Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

Неразпънатият не е Христов

 

1104171350


Където и да се намирам – в уединение или в човешко общество, утешение и светлина се изливат в душата ми единствено от Кръста Христов. Грехът, владеещ цялото ми същество, не спира да говори: „Слез от кръста!” Уви, слизам от кръста, като си мисля, че ще намеря истината вън от него, ала веднага падам в душевно бедствие – вълните на смущенията започват да ме заливат. Оказва се, че слязъл от кръста, се оказах и без Христа. Как да се избавя от това бедствие? Моля се на Христа отново да ме възведе на кръста. Моля се и сам се старая да се разпъна, научен от опита, че който не се е разпънал – той не е Христов. На кръста възвежда вярата, а от кръста сваля лъжеименният разум, изпълнен с неверие. Както сам постъпвам, така съветвам да постъпват и моите събратя!...

„Господ наказва, когото обича.”

Светите отци съветват да благодарим на Бога за изпращаните ни скърби и да изповядваме в нашата молитва, че сме достойни за наказания за нашите грехове. Приеманата по такъв начин скръб ще ни послужи непременно за очистване на нашите грехове и като залог за получаване на вечното блаженство. Ние, според свойството на недъгавото заради падението наше естество, се грижим най-вече за устройването на нашето земно състояние, а Бог устройва нашето вечно състояние, за което ние бихме забравили, ако нашият земен живот не бе разтърсван от скърби, ако изпращаните ни от време на време от Божия Промисъл скърби не ни напомняха, че всичко временно и земно преминава и че главната ни грижа трябва да бъде грижата за вечното. Писанието казва: „Господ наказва, когото обича”.

Скърбите лекуват душата и приближават към Бога

Когото Господ възлюби и когото Той пожелае да избере за блажената вечност, на тогова изпраща непрестанни скърби, особено когато душата на избранника е заразена с любов към този свят. Действието произвеждано от скърбите е подобно на действието от отровата. Както тялото приело отрова, умира и напуска естествения си живот, така и душата, вкусваща скърби, умира за този свят, умира за плътския живот, за този живот роден от падението и представляващ истинска смърт. Затова който се отказва от скърбите, той се отказва от спасението: Защото Сам Господ е казал, че „който не взима кръста си, а следва подире Му, не е достоен за Него” и че „който иска да спаси душата си на тоя свят, ще я погуби за вечността” (срв. Мат. 16:25; Марк 8:35; Лук. 9:24; Иоан 12:25). Христовите слова не могат да преминат и непременно ще се сбъднат, затова и трябва да се разпъваме по Неговата дума или по-точно казано на кръста на Неговите слова, макар плътта да роптае против разпятието.

За да понасяме скърбите благодушно и мъжествено, трябва да имаме вяра, тоест да вярваме, че всяка скръб идва не без Божие допущение. Ако един косъм не пада от главата ни без волята на Небесния ни Отец, колко повече без Неговата воля не може с нас да се случат по-важни неща от падането на един косъм. Когато ние се предадем на Божията воля и просим тя винаги да се извършва над нас, впоследствие в скърбите се ражда благодушие. И обратното – ропотът, оплакванията и плътското разположение според стихиите на този свят само увеличават скръбта и я правят нетърпима.

Свети Исаак казва, че „болният, който по време на операция се съпротивлява на хирурга, само увеличава своето мъчение”, затова нека се покорим Богу не само на думи, но и с мислите, сърцето и делата си. Да презрем света и неговото мнение, защото Спасителят ни казва: „който се срами от Мене и от думите Ми, от него ще се срами Син Човеческий, кога дойде в славата Своя, и на Отца, и на светите Ангели” (Лук. 9:26).

Заради угаждането на тоя свят се изгубва дръзновението пред Бога, а чрез презрението към този свят християнинът става свой на Бога и с голямо дръзновение се обръща към Него, вярвайки на словото Му като на Слово Божие, а не с двоедушие, от което отслабва действието на Божието Слово заради неверието съединено с двуличие.

Свт. Игнатий Брянчанинов. Письма к разным лицам. Том 6.

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия автор:

module-template8.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти