За причащаването по време на Светлата Седмица
В днешния църковен живот Светлата Седмица е време на рязко съкращаване на църковната и домашната молитва. Който не се лени и цялата седмица посещава всяка служба, прекарва в храма всеки ден по три (пряко сили три и половина) часа – час и половина сутрин и час и половина вечер. Домашната молитва се вмества в рамките на 10-15 минути на ден. Прочита се пасхалният час сутринта и още веднъж преди сън. Съответно през Светлата Седмица обикновено не се причащават. Аз съм категорично против това енориашите без особена нужда да се причащават през Светлата Седмица. Изключения се допускат само за такива, които са се готвили да се причастят през Страстната Седмица, но по някаква причина не са успели. Също и за такива, на които предстои операция и, разбира се, за умиращите.
В последно време някои свещеници, позовавайки се на 66-то правило на Шестия вселенски събор, допускат причащаване през Светлата Седмица всеки ден при това без изповед. Това нововъведение ни кара да вникнем в истинския смисъл на 66-то правило. Ето неговият текст: „През цялата седмица - от светия ден на Възкресението на Христа нашия Бог, до новата света неделя - верните трябва без пропускане да прекарват свободното си време в светите църкви, да се веселят с псалми и химни и духовни песни, радвайки се и тържествувайки в чест на Христа, слушайки четенето на Божествените писания да се наслаждават със светите тайни; понеже по такъв начин ние ще възкръснем и ще се възнесем заедно с Христа. Затова, занапред в тия дни по никой начин да не стават конски надбягвания или някакво друго народно зрелище.”
Казано на съвременен език, през Светлата Седмица не трябва да се гледа телевизия и човек да се отдава на други развлечения, трябва непрестанно да славим Възкръсналия Господ, „понеже по такъв начин ние ще възкръснем и ще се възнесем заедно с Христа”.
Може би нашите потомци ще се научат така да прекарват Светлата Седмица. Тогава и може да бъде повдигнат въпроса за всекидневното причащение. Но не без изповед, защото ние всеки ден грешим. Който не е забелязал това, той още не е започнал християнски живот. Ако християнинът не се е научил да забелязва своите всекидневни грехове (поне някои от тях) и да се кае за тях, такъв не трябва да се причащава. А днес цялостното изпълнение на 66-то правило е нереално. Можем да го възприемем само като идеал, към който трябва да се стремим.
Но от текста на това правило неообновленците са си харесали само думите „да се наслаждават със светите тайни” и причащават на Пасха без въздържание от храна и развлечения и, разбира се, без изповед. А за това „да се веселят с псалми и химни и духовни песни” и за четене на Божествените Писания, което се изисква от правилото и дума не става! Канонът е само повод да бъде нарушена установилата се практика и по такъв начин да се внесе разногласие, а и разкол в душите на вярващите. Така се ползват каноническите правила от неообновленците!
Свещениците трябва да бъдат предупредени – има случаи, когато на Пасха при тях идват с молба да бъдат причастени хора, които много години и дори цял живот не са се причащавали. Практиката показва, че такива внезапни пориви се случват и при напълно здрави хора преди смърт – Бог призовава към покаяние. На такива хора е по-добре да не се отказва изповед и причащение, дори когато свещеникът е доста изтощен и е на края на силите си.
Но това трябва да се има предвид и в останалото време на годината. По време на изповедта на причащаващия се трябва да му бъде внушено, че трябва да се причащава всяка година. Освен това всеки ден сутрин и вечер да се моли и всяка седмица, най-добре в неделния ден, да идва в храма на служба и да престоява на цялата служба. Това е минимум въцърковеност.
Благодатный Огонь
Превод: прот. Божидар Главев