„Отсега ще виждате небето отворено” (Иоан 1:51).

Възлюбени братя и сестри, мнозина от вас поздравявам, както и себе си, с неизказаната Божия милост, с духовното обновление получено чрез подвига на говеенето, молитвата, поста и покаянието и особено чрез причащението с Пречистите и Животворящи Тайни – Тялото и Кръвта Господни.

Дори в това кратко време ние можахме да познаем върху себе си ползата от поста и молитвата, а също ползата от говеенето, изповедта и причастието, стига ние, разбира се, искрено да сме се възползвали от това време за своето спасение и искрено да сме изпълнили условията на поста и говеенето. Ако сме се въздържали от излишество в храната и питието, искрено сме се молили и сме се смирявали пред Бога и ближните, вършили сме дела на милосърдие, познали сме множеството свои неправди и беззакония и много сме съжалили за тях, вземайки твърдо решение повече да не ги вършим и накрая искрено сме ги осъзнали, получавайки развързване и прощение, като сме се сподобили да вкусим от животворното Ястие.

Но всички ние ли действително сме получили полза от изминалата седмица? Приближиха ли се сърцата ни към Бога, към Пречистата Майка на Живота, към Църквата, към светия Ангел Хранител и към Божиите светии? Искрено ли сме възлюбили правдата и добродетелта и сме възненавидели всяка неправда и беззаконие? Искрено ли обичаме Бога и ближните, чувстваме ли по-голяма духовна близост един към друг като членове на едното тяло Христово, като Христови членове, защото „един хляб” е хлябът на тайнството, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб” (1 Кор. 10:17)?

Чувстваме ли със сърцето си, че потоците на беззаконието не преливат с такава наглост и насилие в нашата душа, както това беше до преди говеенето и причащаването, значително ли отслабнаха те в нас и станахме ли ние по-чисти, по-свободни, по-спокойни, по-безстрастни, по-добри, по-мекосърдечни и склонни към всяко добро и полезно дело? Намаляха ли у нас гладът за плътски удоволствия и користта? Станахме ли по-кротки, по-търпеливи и по-снизходителни към ближните? По-често ли поглеждаме към небето, към нашето истинско и вечно отечество, и с по-малко ли пристрастие обръщаме погледа си към всичко земно, временно, мимолетно и преходно? Защото погледнете колко хора от нашата среда бяха похитени от смъртта за едно кратко време и как смъртта постоянно отнася своите жертви. Ако е така, ако сме станали по-добри и благоразумни, то отново поздравявам вас и себе си с великата Божия милост и същевременно се моля да утвърди Господ това добро разположение и настроение на сърцето в мен и във вас. Но нека никой от вас не бива прелъстяван от лукавия помисъл, че ние сега, слава Богу, захвърлихме от себе си бремето на греховете и можем пак да живеем, както живяхме и да грешим, защото кой е без грях, бихме казали!

Наистина, братя и сестри, никой не е без грях, но да живеем, както сме живели и да грешим също както и преди, след обновлението чрез покаяние и причащение, това не подобава и не е прилично за християни. Светата Църква чрез духовника дава такова вразумление на всеки покаял се: „От всички тези грехове от сега нататък трябва да се пазиш, защото с второ кръщение се кръщаваш, според християнското тайнство. Положи добро начало с Божия помощ и не си помисляй да се върнеш към предишното, за да не станеш посмешище за хората, защото това не подобава на християнин. Но заживей честно, праведно и благоговейно и нека Бог да ти помогне със Своята благодат”.

Ето какво внушава Църквата на разкаялия се. А още ни учи и на здравомислие, защото нима този, който се е умил, ще иска пак веднага да се омърси? Само свинята, след като се е умила, отива пак да се оваля в калта. Само за псето е свойствено да се връща на бълвотината си (срв. 2 Петр. 2:22). „Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо” (Иоан 5:14), казва Господ на изцеления разслабен. И с нас също може да се случи нещо много лошо, ако проявим нехайство по отношение на добродетелите след покаянието. Тогава Божията благодат ще ни остави заради невниманието и немарливостта към нас самите.

Покаянието и причащението ни отварят небето и небесното царство, защото казва Господ: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв има живот вечен – пребъдва в Мене, и Аз в него” (Иоан 6:54 и 56). Как може да не ценим дара, който сме получили – вечния живот и пребъдването на Христа в нас и нашето пребъдване в Него! За нас е отворено небето чрез покаянието и причащението според написаното: „Отсега ще виждате небето отворено” (Иоан 1:51).

Каква чудна милост! Чрез нашите грехове то било заключено като с ключове и катинари, а чрез покаянието е отворено – нека се възползваме от тази Божия милост преди то пак да се е затворило за нас. Защото Бог знае дали ще се отвори то пак за нас, когато ние за пореден път го затворим с волните си грехове. За мнозина то било заключено завинаги. Неразумните девици тропали по затворените врата, казвайки: „Господине, господине, отвори ни!” Но им било казано: „Истина ви казвам, не ви познавам”. А на всички нас е казано: „Бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий” (Мат. 25:11-13). Амин.

Великий Пост. Проповеди св. праведного Иоанна Кронштадтского.

Превод: прот. Божидар Главев