да бедстваме телесно и мислено да царстваме с Христос в този век заради безстрастието, а после и в бъдещия, или да отпаднем поради страха от изкушения и да отидем във вечната мъка, от която да ни избави Бог чрез претърпяване на бедствията тук.

***

Търпението е като камък възправен неподвижно срещу ветровете и вълните житейски и този, който го е постигнал не изнемогва при наводнения и не се връща назад. Но и когато намира покой и радост не се увлича от самомнение, а винаги пребъдва неизменен и при благоденствие, и при злополука, защото той остава невредим за козните на врага. Когато го връхлети буря, търпи с радост, очаквайки края й. Когато времето е тихо и спокойно, очаква изкушения до последния си дъх. Такъв човек е познал, че в този живот нищо не е неизменно, а всичко преминава, затова и той ни най-малко не се грижи за каквото и да било земно, а всичко възлага на Бога, защото Той се грижи за нас. Нему подобава всяка слава, чест и власт во веки. Амин.

Православие.ру

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Виж също и По различни начини преодоляваме различните скърби, а добродетелта се нуждае от търпение.