Вход

Православен календар

Диспут на светите 42 Аморейски мъченици с мохамеданите

 

190317bdkcs
Свв. 42 Аморейски мъченици пострадали през ІХ в., чиято памет се чества на 6/19 март


Светите 42 Аморейски мъченици, които изповядали твърдо Православната вяра и силно изобличили мохамеданското нечестие


По време на войната между византийския император Теофил (829-842) и сарацините, последните обсадили град Амория в Галатия. След време градът паднал поради предателство на военачалника Вадитзис, а четиридесет и двама от нейните защитници-воини били пленени и откарани в Сирия.

След известно време нечестивите агаряни по внушение на своя княз започнали да се опитват да обърнат светите затворници в своята агарянска вяра, защото техният нечестив княз смятал за своя заслуга да пленява и душите на тези, на които е пленил телата.

Веднъж в тъмницата при светиите дошли някои хора и проявявайки сякаш милосърдие към тях, давайки им неголяма милостиня, ги посъветвали да пощадят себе си и да се освободят от тежкия тъмничен затвор, като преминат в мохамеданската вяра. Светците обаче не искали да слушат тези лукави думи, желаейки по-добре през целия си живот да търпят тежки лишения и тъмничен затвор и даже да приемат най-жестока смърт, отколкото да се отрекат от Христа и да преминат във вярата на Мохамед. С такива съблазни лукавите прелъстители идвали при светците не веднъж, но много пъти. Ала нищо не постигнали, макар и да им обещавали от името на своя княз не само свобода, но почести и големи дарове.

Веднъж някои от най-знатните мъже, идвайки и давайки милостиня на затворниците, седнали около тях, и започнали да плачат с престорени сълзи, сякаш съжалявали за тях, задето толкова дълго били затворени в тъмница, и говорели помежду си:

- До колко много страдания води неверието във великия пророк Мохамед! Ето тези, които сега виждаме в тежки окови, не са ли благородни мъже, почитани от своя цар, храбри на война и прославяни от народа си? Не са ли имали те под свое началство не по-малко от седемдесет хиляди войници и добре укрепения град Амория? Но ето че са предадени в ръцете на нашия протосимвол[1] (както те наричали своя княз); кой отне от тях силата и твърдостта им? Не ги ли е направило безсилни само това, че отхвърлят великия пророк Мохамед, чиито слуги, вярващи в него, са удържали такава славна победа? Но не е чудно, че те още не вярват в него, защото още не са го познали, тъй като не са били научени от никого, непозналите и съгрешаващи само поради незнание лесно могат да получат прошка.

След това царедворците се обърнали към светците и им казали:

- Вие, мъже, за които ние сега беседваме и за които съжаляваме, послушайте нас, които ви съветваме за добро: отклонете се от този тесен път, по който Синът на Мария ви заповядва да вървите, а вървете по пътя, който е широк както в сегашния, така и в бъдещия век, и който ни посочва великият пророк. Нима говори за нещо невероятно нашият пророк, когато учи, че Бог има власт над покоряващите Му се, и че ще ги награди с всякакви блага тук, и на този свят ще ги направи наследници на рая? Нима Бог няма достатъчно злато или каквито и да е други неща? Отстъпете от неверието на невежите хора, защото е противно на здравия разум да се гнусите от Божиите дарове, давани и тук, на този свят. Или вие искате сами да бъдете разпределители на Божествените дарове, приемайки ги не тогава, когато Бог ви ги изпраща, но когато сами пожелаете? Вие правите това от голяма гордост, презирайки Божията благост и обръщайки милостта Му в гняв, защото и вие самите, ако давате нещо на робите си, а те се отказват от даровете ви и се отвръщат от вас, няма ли да се разгневите срещу тях, и бидейки силно оскърбени, да им наложите вместо дарове - наказание? Ако смъртните хора постъпват така, то колко повече постъпва с вас така безсмъртният Бог? Приемете учението на нашия пророк; тогава ще се освободите от сегашните бедствия и ще се насладите на Божествените дарове, давани ви още приживе и обещани ви след смъртта. Защото, бидейки много милосърден, Бог, като видял, че човекът, желаейки да осъществи в живота си тежкия закон на Иисуса, изнемогва, изпратил своя пророк Мохамед, за да освободи хората от този труд и от всякакви неудобства, обещавайки след всички радости на сегашния живот блаженство и на другия свят, и учейки, че тези, които го послушат, могат да се спасят само с вяра, без да вършат добри дела.

Като изслушали нечестивите думи на агаряните, премъдрите мъже се спогледали и кротко се усмихнали. След това казали заедно с Псалмопевеца:

- Законопрестъпниците се подиграха с мен, “въпреки Твоя закон, Господи. Всички Твои заповеди са истина”[2].

После отправили поглед към агаряните и им отговорили:

- Нима това е учението на вашия пророк? И нима вярвате, че наистина е праведно и приятно на Бога плътта да бъде побеждавана от всякакви похоти, нечисти и страстни пожелания и разумът ни дотолкова да се покорява на страстите, че никога даже и мисъл да не му идва да се вдигне от скверните плътски деяния посредством въздържание? Каква ще бъде разликата между човека, който живее така, и неразумните животни? Не, мъже, не! Ние не желаем да бъдем такива и няма да отстъпим от добродетелния и чист християнски закон, защото ние сме ученици на тези, които са викали към Бога: няма да отстъпим от Тебе, но “заради Тебе весден ни умъртвяват, смятат ни като овци за клане.”[3] Нищо не може “да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ ... ни настояще, нито бъдеще”[4].

След известно време при светците в тъмницата отново дошли подобно на първите, изпратени от княза прелъстители, наречени химнософисти[5]. Те също, след като дали на затворниците милостиня и целунали всеки от тях, седнали и попитали светците:

- Има ли нещо невъзможно за Бога?

- Нищо - отговорили светците, - всичко е възможно за Него, защото това е присъщо на Божието естество.

- Ако за Бога всичко е възможно - продължили химнософистите, - то да видим на кого Той оказва милост в днешно време - на гърците или на измаилтяните? На кого Бог е дал най-плодородни и прекрасни земи - на вас или на нас? Чия войска Бог увеличава? И чии полкове погубва като сено? Нима Бог е несправедлив? Ако Той не е видял, че ние спазваме Неговите заповеди, то не би ни оказал толкова велики благодеяния, а напротив; ако не знаеше, че вие не вярвате в изпратения от Него пророк Мохамед, не би ви покорил на нас и не би ви предал в плен.

Като изслушали химнософистите, светците им отговорили:

- Ако вярвахте на пророческите свидетелства, то бихте узнали, че вашите мъдрувания са лъжливи, защото това, което казвате, може ли да бъде потвърдено от Божественото Писание? Никога. А всичко, което няма свидетелство, е лъжливо. Отговорете ни на следния въпрос: ако се случи двама души да спорят за едно поле и единият от тях, нямайки свидетели, крещи и казва, че това поле е негово, а другият, без да спори и да се кара, представи много свидетели, честни и заслужаващи доверие, които да кажат, че полето е негово, а не на първия - какво бихте помислили вие, сарацините, и на кого бихте присъдили това поле?

Те отговорили:

- Наистина, полето принадлежи на този, който има свидетели.

- Справедливо разсъдихте - казали светците. - Точно така разсъждаваме и ние за Мохамед, вашия учител, и за Единородния Син Божий, нашия Господ Иисус Христос. Нашият Господ Иисус Христос, идвайки в света и бивайки човек, роден от Пречистата Дева, за което и ние сме слушали, и вие често сте говорили, е имал за Себе Си свидетелствата на всички древни свети пророци, предвъзвестили Неговото пришествие в света. Дошъл е и вашият велик пророк и законодател Мохамед, когото вие наричате изпратен от Бога, и какво? Не е ли подобавало да има свидетелство от двама пророци или макар и от един, за да бъде ясно, че той действително е изпратен от Бога?

Тези думи на светците посрамили химнософистите, които се видели победени след такива слова.

Тогава свети Васой се усмихнал и им заговорил:

- И сарацинският законодател има - казал той - славен и истинен пророк, пророчествал за него, свети Исаия; и ако нямаше да опечаля тези премъдри мъже (т. е. химнософистите), то бих им казал това пророчество.

- Ни най-малко няма да се опечалим - казали те, - защото умеем да прощаваме на съгрешаващите поради неразумие, макар и да са казали нещо недобро за нашия пророк.

- Не вие ли казвате - продължил светецът, - че пророк Мохамед е последният от пророците?

- Да, така е - отговорили те.

Тогава свети Васой казал:

- Исаия, когото и вие изповядвате като Божий пророк, казва в едно свое пророчество: “И Господ ще отсече у Израиля глава и опашка”[6]. При това сам Исаия по-нататък обяснява думите си, като под глава разбира гледащите на лице, а под опашка - пророка, “учещ на беззаконие”[7]. Не се гневете, мъже - вашият пророк не е ли “опашка”, като най-последен (според вашите думи) от пророците? И не ви ли учи на беззаконни дела? Защото нима не е беззаконие това, че вашият пророк ви е поставил за закон например, ако някой мъж намрази жена си и я отхвърли, може отново да я вземе при себе си, но не преди да бъде взета от друг мъж. Ще премълчим за другите беззаконни постановления на Мохамедовия закон, достатъчно е казано за разбиране на пророчеството на Исаия, че не за някой друг, а само за вашия пророк Мохамед е изрекъл това пророчество, казвайки: “Пророкът, учещ на беззаконие, е опашката”[8].

- И ние умеем да философстваме - казали химнософистите, - но тъй като така е угодно на Бога, кои сме ние, че да се противим на Неговата воля? А Мохамед няма нужда от човешко свидетелство, защото е поставен от Бога, от Когото е приел такива закони.

- Нима от Бога ви е даден такъв закон да имате много жени и с тях, по време на вашите пости, да прекарвате цели нощи до изгрев слънце в преяждане и телесни удоволствия? - попитал свети Васой.

Те отговорили:

- Да, това е така.

Тогава другите светци казали:

- Трябва да отговорим и на първия ви въпрос, според който по-добра е вярата на тези, които имат по-голямо мъжество на война и побеждават. Ако вие съдите за вашата вяра според воинската сила, то спомнете си древната сила на персите, които завоювали много страни и покорили под своя власт почти цялата вселена; след тях настанало господството на гърците, когато Александър Велики победил персите; след това Рим завоювал цялата вселена. И какво?! Нима всички те са имали истинна вяра, защото са били силни на война? Съвсем не. Всички те са били отдадени на идолопоклонство, не познавайки Истинния Бог, Твореца на всичко. Как тогава казвате, че вашата вяра е истинна, поради това, че вие (по Божие допущение за нашите грехове) в последно време сте ни победили. Нали често се случва и ние, християните, истинно изповядващи Бога, с Негова помощ да имаме надмощие над враговете и да побеждаваме. Когато ние, прогневили Христа, нашия Господ, не принасяме покаяние, тогава Той ни изпраща нечестиви хора, отмъщавайки за греховете ни. Но и ние, бидейки наказвани, не се отричаме от нашия Владика, но просим Неговата милост, вярваме и имаме надежда, че Той ще ни помилва. А вашият учител, нямащ свидетелства от пророците и даже противен на светите пророци, ние изобщо не почитаме, но изцяло отхвърляме.

След тази беседа химнософистите, посрамени и разгневени, се върнали при своя княз.

Един ден рано сутринта дошъл жесток воевода с въоръжени войници, изпратен от княза, и като извел четиридесет и двамата свети мъченици от вътрешната тъмница и заповядал да затворят вратата на външната ограда, започнал да ги разпитва.

- От колко години сте затворени тук? - попитал той.

- Защо питаш за това, което знаеш? - отговорили светците. - Вече е краят на седмата година, откакто сме тук.

- Нима в течение на толкова продължително време - казал воеводата - вие не сте познали какво човеколюбие проявява към вас нашият най-справедлив княз? Защото кой би ви щадил толкова години, макар и да можеше отдавна да ви предаде на смърт. За такова милосърдие, оказвано към вас, вие би трябвало да сте му благодарни, да се молите за него и да го обичате от цялото си сърце.

Светците отговорили:

- Нашият закон заповядва да се молим за враговете ни и за тези, които ни притесняват и обиждат - затова се молим на Бога и за вашия княз. А да го обичаме от цялото си сърце не можем, защото това ни забранява свети пророк Давид, викащ към Бога така: “Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи”[9].

На това воеводата отвърнал:

- Как може някой да се моли за този, когото ненавижда? В действителност вие лъжете, казвайки, че се молите за княза, когото ненавиждате.

Светците отговорили:

- Ние казваме истината, че се молим за него на Бога, за да просвети Бог помрачените му от неверието душевни очи, за да познае пътя на правдата и благочестиво да почита Бога, да приеме истинната (християнската) вяра вместо лъжливата, която сега има и за която мисли, че е истинска. Ако вашият княз би узнал и приел истинната вяра, тогава ние не само бихме го обикнали с цялото си сърце, но и бихме му отдавали дължимата почит по думите на пророк Давид: “Твоите приятели, Боже, са твърде почитани от мене.”[10]

Тогава воеводата казал:

- Не са ли безумни гръцките и римските князе, ако мислят, че толкова голям, мъжествен и силен народ като нашия, може да бъде събран в едно без Божествения промисъл? Ако ние бяхме ненавиждани от Бога и Той нямаше никакъв промисъл за нас, то не бихме се умножили толкова и не бихме били такива, каквито сме сега, което и вие сами виждате.

Светците отговорили:

- Ние не казваме, че вие живеете без Божествения промисъл, защото никой не е лишен от Неговия промисъл. Ако някой не познава Бога или Го оскърбява с нечестиви дела, той все пак живее на земята и се движи не без Божествения промисъл. Ние само казваме, че вие неправилно вярвате в истинния Бог, защото, изповядвайки Го като Създател на цялото видимо и невидимо творение, вие се надсмивате над Него, утвърждавайки, че Той е Творец и Виновник както за всичко добро, така и за всичко зло, за истината и за лъжата, за целомъдрието и за невъздържаното блудство, както и за другите добродетели и за противните на тях пороци, които няма нужда да изброяваме тук. Ако беше истина това, което говорите за Бога, то бихме казали, че имате правилно понятие за Бога. Но като се има предвид това, че както тъмнината се отличава от светлината, така и вашето изповядване се отличава от истината, ние не можем да не ви изобличим за това, че вие като че имате истинно познание за Бога, а на дело го нямате. Съвсем не би било удивително, ако Бог се гневеше на вас, макар и да ви пази Неговият промисъл.

Воеводата им казал:

- Тогава какво? Или вие твърдите, че има друг Бог, Създател на всяко зло и всеки грях? Как могат да съществуват два Бога - един добър и един зъл? Как може да устои светът, ако двата бога започнат да враждуват помежду си?

Светците отговорили на воеводата:

- Ние не казваме, че има друг Бог, творец на злото, отличаващ се от Бога, Създател на всяко добро, не, не е така, но ви казваме, че се е намерил един от ангелите, който по свое доброволно решение е избрал вредното за себе си, противното на доброто, и като го обикнал, отначало намразил своя Творец Бога, а след това и човека. След това му било позволено да изкушава нашата добра воля - стреми ли се тя към Бога или се подчинява на неговото изкусително внушение; вие сте въведени в заблуждение от него и затова лъжливо приписвате неговото лукавство на съвършено безгрешния и неизменен Бог.

- Обаче - възразил воеводата - нашият пророк Мохамед учи, че всесилният Бог е виновник за всяко зло човешко дело, както и за доброто.

На това светците отговорили:

- Както се вижда, той лъжливо е изобретил друг Бог, подобно на това, както някога елините са измислили агатодемона[11], и ви заставя да почитате такъв бог, какъвто никога не е имало и няма да има. А ние познаваме истинния Бог и изповядваме Този, за Когото е проповядвано във Ветхия Завет от светите пророци, и в Новия - от светите Христови апостоли, Твореца на всичко добро; никакъв друг Бог не знаем.

Тогава воеводата им казал:

- Няма ли да пожелаете днес заедно с най-справедливия княз, протосимвола, да се помолите на Бога според обичая на нашата вяра? Защото заради това съм изпратен при вас. Зная, че някои от вас са съгласни на това. А несъгласните, когато ги видят наградени с дарове, ще съжаляват за безразсъдното си упорство.

На това всички светци единодушно отговорили:

- Ние молим Единия Истинен Бог не само протосимволът, но и целият сарацински народ да отстъпи от нечестивото Мохамедово заблуждение и да въздаде подобаваща чест и поклонение на Единия Бог, проповядван от пророците и Христовите апостоли. Ние не можем да оставим светлината и доброволно да преминем в тъмнината.

- Внимавайте какво говорите, за да не се разкаете после - произнесъл воеводата, - защото за вашата съпротива няма да избегнете строгото наказание.

Но светците отговорили:

- Ние връчваме душите си на Безсмъртния и Праведен Бог, и на Него се уповаваме до последното си издихание; от вярата в Него, която държим, няма да отстъпим.

Тогава воеводата отново започнал да убеждава светците, казвайки:

- В деня на Страшния съд против вас ще свидетелства това, че децата ви са сираци, а жените ви вдовици, защото сега сте лишени от тях, тъй като не изпълнявате желанията на княза и отхвърляте неговата вяра; в противен случай нашият велик княз може да заповяда на сегашния ви цар, младото момче, да ви пусне при вашите жени и деца. Но и сега, ако вие се съгласите да ни послушате и изповядате пророка Мохамед, както ви казах, скоро ще видите всичките си домашни и много ще се зарадвате. Във вашата страна сега царува Теодора с малолетния си син Михаил и тя няма да може да се възпротиви на заповедта на нашия велик протосимвол. За богатството и имуществото не се грижете, защото данъкът от египтяните, ползването на който ще ви разреши за една година като на свои приятели милостивият наш княз, така ще ви обогати, че ще остане и за потомците ви до десето коляно.

На тези думи на воеводата светците като с едни уста извикали:

- Да бъде проклет Мохамед и всички, изповядващи го като пророк.

Когато светците произнесли тези думи с голяма смелост и дръзновение в Бога, разгневеният воевода начаса заповядал на въоръжените войници да вържат ръцете на всеки един от затворниците и да ги поведат като овце към мястото на наказанието. На това зрелище започнали да се събират безбройно множество сарацини и живеещи сред сарацините християни, желаейки да видят умъртвяването на светите мъченици. А всички те по реда и по чина на предишните си санове, като поканени на царски пир, един след друг отивали под меча, не показвайки никакъв страх пред смъртта, нито нерешителност или малодушие, така че воеводата силно се удивлявал, виждайки, че с такава радост отиват на смърт.

Така светите четиридесет и двама мъченици в Амория завършили живота си с мъжествена смърт за своя Господ.

След убийството на светите мъченици сарацинският княз заповядал да убият с меч и гореспоменатия отстъпник Ватидзис, казвайки:

- Ако той беше истински християнин, не подобаваше да се отрече от своята вяра, и ако той не запази вярата си в своя Христос, как може да запази вярата в нашия Мохамед? Ако той стана враг на своите християни, предавайки ги в ръцете ни, то ако се случи бедствено време за нас, той може да стане и наш предател. Който е бил неверен на своите, ще бъде ли верен на чуждите? Ни най-малко.

И отсекли с меч главата на този окаян предател и така той получил достойно възмездие от сарацините за дружбата си с тях, когато предал в ръцете им преславния и прекрасен християнски град Амория.

На другия ден по заповед на княза телата на светите четиридесет и двама мъченици били хвърлени в река Ефрат. Там хвърлили и трупа на убития вероотстъпник. След немного време телата на светите мъченици били намерени на другия бряг на реката цели, при което главата на всеки от тях се съединила със своето тяло, и всички тела лежали редом в благолепие. А трупът на отстъпника бил намерен далече от светците и главата му се намирала на голямо разстояние от трупа. Честните тела на светците били взети от вярващите и погребани с чест, а трупът и главата на нечестивия предател били разкъсани и изядени от крокодилите.

За всичко това слава на Христа, нашия Бог, на Когото се покланяме заедно с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

Жития на светиите, месец март, Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.

 


[1] Протосимвол - в превод от гръцки - първи съветник.

[2] Псал. 118:85-86.

[3] Рим. 8:36.

[4] Рим. 8:38-39.

[5] Химнософисти - философи, отказващи се от всички земни блага и ходещи голи.

[6] Кн. прор. Исаия, 9:14.

[7] Кн. прор. Исаия, 9:15 (слав.).

[8] Кн. прор. Исаия, 9:15 (слав.).

[9] Псал. 138:21.

[10] Псал. 138:17 (слав.).

[11] Тоест бога - виновник както за доброто, така и за злото.

module-template12.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти